Последни новини
Home / Избрано / Непристойното поведение пред съда – преглед към предлаганите промени в ГПК през чуждестранната уредба

Непристойното поведение пред съда – преглед към предлаганите промени в ГПК през чуждестранната уредба

Defakto.bg

 

Михаил Генев

1. Контекст

1.1. В Републиката се наблюдава тенденция, при която отделни лица „заливат“ съдилищата с множество дела, в които използват вулгарни и социопатни прийоми (оприличават съдиите и страни на животни, обвиняват ги в престъпления и промискуитетни практики, заплашват ги с тежки житейски последици) [1]. Наскоро дори в съдебна зала беше отправена закана за убийство от лице, обхождало дома на съдията. Подобно поведение не само противоречи на етиката и на авторитета на правосъдието, но и отнема ценни човешки ресурси, съответно влияе на скоростта на произнасянето по делата на добросъвестните страни.

1.2. Срещу такова поведение понастоящем процесуалните закони уреждат налагане на глоби и отстраняване от съдебно заседание. Чл. 148 НК предвижда за обида и клевета на длъжностно лице глоба до 15 000 лв. и обществено порицание; делото е от частен характер. Не са изключени осъдителни граждански искове, вкл. за вреди, в какъвто смисъл е чл. 3 ГПК.

1.3. Големият брой проблемни дела ясно показва, че съществуващите легислативни мерки не са ефективни:

а) Наказателното обвинение е трудоемко и непредпочитано на фона на високата натовареност на съдиите; не всяко нарушение отговаря на критериите за обществена опасност по чл. 9 НК; съдиите се въздържат да подават частни тъжби, защото нападенията са поголовни и насочени не индивидуално срещу тях, а и защото биха се породили съмнения за безпристрастността на техните колеги, които ще разглеждат делата;

б) повечето от тези причини важат и за граждански искове;

в) отстраняването от зала е приложимо само за нарушения в открито заседание, каквито са по-редки;

г) глобите допълнително забавят разглеждането на дела с проблемни страни; още повече че при обжалването им множество съдии се отвеждат и разглеждането на жалбата може да отнеме години;

д) глобите нямат никакъв ефект, защото са несъбираеми [2];

е) всички тези мерки водят до утежняване на производството, а впоследствие генерират и нови производства [3].

1.4. В Народното събрание е внесен ЗИД-ГПК, сигнатура 054-01-3, с който се предлага да не се зачитат процесуални действия, отправени чрез груби или нецензурни думи или съдържащи обиди и заплахи. Той идва да развие промените в чл. 12 ЗСВ, според които използването им е недопустимо и се отразява на задължението на съда да разгледа делото. Между първо и второ четене са внесени различни предложения: едни, предвиждащи извършването на подобни действия в последващия ход на процеса като също така автоматичен повод за прекратяване на делото; други, изискващи даване на указания от съда за поправка на изявлението и предполагащи прекратяване при системност и недопустимост. Първият подход се подкрепя от редица съдии [4]. Адвокатурата като цяло възразява срещу промените [5].

  1. Австрия

Австрийският граждански кодекс [6], който се счита за модел за реформата на българския ГПК от 2007 г., първоначално предвижда отстраняване от съдебни заседания, налагане на глоби и запиране, които не изключват наказателната отговорност [7]. От средата на 2011 г. обаче е в сила нов § 86а в следния смисъл:

„(1) Ако писмено изявление съдържа обидни изрази по смисъла на § 86, то се връща от съда като негодно за надлежно обсъждане, ако опитът за поправка е останал безуспешен. Всяко следващо писмено изявление на тази страна, което съдържа такъв недостатък, може да бъде приложено от съда по делото без обсъждане на съдържащите се в него

искания и твърдения; не е необходимо да са прави опит за поправка. За това се прави отбелязване по делото, без да е необходимо това да става във формата на определение. Тези последици следва да бъдат посочени в указанията за поправката.

(2) Ако писмено изявление се състои от объркани, неясни, безсмислени или безцелни твърдения и доводи, от които не може да се разбере искането, или ако то се изчерпва в повтаряне на вече разрешени елементи на спора или от вече изложени твърдения, то се връща, без да се прави опит за поправката му. Ал. 1, изр. 2 – 4 се прилагат съответно, като посочването на последиците следва да се извърши в определението за връщане.“

Проектозаконът, включващ и други промени в работата на съдилищата, е бил мотивиран с оглед спестяване на ресурси. В тук разглежданата част е бил критикуван от научни институти и съдилища [8], в частност и относно съотношението на втората алинея с § 432, ал. 3, приложим към производството пред окръжните съдилища [9]. В крайна сметка е приет без изменения от австрийския парламент.

