Последни новини
Home / Законът / Всички съдебни актове се мотивират, обяви Конституционният съд (допълнена)

Всички съдебни актове се мотивират, обяви Конституционният съд (допълнена)

Defakto.bg

Немотивираният акт е конституционно нетърпим, но последиците се определят от законодателя, в процесуалните закони

Разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му„. Това единодушно, с 12 „за“ обявява Конституционният съд по дело 11 от 2019 г. Докладчик по него е съдия Красимир Влахов.

Тълкуваният текст на чл. 121 от основния закон гласи: (4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Делото бе образувано по искане на Пленума на Върховния административен съд, който бе задал общо пет въпроса. А именно:

  1. Всички съдебни актове ли представляват „актове на правораздаването” по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?
  2. Какви характеристики следва да притежава един съдебен акт, за да бъде категоризиран като акт на правораздаването по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?
  3. Кои съдебни актове не са актове на правораздаване по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?
  4. Валидни ли са „актовете на правораздаването” по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, които не са мотивирани?
  5. Допустимо ли е по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването” да бъде осъществено след подаването на жалба срещу постановения акт?
Съдия Красимир Влахов

Основният интерес по това дело опираше именно до задължителността на мотивирането. Като становището на върховните съдии от ВАС (и не само тяхното) бе, че далеч не във всички случаи съдилищата осъществяват дейност по „правораздаване“, а и административна дейност в съдебна форма. Като класически пример се сочеха и охранителните производства,  в които за разлика от същинския съдебен процес, не се решават правни спорове в условията на състезателност и актовете по тях не за защита на накърнено гражданското право, а са актове на съдебно съдействие, които не посягат върху чужда правна сфера.

В решението си КС не оставя съмнение по въпроса, че всички съдебни актове – т.е. всички актове, постановени от съдилищата – трябва да бъдат мотивирани. В същото време конституционните съдии не са сложили знак на равенство между изискването за мотивиране и изричното изписване на мотиви в съдебния акт, разясниха от КС. И посъветваха внимателно да се чете второто изречение от диспозитива – че за да е мотивиран актът, трябва да са известни съображенията за постановяването му. На този въпрос е отделено много място в самото решение (виж по-долу).

По дело 11 от 2019 г. КС отново единодушно се е произнесъл и по още един от въпросите на Върховния административен съд – а именно валидни ли са актовете на правораздаването, когато не са мотивирани. Отговорът е: „Немотивираният съдебен акт създава конституционно нетърпимо положение. Определянето на вида и тежестта на този порок и неговите правни последици се уреждат в процесуалните закони„. С други думи и по това дело Конституционният съд следва новата си практика и отказва да се изявява като позитивен законодател, сиреч да предписва възможните решения.

По останалите тълкувателни въпроси искането на Пленума на ВАС е отклонено като недопустимо. Несъгласен в тази част, на „особено мнение“, е бил съдията Георги Ангелов.

Повечето от въпросите са се обезсмислили от дадените два отговора, смята мнозинството в Конституционния съд.

Из решението на КС:

За „правосъдието“ и „правораздаването“

Макар и според правната теория термините „правосъдие” и „правораздаване” да не са равнозначни, тъй като последният включва и дейността на извънсъдебните органи по решаване на правни спорове, Конституцията в глава „Съдебна власт” използва и двата термина, като по-често се говори за „правораздаване” (чл. 119, ал. 1, чл. 121, ал. 4 чл. 123 и чл. 125, ал. 1), докато „правосъдие” се използва само в чл. 118. В исторически план, „правораздаване” е въведено като конституционно понятие с Конституцията от 1947 г. (чл. 57), докато Конституцията от 1971 г. борави с понятието „правосъдие” (чл. 125, чл. 127 и чл. 138). Заедно с това тази Конституция допуска (чл. 126, ал. 2) за определени видове дела да се създават със закон и други правораздавателни органи, освен съдилищата…. Независимо от вече посочената отлика в съдържанието им по принцип, в действащата Конституция двете понятия са използвани като равнозначни, доколкото според практиката на Конституционния съд (Решение № 22 от 24.09.1998 г. по к. д. № 18/ 1998 г.) новата Конституция изключва категорично възможността да се възлагат правораздавателни функции на несъдебни (вкл. административни) органи, като са премахнати всички заварени от нея особени юрисдикции и е установен принципът, че „правораздаването се осъществява само от съдилища”, а „несъдебни и особено административни органи… не могат да правораздават.

