Последни новини
Home / Избрано / Съдия Деница Митрова: Законът и пандемията

Съдия Деница Митрова: Законът и пандемията

Defakto.bg

 

 

Деница Митрова, съдия

Близо два месеца живеем в условията на извънредно положение поради обявената от Световната здравна организация пандемия COVID – 19 (инфекциозно заболяване, причинено от коронавирус 2019 – nCOV).

Във връзка с обстоятелството, че касае за заболяване, нормативната регламентация следва да се търси в националната здравна нормативна уредба, а именно Законът за здравето и издадените нормативни актове за прилагането на този закон в неговата цялост, за прилагането на отделни негови разпоредби и указания по прилагането му. (чл. 7 Закон за нормативните актове).

В глава Втора „Дейности по опазване на здравето”, раздел V Надзор на заразните болести” на закона са посочени основните правила за поведение, функциите и актовете на министъра на здравеопазването. Правилата за поведение, свързани с опазването на страната от разпространение на особени опасни заразни болести, заразни болести, редът за регистрация на болните, съобщаване и отчет и др. се регламентират с подзаконови актове, издавани от Министерски съвет и министъра на здравеопазването.

По силата на чл. 3, ал. 3 от Закона на здравето с Постановление на Министерски съвет №5 от 13.01.2006 г. (Обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) е приет Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия (План, Национален план). Приложението на този план зависи от обстоятелството дали настоящата пандемия от COVID – 19 е грипна такава или не. Независимо от това, дали в случая се касае за грипно или инфекциозно заболяване, Планът следва да се разгледа относно неговите основна цел, основните действия , които следва да се предприемат и правно организационната форма на държавните органи, които са натоварени със задачата по овладяване на заболяването.

В Националния план е направен кратък хронологично – исторически преглед на отминалите през ХХ век пандемии, сред които Испански, Азиатски, Хонконгски, Руски грип и др., до неговото влизане в сила. Подробно са описани фазите и етапите, при които се проследява в световен и национален мащаб разпространението на пандемията, болничните заведения, които се включват в борбата с нея, други статистически и медицински данни.

Основната цел, която трябва да се постигне с този план, е създаването на адекватна организация за своевременно предприемане на съвкупността от действия, необходими за: – ограничаване на заболеваемостта и намаляване на смъртността;

  • Осигуряване на оптимална възможност за лечение на заболелите;
  • Поддържане на функционирането на основни за обществения живот сектори и служби като здравеопазване, сигурност, транспорт и др.;
  • Осигуряване на постоянна, достоверна и актуална информация за обществото относно хода на пандемията и предприети мерки.

За успешното постигане и реализиране на основната цел с Плана са разписани и следните основни действия:

– засилване на епидемиологичния и вирусологичен надзор на грипа в България;

– Увеличаване на употребата на ваксини и антивирусни препарати в междупандемичния период;

– изработване и приемане на стратегия за осигуряване на страната с ваксини и антивирусни препарати в условията на пандемия, когато се очаква възникването на глобален недостиг;

– Създаването на национални запаси от антивирусни препрати. В началото на пандемичния период, когато новата ваксина все още няма да бъде произведена и в следващите месеци.

– задълбочаване на проучванията в областта на епидемиологията и профилактиката на грипа. Подобряване информираността на медицинската и широката общественост относно значимостта на заболяването и възможностите за неговата профилактика и лечение.

При възникването на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен район (чл. 63 ЗЗ). Тези мерки включват граничен здравен контрол, съгласно Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България; задължителна изолация и болнично лечение на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави (ал. 2 вр. ал.1 на чл. 61 ЗЗ). За контактните лица изрично е предвидено, че не могат да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест (чл. 63, ал.8 ЗЗ).

Наред със законовите мерки, такива са въведени и в Националния план (т. 6 Противоепидимични мерки), като същите са групирани по следния начин:

Мерки по отношение на болните от грип:

– Медицинското обслужване на болните да се извършва главно по домовете им;

– Препоръчва се домашна изолация на болни с леки и средно тежки форми и на лица с респираторни симптоми – те се изолират и лекуват в дома си, като им се осигуряват медицински, а при необходимост и социални грижи;

– болните с тежки форми на грип, с усложнения, или с повишен риск от възникване на усложнения поради наличие на придружаващи заболявания (сърдечно – съдови, белодробни, заболявания на обмяната като диабет и др.) се изолират в лечебни заведения за болнична помощ;

– за предпазване на контактните лица, болните трябва да използват маски ако за това няма медицински пречки.