Свободно достъпните онлайн източници съдържат основно практика на върховния съд, каквато е формирана главно по втората алинея на § 86а [10]. В теорията пък се приема, че съдът може служебно да се позовава на кверулантската проява по други дела, само когато е налице злоупотреба с право. Това означава, че интересуващата тук ал. 1 не създава проблеми [11].

Анализът на разпоредбата разкрива, че виновното използване на обиди само по себе си не може да доведе до връщане на писменото изявление, респ. на исковата молба. Необходимо е страната да не изпълни указанията за представяне на поправено изявление. Определението подлежи на обжалване. В указанията следва да се съдържа и предупреждение, че в последващи случаи няма да бъдат давани нови указания. При такива случаи съдът единствено отбелязва върху изявлението незачитането му. Все пак формулировката допуска съдът да зачете последващи обидни изявления или да даде нови указания.

  1. Германия

3.1. Мерките за опазване на реда в съдебно заседание са подобни на тези в Австрия [12]. Според теорията и практиката също първо трябва да бъдат предприети превантивни мерки (предупреждения), а санкции се налагат едва при наличие на умисъл. И тук срещу отстраненото от залата лице може да бъде постановено неприсъствено решение [13].

3.2. По отношение на обидните изявления по дело IV R 139/91 Върховният федерален финансов съд е приел следното:

а) законодателството не предвижда използването на обидни изрази като отрицателна процесуална предпоставка за допустимост, поради което прилагането ѝ би накърнило конституционно гарантираното право на защита пред съд;

б) ако изявлението се състои само от обиди, макар и във формата на жалба, то тогава няма искане и то е недопустимо поради липса на нужда от правна защита;

в) в теорията се приема, че са недопустими изявления, в които като обем преобладават обидите (цитира се статия от 1975 г.), или когато е очевидно, че целта на изявлението е единствено да бъде нанесена обида (статия от 1980 г.), но и според двете схващания се касае за крайни изключения, каквито в процесния случай не са налице;

г) процесуалните фигури на незачитане на искането, неговото връщане или решението на процесуално основание не са предвидени за защита срещу такива обидни изрази; органите могат да предявят искове за оттегляне и преустановяване на изявленията, както и да поискат наказателноправна защита [14].

Това решение е ключово, защото основно на него се опира коментарната книжнина и до момента. Заема се дистанция от възприетото в наказателния процес схващане, че наличието на обиди води до недопустимост на искането. Съдът следва да се концентрира върху релевантната част от изложението [15].

3.3. Все пак в теорията и практиката има пробиви:

а) Макар нередовните действия да се връщат с определение, то в хипотезата на кверулант съдът не се произнася [16].

б) Ако изявлението съдържа обида или не е съставено на езика на съда, то не подлежи на връчване на другата страна [17].

в) Ако писмените изявления съдържат предимно обиди, те не се зачитат. На автора обаче трябва да се даде възможност да отправи искането си в допустима форма [18].

г) Ако изявлението не касае предмета на производството, съдилищата, сравнително изолирано, са склонни да приемат, че е налице злоупотреба с право, с човешките ресурси на правосъдието и недопустимост [19].

д) Конституционна жалба с общи оплаквания за липса на независимост на съдилищата, без да се сочи как това е повлияло на жалбоподателя, е недопустима като неотговаряща на изискванията за субстанцииране [20].

3.4. Поради защитата на правото на мнение подлежи на санкциониране само т.нар. оскърбителна критика, т.е. такава, която не е относима към естеството на спора [21]. В съдебни производства е допустима и по-интензивна критика, стига целта да не е да се унижи личността или да не се преминава единствено в злоумишлено или ненавистно оскърбление [22].

3.5. В обобщение: при липса на изрична уредба отношението към недопустимостта на изявления с обиди и др.п. е рестриктивно. За разлика от Австрия, подходът се основава на претегляне какъв е полезният ефект и целта на изявлението.

  1. Общо право

4.1. В тези държавни образувания се предвижда строга отговорност за нарушения срещу правосъдието – contempt of court, която може да доведе и до продължителен затвор [23].

4.2. В зависимост от тежестта на нарушението то може да бъде преследвано отделно, по наказателен ред, или адхезионно, в рамките на същия процес. В последните случаи съществуват известни рискове за справедливостта на процеса, поради което са дадени указания за предоставяна на време за охлаждане, писмено уведомяване за нарушенията и последиците, възможност за извинение и обяснения, наемане на адвокат, смекчаване на наказанието, а също и разглеждане от друг съдия [24].

4.3. Наред с това, в случаите на обидни и др.п. изрази в САЩ е възможно съдът да постанови те да бъдат премахнати (сир. да не бъдат съобразявани) съгласно правило 12(f) от Федералните правила за гражданско производство. В щатското право се срещат и други способи: присъждане на разноски на спечелилата страна [25]; недопускане за разглеждане на иска; предварителна преценка за допускане на искания на определени лица; ограничаване на исканията по обем; връщане на искания, за да бъдат поправени [26].