….Конституционният съд приема, че за целите на настоящото тълкуване понятията „правосъдие” и „правораздаване” могат да се разглеждат като взаимнозаменяеми (макар и извън този контекст, според правната доктрина те да нямат припокриващо се съдържание). Това становище е възприето и в практиката на Съда….

За мотивирането

Правораздаването не изчерпва компетентността на съдилищата, което е посочено и в искането на пленума на Върховния административен съд. … По-конкретно в искането по настоящото дело се посочва т. нар. „спорна и безспорна администрация на гражданските отношения“ (това понятие се е утвърдило в процесуалната доктрина и в съдебната практика), в Решение № 6 от 2008 г. пък се използва понятието „административна дейност в съдебна форма“. Имат се предвид производства, при които не се разрешават правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права. В гражданското съдопроизводство типични примери за такава компетентност на съда са например производствата за разпределение ползването на съсобствен имот (чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността), за разрешаване на разногласия между родителите относно упражняването на родителските права и относно пътуване на дете в чужбина (чл. 123, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс), за определяне на уговорки и допълване на търговски договори от съда (чл. 299, ал. 2 и чл. 300 от Търговския закон), за извършване на концентрация при задължения с право на избор (чл. 131, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите).

Съдебната администрация не изчерпва хипотезите на възложена на съдилищата със закон дейност, която няма правораздавателен характер. Процесуалният закон предоставя например на гражданския съд компетентност по редица такива въпроси – като разрешаване на спорове за подведомственост и подсъдност, издаване на изпълнителен лист, обезпечаване на иска, обезпечаване на доказателства, изпълнение на съдебни поръчки, определяне на срок при бавност, събиране на доказателства по Регламент (EO) № 1206/ 2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела и др. Освен това наказателният съд разполага със специфичната компетентност да осъществява контрол за законосъобразност на действията на органите на досъдебното производство (чл. 68, ал. 4 и 6 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – по отношение на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България”, както и чл. 243, ал. 5 НПК – относно  обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство). На наказателния съд е възложено също така да решава в рамките на досъдебното производство и въпроси, свързани с необходимостта да се ограничават отделни права и законни интереси на гражданите: настаняване за изследване в психиатрично заведение (чл. 70 НПК), вземане на мярка за неотклонение „домашен арест” (чл. 62, ал. 2 НПК) и „задържане под стража”  (чл. 64 НПК), даване на разрешение за претърсване и изземване (чл. 161, ал. 1 НПК), задържане и изземване на кореспонденция (чл. 165, ал. 2 НПК), разрешение за използване на специални разузнавателни средства (чл. 174 НПК) и др. На административния съд е възложено разкриване на данъчна и осигурителна информация по искане на прокурор, следовател или орган на Министерство на вътрешните работи (чл. 75 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс), като това производство е идентично с разкриването на банкова тайна от районния съд по чл. 62, ал. 6 и ал. 7 от Закона за кредитните институции. Посочените компетентности на съдилищата са допълващи правораздавателната им функция. Причината същите да бъдат предоставени в подведомственост на съдилищата, натоварени от Основния закон поначало с осъществяването на правораздаване, е в осъзнатата от законодателя необходимост решаването на тези въпроси, преценени от него като значими, да бъде скрепено с авторитета на независимия и безпристрастен съд, функциониращ въз основа на закона и подчиняващ се само на него (чл. 117, ал. 2 от Конституцията). Съвсем не е случайно, че законодателят, възлагайки на съдилищата т. нар. „спорна съдебна администрация“, не е предвидил специални съдопроизводствени правила за нейното осъществяване, поради което съдебната практика е приела, че тази съдебна функция се осъществява по общия исков ред, по който се разглеждат типичните правни спорове (в този смисъл е Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по т. д. № 13 от 2012 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд). Следователно, щом въпросите, които не представляват правораздаване в собствен смисъл, са възложени на съдилищата за решаване по реда, предвиден за осъществяване на правораздавателната дейност, с цел тяхното законосъобразно, авторитетно и справедливо разрешаване именно от орган, чиято независимост е прокламирана и гарантирана в Основния закон (чл. 117, ал. 2 от Конституцията), то необходимостта от мотивиране на съдебните актове не може да се разглежда различно според това дали същите са актове на правораздаване в същинския смисъл на това понятие или са издадени от съда при осъществяване на друга възложена му от закона дейност.

