Последни новини
Home / Актуално / Йонко Грозев, българският съдия в Страсбург: Трудно приемам недобронамерените критики към Съда по човешките права

Йонко Грозев, българският съдия в Страсбург: Трудно приемам недобронамерените критики към Съда по човешките права

Defakto.bg

Отказът да участваш в разглеждането на дела също може да бъде форма на злоупотреба с правомощия

Разнообразието от професионален и житейски опит на съдиите е капитал за работата на съда в Страсбург

ЕСПЧ не може да осъществява собствените си функции, ако не  разчита на независимостта на националните съдилища

Наскоро съдиите от пленарния състав на Европейския съд по правата на човека Ви избраха за председател на една от петте секции в институцията. Оценка за професионални качества ли е този избор,  г-н Грозев?

Изборът за председател на секция е избор, който се прави с таен вот от пълния състав на съда. Различни съображения влияят върху този избор, но неизбежно елемент е и оценката за професионалните качества на избрания колега. Така че този избор ми носи професионално удовлетворение.

Известно ли ви е, че  този избор породи много  вълнения в определени среди на българска почва? Скандал за вътрешна употреба ли е атаката срещу един български  съдия в Съда по човешките права заради правозащитните му позиции или за критиките има и основания?  

От това, което успях да проследя в българските медии, имаше и критични реакции. Те бяха основно във връзка с критики, направени наскоро от една френска неправителствена организация, за влиянието на правозащитни организации върху съда.  Някои от въпросите повдигнати от тази неправителствена организация са легитимни въпроси,  които заслужават обществена дискуси.

За съжаление начинът, по който тези критики бяха направени, отразява една явна недобронамереност към съда като институция, нещо което аз лично трудно мога да приема.  Ако се фокусираме върху легитимните въпроси за обсъждане, такъв е например този за професионалния опит на кандидатите за съдия и тези, които съответно биват избрани. Това е въпрос, който винаги ще бъде актуален, защото професионалният опит на съдиите неизбежно ще има някакво влияние върху техните решения.

Предложението, обаче, да бъдат изключени кандидати, работили за правозащитни организации и такива с академична кариера, и да бъдат избирани само съдии, не е добро.

Съдът заседава в състави от седем и седемнадесет съдии. Разнообразието от професионални и житейски опити в съставите е огромен плюс, не е минус. И сега в съда, мнозинството от съдиите имат съдиийски опит на национално ниво. Ограничаването на избора само до такива колеги, обаче, ще намали богатството от знание и опит, което е основният капитал на институцията. Да не забравяме и това, че един национален съдия като правило няма международен опит, а съдът работи с 47 различни страни, с различни история, култура и правни системи. И не на последно място, ако искате да се занимавате професионално  с права на човека, правозащитните организации са естественото място за това.

Едва ли е изненадващо, че в един съд по правата на човека, съдиите са имали професионални отношения с правозащитни организации, а не с организации, занимаващи се с морско право.

Една от критиките към Вас е,  че сте имал конфликт на интереси при участието ви в дела на организации, с която сте свързан.  Имате ли коментар?

Правилата за отвеждане на съдии от дела са посочени в правилата на съда. Те са публични и са лесно достъпни на интернет страницата на съда.

Най-кратко казано, съдия не може да участва в разглеждането на едно дело,  ако е участвал преди това в някакво качество в разглеждането на това дело на национално ниво или пред ЕСПЧ.  С избирането ми за съдия, аз веднага се оттеглих от всички дела, по които съм бил адвокат, или по някакъв начин съм участвал с консултации във взимане на решение за това дали и как да се води това дело.  Също така се отведох и от дела, по-които по една или друга причина съм изразявал публично становище. Пример за това е делото за царските имоти, по което не съм участвал по никакъв начин, но съм коментирал публично в българските медии централен правен въпрос, дали решението на Конституционния съд може да бъде основание за реституция.

По-трудният въпрос беше участието ми по дела, водени от организации, с които по един или друг начин съм бил свързан преди избора ми.  Тъй като не съм участвал по никакъв начин по конкретните дела, нито съм изразявал становище по какъвто и да било повод, решението дали да участвам или не, не е самоочевидно. Именно за това, решението в тези случаи се взима от компетентния съдебен състав на ЕСПЧ, без участието на съдията, чиийто отвод се иска. Това е процедурата, изрично предвидена в правилата на съда.

Българското правителство направи такова изрично искане за моето отвеждане от делата, водени от БХК. Аз не работя в БХК от 2005 година, и по никакъв начин не съм участвал в обсъждането или воденето на дела от организацията от тогава. Независимо от това, съставът на съда, който разгледа това искане, подчертавам отново, без мое участие, реши че трябва да се отведа от дела, заведени до 2014 година, и че мога да участвам в дела след тази дата.

Не би ли било по-лесно да се отведете от всички дела?