4.4. В Англия някои съдилища могат да постановят заповеди, забраняващи на ищците, които така осъществяват тормоз, да водят производства без разрешение; заповедите могат да бъдат ограничени за определен срок или по материя [27].

  1. Други държави

В началото на 2018 г. ВСС е отправил запитване до държавите членки и наблюдателите на ЕМСС относно последиците на недопустим съдебен език. Отговорите са с различна степен на изчерпателност [28], но в по-долната таблица е направен опит за обобщаването им. Когато са налице данни за размера на санкцията, е посочен максималният, като паричните са приблизително конвертирани в лева. За съпоставимост са включени и данните по т. 2 – 4 по-горе.

ДЪРЖАВА ГЛОБА ОТСТРА-НЯВАНЕ ЗАДЪРЖАНЕ ДРУГИ МЕРКИ
Гърция 1000 да 24 часа и предаване на прокурор заличаване на изразите
Литва 600 да 15 дни 2 г. затвор за обида на съдия
Австрия 4000 да да незачитане на изявлението; наказателно преследване
Германия 2000 да 7 дни наказателно преследване; недопустимост по изключение
Малта [29] 10 000 да 24 ч. двойни такси за другата страна; заличаване на думи; спрямо адвокати: лишаване от права
Швеция да да 3 дни  
Полша да да 14 дни  
Северна Ирландия да   да спиране на производството при умишлена злоупотреба с процесуални права
ОК да   2 год. забрана за подаване на искове
САЩ да   да незачитане на изявление; връщане за поправка; забрана за подаване
Румъния 500 да    
Хърватия 13 000 да    
Финландия 2000 да    
Словения да да   ако клеветата касае съдията (не съда), се разглежда от друг съдия; не изключва наказателното преследване
Италия (обезщ. за обиде-ния) да   отмяна на изразите

 

  1. Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)

6.1. Последиците (наказателни или не) за обиди и др.п. в съдебните производства влизат в потенциален конфликт с правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 и свободата на мнението по чл. 10 ЕКПЧ. ЕКПЧ допуска ограничение на тези права най-общо при следните две условия: законоустановеност и пропорционалност [30]. [31]

6.2. Практиката е разнообразна. В интересуващия тук аспект са разглеждани както наказания по НК, така и санкции по процесуалните закони; някои са приемани за допустими [32], други – за нарушения според особеностите на конкретния случай.

6.3. От процедурна гледна точка: по делото Kyprianou v. Cyprus ЕСПЧ намира за влизащо в разрез с принципите на справедливия процес налагането на санкция (задържане) от състава на съда, който е бил обиден [33].

6.4. Практиката на ЕСПЧ не изобилства [34] от случаи, в които да са разглеждани последици на обидни изрази, различни от глоби и задържане, в частност прекратяване на делото от националните съдилища. Затова пък самият ЕСПЧ нерядко обсъжда евентуалната недопустимост на подадените пред него жалби по такива причини. Принципно се приема, че използването на неподходящ език към съда или към страните може да представлява злоупотреба с правото на жалба по чл. 35, ал. 3 ЕКПЧ [35].

И в това отношение практиката на ЕСПЧ е казуална и развиваща се. Вглеждането в нея открива, че възможността за обявяване на жалбата за недопустима се използва пестеливо, и то при следните предпоставки:

а) касае се за изключение [36]:

~ критичните изрази трябва да са крайни [37] или повтарящи се [38] или

~ да са умишлено [39] базирани [40] на неверни факти [41];

б) страната не трябва да се е възползвала от дадената ѝ възможност за поправка и извинение [42].

6.5. Мислимо е правилата пред ЕСПЧ да бъдат пренесени и пред националните съдилища. И в двата случая се касае за право на иск, което следва да бъде упражнено според своето предназначение; за авторитет на правосъдието и за целесъобразно разходване на времевите и човешки ресурси. Не бива обаче да се забравя, че ЕСПЧ е извънредовен способ за защита, докато държавите дължат да осигурят достъп до правосъдие.

  1. Странични последици

Санкционните в тесен смисъл мерки срещу неподходящите изрази (като глоби), както се посочи, следва да бъдат балансирани с правото на мнение и на справедлив съдебен процес. Това не значи, че правото на чест и авторитетът на правосъдието не следва да бъдат защитавани. В малка степен, тъй като са специфични последици, но те също могат да имат отражение върху материалните права, предмет на процеса, ако водят до смразяващ ефект върху защитата им; затова те трябва да бъдат премерени.