…. Съдът намира за нужно да отбележи, че въпросът за необходимостта от приемане на разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Основния закон (с която за първи път получава конституционна уредба изискването за мотивиране на съдебните актове) и конкретното й съдържание са били предмет на дискусия както в Комисията за изработване на проект за Конституция на Република България, така и при приемане на текста на второ гласуване. От стенографските протоколи на заседанията на комисията и на Седмото Велико народно събрание от 22.06.1991 г. е видно, че при обсъжданията категорично е надделяло становището, според което изискването за мотивиране се отнася до всички съдебни актове, вкл. разпорежданията – поради необходимостта да са известни причините за тяхното постановяване. В заседанието на комисията изрично е било разгледано и отхвърлено предложението в Конституцията да се предвиди, че правораздавателните актове се мотивират само в определените от закона случаи….

… Конституционното изискване за мотивиране на съдебните актове, разглеждано в контекста на цялостната конституционна уредба на съдебната власт и принципите на Конституцията, произтича от необходимостта да се осигури демократичната легитимност на съдилищата (явяващи се   основен носител на съдебната власт според Решение № 8 от 01.09.2005 г. по к. д. № 7/ 2005 г. и Решение № 2 от 07.02.2017 г. по к. д. № 13/ 2016 г.), схващана като публично зачитане на авторитета и доверие на гражданите към властта в държавата, самоопределяща се като „правова”…

За ясните съображения на съда

Целта на конституционната повеля за мотивиране на съдебните актове се свързва с необходимостта властническата воля на съда да се основава на ясни съображения, т.е. да са известни причините за постановяване на даден съдебен акт. Тази идея е проведена последователно във всички действащи процесуални закони, които без изключение установяват определени изисквания, на които следва да отговарят мотивите на съдебните актове. Така според чл. 305, ал. 3 НПК в мотивите на присъдата се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречие на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предвижда, че към решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Идентична по съдържание е уредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, според която към решението на административния съд се излагат мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Законодателят може да избере и друг подход, посредством който да облекчи изискването за мотивиране на съдебните актове, стига да не излиза извън конституционната рамка, изискваща волята на съда да се основава на ясни съображения. Примери за това са налице и в действащото процесуално законодателство – като признатата от чл. 272 ГПК възможност въззивният съд да мотивира решението си, с което потвърждава решението на първата инстанция, чрез препращане към нейните мотиви; решението при признание на иска, чието мотивиране се състои в посочване, че то се основава на направеното от ответника признание (чл. 237, ал. 2 ГПК); неприсъственото решение, за което изрично е предвидено, че не се мотивира по същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за постановяване на такова решение, т.е. на пасивното процесуално поведение на страната или страните (чл. 239, ал. 2 ГПК). …

…Изискването за мотивиране на актовете на съдилищата според смисъла на тълкуваната конституционна разпоредба се отнася до всички актове, вкл. тези по движение на делото – определения  и разпореждания. Последните обективират произнасяне по редица процесуални въпроси, засягащи правата и интересите на страните, поради което от гледна точка на основния закон е необходимо да са известни правните съображения на съда за тяхното постановяване. Това не включва изискване във всички случаи да се излагат подробни мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи, доколкото този формален подход не винаги е необходим за постигане на изискването за яснота и известност на причините за издаване на акта