Мерки по отношение на контактните на болни от грип:

– издирване на контактните, епидемиологично проучване и провеждане на медицинско наблюдение;

– контактните с болни от грип трябва да използват маски, закриващи носа и устата (контактни в дома, медицинския персонал и другите болни с остри респираторни заболявания, чакащи в чакалните на лечебни заведения за извънболнична или болнична помощ);

– близките контактни на болни от пандемичен грип също подлежат на домашна изолация, включително и тези контактни, които получават антивирусни средства като екстрена профилактика;

– ограничаване на пътуванията на контактни с болни от грип.

Мерки, ограничаващи предаването и разпространението на грипните вируси (изолационно ограничителни мерки)

– ограничаване на пътуванията – лични и служебни, международни и в страната, ако не са наложителни;

– преустановяване на профилактичните прегледи, плановите консултации на здрави бременни и кърмачета, плановите операции;

– преустановяване на посещенията в болници, свижданията с войници;

– прекратяване на учебните занятия в училища и университети, преустановяване работата на детските заведения;

– ограничаване на извънучилищните мероприятия и събирания на деца и младежи;

– ограничаване на всички масови мероприятия, свързани със събиране на много хора на едно място, особено в затворени помещения

(посещения на спортни, културни и други масови мероприятия, отмяна на спектакли);

– използване на маски от персонала на обществения транспорт, заведенията за обществено хранене и магазини, персонала на детски заведения.

Дезинфекционни мероприятия:

– миене на ръцете;

– дезинфекция на ръцете и на повърхности;

– текуща дезинфекция в семейните огнища;

– влажно почистване, редовно проветряване.

Съвети при международни и вътрешни пътувания:

– да се пътува само при необходимост.

Предвид обстоятелството, че Националният план е в сила от 01.01.2006 г. и липсват данни за неговото осъвременяване, изчерпателността и адекватността на посочените в него мерки, следва да се преценява от компетентните медицински органи.

Подобно на изискването в чл. 62а от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) за изпълнение на Националния план за защита при бедствия, Националният план на Република България за готовност за грипна пандемия в т. 8.1. предвижда конституирането на специален орган – Национален пандемичен комитет (НПК), чийто поименен състав се определя с Решение на Министерски съвет. Съставът на НПК се състои от 15 члена и включва: 1. Председател – определен от министър – председателя вицепремиер; 2. Заместник председател – министърът на здравеопазването; 3. Членове: по един от заместник – министрите на вътрешните работи, на финансите, на отбраната, на труда и социалната политика, на транспорта; главният държавен здравен инспектор; директорът на дирекция „Опазване и контрол на общественото здраве”, Министерство на здравеопазването; директорът на Националната здравноосигурителна каса; директорът на Националната ветеринарномедицинска служба; директорът на Националния център по заразни и паразитни болести; директорът на Института по микробиология на БАН; националните консултанти по епидемиология, вирусология и инфекциозни болести; 4. Секретар – началник отдел „Надзор на заразните болести”, Министерство на здравеопазването.

Основните функции на комитета са да: 1. разработва националната политика за ограничаване разпространението на пандемичния грип; 2. координира дейностите на държавните органи и осъществява връзки с неправителствени организации; 3. анализира данните за епидемичната ситуация по отношение на пандемичния грип, като информира Министерския съвет и обществеността, предлага конкретни противоепидемични мерки за ограничаване на последиците за здравето на гражданите; 4. предлага на Министерския съвет становища по международни декларации, конвенции, споразумения и други документи, касаещи пандемичния грип.

НПК, провежда редовни заседания най – малко веднъж на три месеца, а при необходимост се свиква на извънредни заседания.

В условията на пандемична обстановка и с цел изпълнение на наложените от министъра на здравеопазването мерки приложение намират и предписнанията на Закона за защита при бедствия, тъй като са свързани с дейностите по защитата на населението в случай на опасност или възникване на бедствия, включващи и ограничаване на разпространението и ликвидирането на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести (чл. 19, т.14 ЗЗБ). Тези дейности се контролират от министъра на вътрешните работи.

Както вече бе посочено противоепидемичните мерки се въвеждат със съответния акт на министъра на здравеопазването, най – често заповед. При неизпълнение им са предвидени съответните административни наказания, налагани по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а в случаите, на извършено престъпление се носи наказателна отговорност по реда на Наказателния кодекс.

 

*Деница Митрова е съдия в Административен съд – София град.  Тя бе заместник –  министър на правосъдието в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков (03.02.2017 г. до 04.05.2017 г.)

 

About De Fakto

Проверете също

Кирилов не хареса резултатите от жребий за Граждански съвет, отрече ги и ги отмени

БИПИ и Търговско-промишлената палата трябваше да са граждански наблюдатели в мегасъвета, който ще наблюдава съдебната …

Съдия Красимира Милачкова номинирана за служител на правосъдието в миротворчески операции на ООН

Красимира Милачкова от Административен съд – София-град е нашият кандидат за участие в процедура за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.