Другите мерки, като недопускане на жалби и незачитане на изявления, могат да имат директно отражение върху материалното право. Парадоксално, но една наглед по-тежка мярка като прекратяване на производството, може да има по-слаб материалноправен ефект от отстраняването от зала и незачитането на отделни процесуални действия. Доколкото прекратяването не формира сила на пресъдено нещо, няма пречки искът да бъде предявен наново надлежно; проблем би могъл да настъпи само в хипотези, подобни на давност. Обратно, незачитането на отговора на исковата молба или препятстването на възможността да се направят възражения или искания в зала могат да обърнат изхода на делото [43].

Може би не е излишно да се маркира, че и понастоящем обективното ни право съдържа процесуални правила с отражение върху доказването – отстраняването, но и напр. чл. 161 ГПК, макар при последното връзката между неправомерното поведение и фактите по делото да е по-пряка.

Почти всяка мярка има странични последици. По тях се преценява пропорционалността ѝ.

  1. Злоупотреба с право, липса на правен интерес или недостатък на формата

Използването на неприлични изрази не е формална нередовност на изявлението, когато то съдържа всички необходими реквизити (обстоятелства и искане). Никога излагането на ненужен текст не е считано като формален недостатък.

Поначало то не е насочено към предмета на производството.

Затова то представлява странично правонарушение, противопоставяне на реда на държавно управление, и следва да бъде преследвано като такова. Щом случаите на правонарушения са чести и сериозни, преследването следва да бъде ожесточено и ефективно.

Различен извод следва да се направи, когато обстоятелствата са различни. Когато правото на иск се употребява не за защита на субективни права, а за други цели – като средство, носител на правонарушението, тогава дефинитивно е налице и злоупотреба с право. Ако изявлението не разкрива правен интерес, типичен за използваната процесуална форма, то тогава същото следва да се третира според естеството си – като нещо друго, а не като допустим иск. Същото важи и когато първоначално допустимото използване на процеса се изроди в неговия ход.

Съществуващата в нашия процес мярка отстраняване по естеството си осъществява тъкмо такава защита срещу превратно упражняване на процесуални права в открито заседание. Техническият прогрес и законодателните промени водят дотам, че все по-голяма част от съдопроизводствения дискурс протича в печатна или електронна форма; това налага отстраняването да бъде нагодено към новата среда.

  1. Правна техника

9.1. Важно е следователно да се отсее кога процесуалното средство е изгубило социалното си назначение и е станало форма за злоупотреба и правонарушения.

Както се посочи, единият начин за това е да се прецени относителният обем на хулите или преследваната от страната цел [44].

Това обаче крие немалък риск от грешна и/или субективна преценка – и в двете възможни направления.

Затова по-пригоден е вторият разгледан начин, при който се дава възможност на страната да коригира поведението си. Дали тя ще го стори или няма да се съобрази със изискванията, е всъщност тестът, който ще покаже действителната цел на поведението ѝ.

Отделно, този подход съответства на обичайното процедиране при недопустимост на иска по българското право, а и на възприетото в други държави и в процеса пред ЕСПЧ [45]. Той показва и че се касае за ultima ratio.

9.2. Не остава извън очи, че подобен подход, принуждаващ съдията да умолява страната да не го обижда, е в известна степен унизителен. Възможно е също така подобен подход

молба – указания – поправка – нова обида) да стане ново средство за атака от недобросъвестни лица. Затова следва да се уредят последиците при градиращи нарушения – и те не могат да са същите като при еднократна проява. Възможни са поне два подхода:

а) Автоматично (без указания) незачитане на последващи неуместни изявления. Един недостатък на този подход е, че може да надхвърли нуждата, за която е предвиден (спасяване на процеса от злоупотреби), и да доведе до материалноправни последици. В австрийското право, както се посочи, той е смекчен от допустимата дискреция съдът все пак да даде указания или да зачете изявленията. Въпреки това не бива да се подценява рискът от неудачно незачитане на действия от съд, чиито актове са необжалваеми. Друг негатив на подхода е, че съдът все пак остава сезиран с делото, въпреки извращаването му. Разбира се, за всяко следващо нарушение могат да бъдат прилагани и санкциите в тесен смисъл.

б) Прекратяване на производството. Очевидно този подход е неприложим към ответника (въззиваемия), тъй като не отговаря на интереса на добросъвестния ищец, а и може да се превърне в средство за шикана от недобросъвестния ответник.

в) Комбиниране на двата подхода е възможно: последващите действия на ищеца да водят до прекратяване, а когато това е неприложимо – до автоматично незачитане по преценка на съда.