Разпоредбата на чл. 254, ал. 1 ГПК например не изисква мотивиране на всички определения и разпореждания на гражданския съд, а само на тези, с които съдът се произнася по противоречащи искания на страните (т.е. при наличие на спор), или с които се отхвърлят направените, при което исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите само при необходимост, предоставена на преценката на съда. Конституционно допустимо е и законодателят, отчитайки особеностите на съответния вид съдопроизводство, да установи общо, бланкетно изискване за мотивиране на определени съдебни актове, като предостави на правоприложителя в лицето на съда изпълването му с определено съдържание така, че да се изпълни изискването на основния закон за яснота и известност относно поставените в основата на акта съображения. Впрочем, този подход е познат в действащото законодателство- например разпоредбата на чл. 34 НПК задължава актовете на наказателния съд да бъдат мотивирани, без да поставя изисквания за конкретно съдържание на мотивите. Нещо повече – конституционно допустимо е мотиви изобщо да не бъдат излагани, ако с оглед спецификите на съответното производство или на конкретните обстоятелства такива не са необходими, за да обяснят произнасянето на съда– какъвто е например случаят, когато съдът издава разпореждане, обективиращо указания за представяне на необходими според закона приложения към искането на страната (препис, пълномощно, доказателство за платена държавна такса и пр.). Типичен пример в посочения смисъл е и заповедта за изпълнение по чл. 411 ГПК, издавана въз основа на заявление, без съдът да проверява основанието на предявеното вземане, тъй като целта на заповедното производство е снабдяване на кредитора с изпълнително основание, въз основа на което да пристъпи към принудително реализиране на претенцията си „в хипотеза на презумптивно безспорни вземания”…

Казаното позволява да се направи извод, че конституционното изискване за мотивиране на съдебните актове ще е изпълнено, когато са известни съображенията, въз основа на които се издава съответния съдебен акт, като определянето на структурата и задължителното  съдържание на мотивите е от компетентността на законодателя, а техният обем, разбираемост, изчерпателност и детайлизация са въпрос на съдебна практика. В този смисъл процесуалният закон и съдебната практика могат да възприемат различен подход за определяне начина на мотивиране на съдебните актове съобразно техния вид и спецификите на съответното производство, така, че да се изпълни конституционното изискване волята на съда да се основава на ясни съображения, като се държи сметка, че убедителността на акта не е непременно производна на неговия обем.

За „валидността“ на немотивираните актове

Терминът „валидност”, използван от вносителя на искането, има конституционно значение, но в точно определен смисъл, който се свързва с преценка за наличие на действителен правен акт (подлежащ на контрол за конституционност от Конституционния съд) от гледна точка на компетентността на неговия издател…

…. В процесуалното право обаче валидността (действителността) на съдебния акт (и то само когато съответният процесуален закон изрично урежда нищожността като порок на съдебните актове) не се свързва непременно с компетентността на неговия издател, а и с други изисквания, обуславящи действителността на властническото волеизявление на съда.

По настоящото дело терминът „валидност”  е използван от вносителя на искането в неговия процесуален аспект, свързван с преценката за вида и тежестта на порока, с който са обременени немотивираните съдебни актове. Процесуалната уредба, която включва регламентация на пороците на подлежащите на обжалване съдебни актове, обаче е от компетентност на законодателя…

Посоченото по-горе обуславя и произнасянето на Съда по последния въпрос № 5 „Допустимо ли е по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването” да бъде осъществено след подаването на жалба срещу постановения акт?”. Предвиждането на възможност, чрез промени в процесуалните закони, мотивите да бъдат изложени само след подаване на жалба и съответно при липса на такава жалба тяхното излагане да бъде спестено, логически е обусловено от вида и тежестта на порока, с който законодателят ще скрепи немотивирания съдебен акт. В този смисъл отговорът на поставения въпрос е обусловен от възприемането на едно или друго законодателно разрешение в областта на процесуалното законодателство, чието изработване по вече посочените съображения е от компетентността на Народното събрание. Неговата отговорност не може да пренесена върху Конституционния съд, който упражнява само последващ контрол за конституционност на законите, без да е участник в законодателния процес чрез предварително произнасяне относно конституционосъобразността на бъдещи или вече внесени за разглеждане законопроекти.