Отказът да участваш в разглеждането на дела също може да бъде форма на злоупотреба с правомощия, защото по този начин се избягва необходимостта да се взимат трудни решения. Понякога взимането на решение е трудно и е по-лесно да се избегне. Всеки професионалист познава прекрасно този проблем. Така че въпросът за отвеждането в дела, в които един съдия не е участвал по никакъв начин, винаги е въпрос на баланс между два конфликтни интереса –  ефективно правосъдие и доверие в съда.  Именно за това, подходът приет от ЕСПЧ, решението да бъде взето от състава на съда, без участие на съдията, чийто отвод се иска, ми изглежда разумно и правилно. Ако изведем в крайност единия интерес, има опасност да стигнем до абсурди.  Има съдии, които са представлявали правителствата си по дела пред ЕСПЧ.  Ако абсолютизираме изискването за несвързаност, те не би трябвало да могат да разглеждат нито едно дело срещу съответната страна. Очевидно това не би бил разумен подход.

Един друг въпрос, свързан с  изпълнението на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“, което установи липса на независимо разследване и недосегаемост на главния прокурор за отговорност,  също породи  коментари, свързани с  вас. И макар че  въпросът за неизпълненото решение на Съда от четири български правителства има сериозна  обществена значимост, министърът на правосъдието Данаил Кирилов Ви  препоръча да не коментирате това дело, защото сте участвал като адвокат по него.

Това е един съществен за България въпрос, и министър Кирилов беше силно критичен по повод на мой публичен коментар през ноември миналата година. Давам си сметка, че въпросът е деликатен, става въпрос за ключов институционален и конституционен проблем, и че коментар от моя страна би могъл да създаде впечателние, че става въпрос за институционална позиция.

Това разбира се не е така, става въпрос единствено и само за моя лична позиция, още повече че ЕСПЧ няма компетенции в изпълнението на решенията си.   Компетентен е Комитетът на министрите на Съвета на Европа, в който участва българското правителство.  Причината, поради която си позволих коментар тогава, е че предложенията за законодателни промени към онзи момент включваха и процедура за отстраняване на председателите на ВАС и ВКС. И тук вече има и известен институционален елемент. Целият механизъм на Европейската конвеция за защита правата на човека е изграден на презумпцията,  че защитата на правата се осъществява на първо място от националните съдилища.  Поради това въпросът за независимостта на националните съдилища не е външен въпрос за ЕСПЧ.

ЕСПЧ не може да осъществява собствените си функции, ако не може да разчита на независимостта на националните съдилища и една процедура за отстраняване на председателите на върховните съдилища преди изтичането на техния мандат, е съществен елемент в независимостта на съдилищата. В същия смисъл наскоро се произнесе и Съдът на Европейския съюз, в връзка със законодателните промени в Полша.

Как изглежда България от гледната точка на Европейския съд по правата на човека?

България не е от страните с най-много дела, но продължава да бъде във високата част на спектъра. И като цяло, делата стават по-сложни, и все по-често повдигат въпроси свързани с начина по който националните съдилища разглеждат оплаквания за нарушени основни права. Това е един положителен процес на нарастващо взаимодействие между националните съдилища и ЕСПЧ. И този процес е и един от важните плюсове за страната, защото той дава легитимност на цялата национална правораздавателна система.

За това, отричането на ЕСПЧ не е добра политика, от гледна точка на членството на България в Европейския съюз.

Визитка

През януари 2015 години Адвокат Йонко Грозев бе избран за съдия в  Европейския съд по правата на човека от Парламентраната асамбеля на Съвета на Европа. Мандатът му е 9 годишен.

Грозев е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1991) и  магистратура в един от най-престижните правни  факултети в света – Harvard Law School Cambridge, MA, USA през 1995.

Той бе директор на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (1995-2005).   Бил е и програмен директор на правните изследвания в Центъра за либерални стратегии (от 2005). Образувал е и е спечелил редица дела в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, свързани със забраната на мъченията, свободата на словото, вероизповеданието и сдружаването.  Водените от Йонко Грозев дела в Съда в Страсбург са в основата на няколко законодателни промени.

За своята дейност през 2002 година Грозев получи  Международна награда за защита на човешките права от Американската асоциация на юристите.  Йонко Грозев имаше активно участие в изследователски проекти и кампании за подобряване дейността на българската съдебна система. Участвал е в обучения на адвокати от Централна и Източна Европа в адвокатски техники, използвани в Европейския съд за правата на човека.

Оглавяваше работната група, изработила концепция за преодоляване на последиците от осъжданията на България в ЕСПЧ..

 

About Лилия Христовска

Проверете също

Президенът: Сметките на кабинета и на главния прокурор да оцелеят, отказът да чуят гласа на България, удължават кризата

Оскърбителните внушения, че хилядите граждани по площадите са платени и манипулирани, че са тинята на …

Кратко разяснение за мафията *

Даниела Доковска „Ако държавата е слаба, мафията е силна“, каза днес един депутат от управляващата …

Един коментар

  1. Йорданова

    В ПРБългария, правото е на страната на силните на деня!!!!!!……. Докато МВР, прокуратура и съд прикриват извършителите на ЗДвП, ще страдат много семейства………. До промяната на ЗДвП през 2017 година, чл 5,не допускаше употребата на алкохол и въпреки всичко………. Истината – страдат Невинни -……………… Много от нарушителите на ЗДвП остават ненаказани – защо ли??????…… Липсата на правосъдие, командите на „елита“, обкръжението му и „бизнеса“ – страдат Невинни…….. Геноцида е пълен…… https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=2783725218352293&id=100001445278551

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.