9.3. Предпоставките за тези мерки следва да бъдат прецизно оформени – съответно на крайния им характер:

а) необходима е изрична законова уредба [46];

б) необходимо е да се уточни, че просто неприятното отношение не е основание за мерки, когато представлява критика, основана на обстоятелствата по делото;

в) по отношение на първото по ред нарушение, пропорционалността лесно се гарантира от възможността за даване на указания, успокояване в дадения срок, обжалването на връщането;

г) по отношение на прекратяването на делото, следва да бъде изрично посочено, че се касае за крайни, повтарящи се случаи;

д) по отношение на автоматичното незачитане, следва да се предвиди особен способ за контрол (например основание за допускане до касация без прилагане на праговете при окончателни решения на въззивните съдилища или извънреден способ при актове на върховния съд). Това е толкова повече необходимо, когато съдът не разрешава спор между страните, а сам е участник (жертва и обвинител) в спора с едната страна.

9.4. За да се намали нуждата от прилагане на крайното средство, което впрочем не може да оказва достатъчно генерално превантивно действие, е необходимо да се засили ефективността на стандартните средства.

В доразвитие на правилото на чл. 12 ЗСВ може да се предвиди, че невнасянето на глобите води до задържане за кратък срок. В разгледаните по-горе законодателства, в частност в укрепналите западни демокрации, задържането за обида пред съда бива два вида: директно (алтернативно или кумулативно на глобата) и заместващо (ако глобата не бъде внесена). Тук се предлага само вторият вид, който очевидно е по-мек.

По този начин би се преодоляло безсмислието на налагането им с оглед посочената и по-горе липса на събиране. Подобна техника за допълнително стимулиране за изпълнение на санкциите не е непозната и на българското право: възможността за временно лишаване от право на управление на МПС при невнасяне на глобите за движение по пътищата [47]; за лишаване от лицензи за осъществяване на определена стопанска дейност. [48]

При предложеното правило не би се стигнало до съществено усилване на репресията, защото нарушителите ще разполагат с възможност да внесат глобата; задържането е едва втора по ред санкция и то въз основа на техния избор. Тя би действала превантивно – както по принцип, така и с оглед даваните от съда предупреждения. Поради това и не се очаква забележимо, а дори и никакво натоварване на органите по изпълнение на задържането.

9.5. Българското законодателство видимо не отговаря на изискванията за справедлив процес, разкрити в практиката на ЕСПЧ и закрепени изрично в правото на Англия и Словакия [49]. Затова когато санкцията се налага за нарушение, извършено срещу член на състава на

съда, съществуващата процедура по отмяна на глобата от същия състав следва да бъде заменена с преразглеждането й от друг състав на същия съд. Възможността за обжалване несъмнено следва да се запази. [50]

  1. Изводи

10.1. Съществуващите и възможните в бъдеще проблеми не могат да бъдат овладени с наличните правила поради тяхната неефективност или непривлекателност (т. 1.3.). Необходим е комплексен и балансиран подход.

а) неудачите и опасенията от наказателната и исковата защита не могат да бъдат лесно преодоляни, а и не е желателно [51];

б) съществуващите процедури крият риск от нарушаване на правата на човека (т. 9.5.);

в) несъбираемостта на глобите следва да бъде отстранена чрез уреждане на заместване със задържане при невнасяне (т. 9.4.).

г) на масираното затормозяване на съдебната система следва да бъде противодействано с мерки за облекчаване (незачитане, прекратяване) като крайно средство.

10.2. Тези мерки трябва да са пропорционални, за да съответстват на Конституцията и КЗПЧ:

а) изразяването на критика, свързана с фактите по делото, не може да служи за незачитане или прекратяване;

б) еднократното нарушение не е основание за незачитане; необходимо е даване на указания (т. 9.1.);

в) едва рецидивни случаи могат да водят до автоматично прекратяване на делото, а когато е неуместно – до незачитане на изявления, но следва да бъдат предвидени контролни механизми (т. 9.3.).

________________________________________________________

БЕЛЕЖКИ И ИЗТОЧНИЦИ:

[1] Така към 2018 г. само едно от тези физически лица е подало само в СГС 649 граждански и 94 наказателни дела срещу магистрати, вещи лица и журналисти. Така: Right to court – not right to insult: how to cope with abusive litigants. B. Hristova, K. Hristova, S. Ivanov, I. Baltova. Themis 2019. http://www.ejtn.eu/PageFiles/17916/TEAM%20BULGARIA%20TH%202019%20D.PDF. стр. 5. (Нататък: Right to court.)

[2]  Голяма част от вземанията на съдебната власт се погасяват по давност, доколкото НАП отказва да ги събира. Често кверулантите нямат и имущество.

[3]  Вкл. недоволните от съдиите или другите тъжители страни често завеждат дела срещу тях.