About De Fakto

Проверете също

Повдигнаха обвинение за хулиганство на мъжа, тероризирал журналист от „Свободна Европа“, било му поръчано

СРП повдигна обвинение и задържа за 72 часа лицето, извършило хулигански действия на територията на …

Съдия: Спирането на столичното метро от протестиращи е морално укоримо, но не е престъпно

Повдигнатите обвинения за хулиганство заради временното няколкоминутно спиране на метрото в София на 20 юли …

Един коментар

  1. ангел марков

    АНТИ ДЪРЖАВАТА, САМОУНИЩОЖАВАЩАТА СЕ ДЪРЖАВА – БЪЛГАРИЯ?

    Чрез така наречения преход, реалната власт премина в задкулисието, което ползва официалната власт за унищожаване на държавността, законността, правото, народа и държавата.
    Всичко това се постига чрез приемането на лобистки текстове в законите, с които: произвола; измамите; беззаконието; корупцията; липсата на справедливост в обществото; масовото нарушаване на човешките права, робството и принудителното производство на неизправни длъжници са превърнати в официална държавна политика.
    Всички държавни органи и институции, включително НС, МС, ВСС, ВАС, ВКС, омбудсман, прокуратура, райони и окръжни съдилища и разни псевдограждански организации, са подчинени от официалната власт, на основната цел – унищожаване на народ и Държава, чрез принудителното производство на неизправни длъжници.
    Чрез лобисткия текст на § 1, т.16 от ДР на ЗЕ –„доставка” е продажбата, включително препродажбата на енергия и природен газ на клиенти”(Д. в. бр.54/2012 г.), без да е дадено легално определение на „неизправен длъжник”, държавата е превърната в самоунищожаваща се антидържавна структура, чрез принудително/насилствено производство на неизправни длъжници.
    Всичко е пунта Мара постигнала, та на голия й гъз само закон за частния фалит липсва, за да реши окончателно въпроса с унищожаването на Народ и Държава.
    След като власт, съд и монополи бълват принудително/насилствено неизправни длъжници, без да има легално определение и тези неизправни длъжници са обявени във фалит, какво ще остане от държавата – единствено и само престъпната власт?
    Че неплатилия включително и незаконно начислена сума е длъжник, никой не оспорва, но че е неизправен длъжник – да ме извиняват пунта Мара и зависими съдии.
    Преди да се приеме закон за фалит на физически лица, задължително следва да се прекрати принудителното/насилствено производство на неизправни длъжници.
    „Доставката” при парното изключва съществуването на: стоката „топлинна енергия”; продавач; купувач; сделка; продажба; покупка; договор за продажба и покупка; общи условия на договорите за продажба; общи условия за снабдяване на клиентите; пазар на топлината и пазарни отношения между страните; лицензираната дейност „пренос на топлинна енергия”; облигационно правоотношение.
    Как така при описаните липси, нещастника с тръба за парно в дома си, без да е купувал, власт, съд и монополист определят и осъждат като неизправен длъжник?
    А-а-а-а-а-а, имал тръба за парно в дома си, т. е за власт, съд е монополист тръбата за парно е равнозначна на „неизправен длъжник”, и вече тръбата е произвела над 2 000 000 неизправни длъжници.
    Крайно време е тези два милиона неизправни длъжници да изкъртят тръбите за парно и с тях да налагат де що стигнат от властник, съдия и монополист.
    30.06.2020 г. тел. № 0888717118

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.