Последни новини
Home / Законът / ВКС ще тълкува дали и кога се допуска юридическа промяна на пола при установена транссексуалност

ВКС ще тълкува дали и кога се допуска юридическа промяна на пола при установена транссексуалност

Defakto.bg

Образувано е и тълкувателно дело по въпрос за съсобствеността

Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?“ – това е въпросът пред Гражданската колегия на Върховния касационен съд в ново Тълкувателно дело 2 от 2020 г.

Определена е и комисия, която да изготви проект на тълкувателното решение, в която влизат върховните съдии Маргарита Соколова, Борис Илиев и Геника Михайлова.

Проблемът е отдавнашен, а практиката противоречива. Сега с определение по гр. д. № 698/2020 г. състав на ІV гр. отделение на ВКС, на основание чл. 292 от ГПК, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС.

В решението по гр. д. № 2180/2016 г. на ІІІ гр. отделение на ВКС по въпроса „Медицинските мерки като хормонална терапия и хирургическа интервенция условие ли са за промяна на пола, включват ли се в предмета на делото и обуславят ли изхода му?“ е прието, че българското право допуска възможността за „смяна на пола“ на лицето, в какъвто смисъл са нормите на чл. 9 от Закона за българските лични документи, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи, пар. 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминацията. Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 от ЕКЗПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото.

Същото разрешение на въпроса е възприето в решенията на ІV гр. отделение на ВКС по гр. д. № 2316/2016 г., гр. д. № 1417/2018 г. и гр. д. № 4454/2018 г. В тях се посочва, че съгласно чл. 73 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. Под промяна на данните за гражданското състояние на лицата следва да се разбира както промяна за отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и актуализиране с нови данни, които променят по същество смисъла на съставения вече акт. Според чл. 76, ал. 5 от ЗГР по административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът. Приема се, че е възможно да се нанесе промяна в съставен акт за гражданско състояние на лице въз основа на влязло в сила съдебно решение, допускащо промяна на първоначално вписания пол. В този смисъл е и постановеното решение на ЕСПЧ по сходен казус по делото „Б. срещу Франция“ от 25.03.1992 г. Съдът приема, че предпоставките за промяна на вписания в акта за гражданско състояние пол не са уредени в закона и поради това следва да се изведат от характера на признатите и защитавани лични права в чл. 8  от ЕКЗПЧ, съгласно който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на полово самоопределяне, което е част от свободата на самоопределяне.

Различно е разрешението, дадено с решението по гр. дело № 4104/2017 г. на ІІІ гр. отделение на ВКС, на въпросите дали може по съдебен ред да бъде променен съставен акт за гражданско състояние на български гражданин поради промяна на неговия пол и какви са обстоятелствата, при които е налице промяна на пола поради транссексуалност на лицето. Прието е, че при съставен акт за гражданско състояние на български гражданин законът допуска извършване на промяна относно пола само когато в охранително производство по чл. 38, ал. 4 от ЗГР съдът е констатирал невярно вписване на биологичния пол. Единствено такава грешка е материално-правното основание по съдебен ред да се допусне и съответна промяна в имената и единния граждански номер на българския гражданин в актовете за гражданско състояние. Според решението Конституцията на Република България възприема разбирането за бинарно съществуване на човешкия вид и разделението на хората по полов признак, а биологичното обяснение на понятието „пол“ като единственото включено в него. Така полът на българския гражданин се определя с раждането, а се изгубва със смъртта. В своята практика Съдът по правата на човека приема, че въпросът за нехарактерната полова идентификация (транссексуалността) попада в обхвата на защитата по чл. 8 от ЕСПЧ. Съгласно чл. 3а, § 1 и 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, зачитането на конституционната идентичност на държавите членки е сред основните принципи на Съюза. Тази идентичност очертава ядрото от ценности, заложено в националните конституции. То не подлежи на ревизия от наднационалния правен ред. Върховният касационен съд е приел, че когато понятието „пол“ се свързва с биологичния пол на индивида на конституционно ниво и това изразява конституционната идентичност на българската държава, от нея не следва да се очаква да зачете личния интерес на българския гражданин, когато той проявява принадлежност към пол, различен от биологичния. Конкурентните интереси могат да бъдат решени в полза на българския гражданин, който се е осъзнал като принадлежност към другия пол, само след съответна промяна на Конституцията и следваща след нея промяна в останалите национални закони. Съставът е приел, че следва да бъде изоставена практиката, приета с първата група съдебни решения.

 

Второто дело

В Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) ще отговаря на въпроса: „По предявен по реда на чл. 108 от Закона за собствеността иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота?“

Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 4773/2019 г. състав на І гр. отделение на ВКС, на основание чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС.

В решението по гр. д. № 643/2009 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК от тричленен състав на ІV гр. отделение на ВКС, по поставения въпрос за легитимацията на съсобственика да ревандикира целия имот от всяко лице, което го владее или държи без правно основание, е прието, че собственикът на част от имот не може да претендира владението нито държането от собственика на другата част от имота. Неговият ревандикационен иск ще бъде основателен в установителната част и изцяло неоснователен в осъдителната, тъй като другият съсобственик също има правата по чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС). По отношение на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска само разпределение на ползването съгласно чл. 32 от ЗС.

В решението по гр. д. № 1299/2010 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК от тричленен състав на І гр. отделение на ВКС, пък по въпроса допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 от ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен имот е прието, че съсобственик може да търси защита чрез иска по чл. 108 от ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изложени са съображения, че исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част – с първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността, но нито един от тези три иска не може да замести защитата, която дава искът по чл. 108 от ЗС, а именно предаване владението върху идеална част. Разрешение на поставения въпрос в същия смисъл е дадено и в решенията по гр. д. № 1179/2010 г. на І гр. отделение и по гр. д. № 238/2009 г. на ІІ гр. отделение.

В решението по гр. д. № 3560/2016 г. на І гр. отделение е прието, че искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. И само когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза е прието, че търсената с иска по чл. 108 от ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 от ЗС.

Според решението  по гр. д. № 4974/2013 г. на І гр. отделение само когато ползването не е разпределено, но е предявен иск за предаване владението на цялото дворно място при твърдение, че незастроената част е предназначена да обслужва сграда, построена в съсобственото дворно място, искането не може да бъде уважено частично срещу съсобственик за предаване владението на реална част от терена, защото всеки съсобственик притежава реални права върху мястото до размера на своята идеална част.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Как съдилият Гешев за дискриминация Христо Николов плати двойно за разноските на главния прокурор

Активистът оспори хонорар за адвоката на обвинител №1 Ромският активист Христо Николов, който търсеше отговорност …

След конференцията на ГЕРБ: АЕЖ настоява Борисов и Гешев да не мълчат за агресията срещу журналист на Свободна Европа

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) България  протестира остро срещу агресия към журналиста на Свободна Европа …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.