[4]  https://news.lex.bg/193-съдии-настоят-за-твърд-подход-срещу-о/

[5]  С решение на общото си събрание и в становище на ВАдвС. https://defakto.bg/2020/02/24/адвокати-и-работодатели-критични-към/

[6]  Gesetz vom 1. August 1895, über das gerichtliche Verfahren in bürgerlichen Rechtsstreitigkeiten (Civilprocessordnung).

[7]  § 86. На страна, която в писмено изявление нарушава дължимото към съда уважение чрез обидни оскърбления или която в писмено изявление обижда насрещната страна, представител, пълномощник, свидетел или вещо лице, може да бъде наложена санкция независимо от следващото се за това наказателно преследване.

  • 198. (1) Изразяване на одобрение или неодобрение [в съдебно заседание] се забранява.

(2) Който въпреки предупреждението виновно пречи на заседанието, може да бъде отстранен от заседанието. Отстраняването на участващ може да бъде разпоредено едва след като лицето бъде поканено да преустанови поведението си и му бъдат припомнени правните последици от това.

(3) На страната трябва да бъде обърнато нарочно внимание на възможността поради отстраняването срещу нея да бъде постановено неприсъствено решение.

(4) Когато участващо лице в заседанието лице бъде отстранено, по искане срещу него може да се процедира така, като че ли доброволно не се е явило.

  • 199. (1) На лице, което по време на заседанието виновно прояви грубо непристойно поведение, включително обида на член на съда, на страна, представител, свидетел или вещо лице, може да бъде наложена глоба до 2000 евро по решение на съдебния състав, независимо от наказателната или дисциплинарната отговорност.

(2) Който се противопоставя на разпорежданията на председателя или на състава за запазване на реда и спокойствието, може да бъде задържан за срок до три дни.

  • 200. (1) Ако процесуален представител виновно пречи на заседанието (§ 198) или прояви непристойно поведение или обида (§ 199), той може да бъде наказан с порицание или глоба до 2000 евро от състава на съда.

(2) Ако пълномощникът продължи своето неуважително поведение или се противопоставя на разпорежданията на председателя или на състава за запазване на реда и спокойствието, по решение на състава може да му бъде отнета думата и, ако е необходимо, страната да бъде задължена да определи друг пълномощник; ако това не може да стане веднага, заседанието се отлага служебно. Разходите за осуетеното заседание и за отлагането се понасят от виновния пълномощник.

(3) На адвокат или нотариус не може да бъде налагана глоба (ал. 1). Неговото поведение следва да бъде съобщено на съответната дисциплинарна власт.

  • 201. (1) Определенията по предходните разпоредби подлежат на незабавно изпълнение.(2) В производствата пред висшите съдилища отстраняването на участващо в заседанието лице може да се наложи само с определение на състава.
    • 220. (1) Санкцията не трябва да надхвърля 2000 евро, а при умисъл – не трябва да надхвърля 4000 евро.

    (2) Паричните санкции по разпоредбите на този закон се внасят по сметка на Федерацията.

    (4) Санкционните разпореждания се изпълняват служебно.

    При надзора е относима разпоредбата на § 78 Gerichtsorganisationsgesetz.

    Почти идентични са текстовете и в ГПК на Лихтенщайн, но допускат санкциите да се налагат и на адвокати.

    [8]  https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/SNME/SNME_05250/fnameorig_199832.html

    [9]  „На страна, която не може да се изразява ясно, се дава указание в подходящ срок да подаде писменото си изявление след назначаване на подходящ пълномощник, при нужда адвокат; в противен случай писменото изявление се смята за неподадено. § 84 ал. 3 се прилага съответно.“

    [10]  Напр. по дело 1Nc129/13f Върховният съд указва да не му бъдат изпращани подобни жалби.

    [11]  Възможно е и да не се налага да бъде прилагана или поне не от горните инстанции. Възможно е това да се дължи и на превантивен ефект.

    [12]  Според § 177 от Закона за устройство на съдилищата (Gerichtsverfassungsgesetz) при неспазване на реда лицата могат да бъдат отстранени или задържани до 24 часа. Според § 178 при непристойно поведение, независимо от наказателното преследване, може да бъде наложена санкция до 1000 евро или задържане до една седмица. При налагане на глоба се определя и продължителността на заместващото задържане, в случай че тя не може да бъде внесена. Ако бъде постановено наказание по НК, се приспада. Според § 179 тези мерки се изпълняват служебно, предварително.

    [13]  Zivilprozessrecht. Rosenberg. C.H.Beck, 2018. § 21, VІ, стр. 127.

    [14]  http://www.bfh.simons-moll.de/bfh_1993/XX930119.HTM

    [15]  Zivilprozessordnung und Nebengesetze. Großkommentar. Wieczorek и др. de Gruyter, 2007 г. B. 2.1., § 130, Rn 6, стр. 56. https://books.google.bg/books?id=72XRs9knjKAC. Също и в изданието от 2012 г.,§ 137 ІІІ стр. 46. https://books.google.bg/books?id=dHPbrLhu_38C.

    [16]  Zivilprozessrecht. Walter Zeiss, Klaus Schreiber. Mohr Siebeck, 2003. § 221, стр. 93. https://books.google.bg/books?id=NZ1pi-miR1cC

    [17]  Grundkurs ZPO, Musielak, Rn. 76 a.E., цит. по https://www.lexexakt.de/

    [18]  Zivilprozessrecht. Rosenberg. C.H.Beck, 2018, § 79 ІІ 9, стр. 445 и цит. там.

    [19]  LSG, Baden-Württemberg, Beschluss v. 30.11.2016, L 7 SO 4387/16 ER-B.

    https://www.haufe.de/recht/arbeits-sozialrecht/ausschliesslich-beleidigende-rechtsmittel-sind-unzulaessig_218_397784.html

    [20]   1 BvR 2244/19 – https://www.bundesverfassungsgericht.de/SharedDocs/Entscheidungen/DE/2019/12/rk20191217_1bvr224419.html

    [21]  ФКС поставя високи изисквания за Schmähkritik – когато няма нищо общо с фактите.

    [22]  https://www.bewertungs-abwehr.de/beleidigungen-im-prozess-was-ist-zulaessig/. Допустима е глоба от 200 евро, заменими от 4 дни задържане, за викане в съдебна зала и наричане на страната „мутра, муцуна“ –  https://www.rechtslupe.de/strafrecht/klare-worte-zivilprozess-3113519.

    [23]  Според чл. 14 на Contempt of Court Act 1981 на ОК – до 2 години.

    [24]  Цит. по ЕСПЧ, д. Kyprianou v. Cyprus, 73797/01, т. 43 – 57, където се съпоставя положението в Англия, Шотландия, Ирландия и Малта при summary procedure.

    [25]  Доколкото в САЩ cost shifting не е принципът.

    [26]  Right to court, стр. 8 – 10.

    [27]  https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_restraint_order.

    [28]  Наред с това, наличният превод предизвиква някои съмнения. Например „спиране“ на производството в Сев. Ирландия вероятно е прекратяване; „отмяната“ (cancellino) на изрази в Италия, вероятно е искане за извинение, прекратяване или незачитане.

    [29]  По данни от д. 73797/01 на ЕСПЧ, Kyprianou v. Cyprus.

    [30]  Впрочем чл. 10 ЕКПЧ изрично предвижда, че правото на изразяване може да бъде ограничено „за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“.

    [31]  Вж. напр. анализа в Right to court, стр. 12 – 15.

    [32]  Например, няма нарушение на ЕКПЧ при налагане на законовата глоба за изявления като „незнаещ и некомпетентен съдия“, „що за юридически професионализъм е това“, „мъчител“, „смешен“, „в състояние на пиянство“. Вж. делата Žugić v. Croatia, 3699/08; Saday v. Turkey; W.R. v. Austria; Mahler v. Germany, цит. по https://blog.lehofer.at/2011/05/egmr-keine-verletzung-des-art-10-emrk.html.

    Дадените примери касаят значително по-меки, обрани изразни средства спрямо това, което възбужда сегашната намеса в българското законодателство.

    По делото Lopuch v. Poland, 43587/2009 страната е санкционирана едва след като е била предупредена от съда да преосмисли поведението си.

    ЕСПЧ приема, че изискванията към непрофесионални участници в процеса (непредставляван гражданин) следва да са по-ниски.

    [33]  73797/01. В случая същият състав, който е бил критикуван е „взел решението да преследва, разгледал е въпросите …, установил е вината и е наложил санкцията, представляваща задържане за определен период. В такава ситуация смесването на ролите на жалбоподател, свидетел, обвинител и съдия самопонятно подбужда обективни опасения за съответствието на процеса с отдавнашния принцип, че никой не може да бъде съдия по собственото си дело, и следователно с безпристрастността на съда“.

    Подобен проблем е открит и при налагането на глоба по Chmelíř v. The Czech Republic.

    [34]  При настоящото проучване такива не бяха открити, но то няма претенции за изчерпателност.

    [35]  Вж. и анализираните в Right to court, стр. 4 решения.

    [36]  „Използването на неприличен език в хода на съдебното производство несъмнено не е редно, но съдът смята, че освен в изключителни случаи, една жалба може да бъде отхвърлена, като обидна, ако тя преднамерено се е основавала на неверни факти.“ – Varbanov v. Bulgaria, 31365/96, абз. 36 и цит. там.

    [37]  По делото Řehák v. Czech Republic, 67208/01, съдът припомня, че поначало жалбата може да бъде отклонена поради злоупотреба само когато умишлено е основана на неверни факти, дори да се използва обиден език. Но когато обвиненията са нетолерантни, надхвърлят границите на нормална критика, макар и неуместна, представляват обида на съда, делото следва да бъде прекратено. В конкретния случай първоначалната жалба не е била злоумишлена, но в няколко писма до ЕСПЧ той е нарекъл съдиите и служителите корумпирани комунисти. Съдът приема, че подобно поведение изключва целта на правото на жалба.

    [38]  Цитираните в Chernitsyn v. Russia, 5964/02, абз. 25 дела.

    [39]  Напр. по делото Popov v. Moldova (No. 1), 74153/01 искането за недопустимост е отхвърлено, тъй като не се установява дали той е знаел, че фактите не са верни.

    [40]  M. and Others v. Italy And Bulgaria, 40020/03.

    [41]  И по българското право не се освобождава от отговорност за клевета онзи, който отправя неверни в ядрото си твърдения, макар и обобщени и завоалирани с оценъчни изрази. Абсолютно вулгарните думи обаче няма как да имат фактическа основа.

    [42]  Chernitsyn v. Russia, 5964/02 – писмото за оттегляне на обидите и извинение санира производството.

    Zhdanov and others v. Russia, 12200/08 – един от жалбоподателите наричал в социалните мрежи ЕСПЧ боклуци, корумпирана измет и хомофоби, и то въпреки отправените предупреждения. Прекратяването на делото спрямо него обаче е постановено с 4:3 гласа.

    [43]  Както се посочи, по германското и австрийското право при отстраняване няма пречка да бъде постановено неприсъствено решение.

    [44]  Вж. т. 3.2.

    [45]  Вж. т. 2, 3.3.в, 6.4.

    [46]  Както се посочи, основната причина за въздържаното прилагане на подобна практика в Германия е липсата на уредба. Е, в българското процесуално право въобще липсва цялостна уредба на процесуалните предпоставки (те и ограничения на достъпа до съд).

    [47]  Действително в чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП е уредена ПАМ, но отнемането на свидетелството на практика лишава от възможност да се управлява МПС.

    [48]  Друга проява на подобна логика би била невнасянето на глобата да води до незачитане на процесуалното действие. Това обаче е приложимо към страните, но не и към трети лица.

    [49]  Вж. т. 4.2., 5., 6.3 относно Nemo judex in causa sua, съответно Irasci iudicem non decet. В последното дело е прието, че сливането на функциите на обвинител и съдия е нарушение въпреки възможността за обжалване на санкцията пред горна инстанция.

    [50]  Посоченото в т. 9.4. и 9.5. може да се постигне примерно със следната промяна в чл. 92 ГПК:

    1. Заглавието се изменя така: „Обжалване и изпълнение“
    2. В ал. 2 накрая се добавя ново изречение: „Когато глобата е наложена за деяние, насочено срещу член на съдебния състав, молбата се разглежда от друг състав на същия съд.“
    3. Добавя се нова ал. 4: „В случай че в 2-месечен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата, по делото не бъдат представени доказателства за заплащането ѝ, съдът заменя всеки неплатени 10 лв. с 1 час задържане, изпълнявано по реда на УБДХ. Определението за това подлежи на обжалване с частна жалба.“
    [51]  Не следва например всички обиди да водят до наказателно осъждане, нито ще се приеме положително, ако множество съдии водят искове пред колегите си срещу граждани.

     

 

 

About De Fakto

Проверете също

Процесът срещу Арабаджиеви блокира заради ново прокурорско искане до Испания

Въпреки това прокуратурата протестира прекратяването и спирането на делото, както и „домашния арест“ Специализираната прокуратура …

За висок професионализъм Гешев награди вътрешния министър, шефа на ДАНС, прокурори и следователи

На официална церемония в сградата на МВР главният прокурор Иван Гешев връчи грамоти, тематични плакети …

Един коментар

  1. адв. Владислав Янев

    А в тези държави какви са наказанията за мафиотизирано, порчково и приватизирано „правораздаване“, с незаконно формирани поръчково подбрани съдебни състави?! В някои от тези държави това не е ли обявено за най-голямо престъпление като държавна измяна и национално прeдателство?! Тези хора, които обиждат съда, те луди по рождение ли са, или са станали такива от отчаянието, виждайки дълбоката проказа обхванала корумпирания съд?! Кой претърпява по-голяма врреда: съдиите от обидите, или гражданите коиот им плащат заплатите и им осигтурямват всичките обилни експтри от окито се ползват и на които от същите тези техни храненици е съсипан живота от продажното им правосъдие…?!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.