Последни новини
Home / Законът / Конституционният съд ще се произнесе на 30 юли по питането на Гешев за имунитета на президента

Конституционният съд ще се произнесе на 30 юли по питането на Гешев за имунитета на президента

Defakto.bg

Текстове от Закона за социалните услуги са обявени за противоконституционни

На 30 юли Конституционният съд (КС) ще се произнесе по искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на чл. 103 от основния закон. Това съобщават от КС.

Делото е номер 1 за 2020 година и стана известно като питането на Гешев за имунитета на президента.

То бе изпратено в края на януари и буквално съвпадна с оповестените от прокуратурата записи на разговори с „предполагаемото“ участие на президента Румен Радев, изготвени от ДАНС, а приобщени от прокуратурата към разследване срещу фирма-контрагент на МО. Какво общо има разговорът за документи, искани от КПКОНПИ миналото лято от Военновъздушните сили по проверка за конфликт на интереси (какъвто не бе открит) с разследване срещу фирма, тогава не стана ясно. Но питането за същността и пределите на имунитета на държавния глава дойде насред започнатите от Радев консултации за конституционни промени.

Съдия Мариана Карагьозова-Финкова

На 10 март, с 9 срещу 3 гласа КС допусна за разглеждане искането на Иван Гешев. Преди това докладчикът съдия Мариана Карагьозова-Финкова бе поискала от главния прокурор да отстрани „недостатъците“  във въпросите си и той изпрати нова редакция. „Против“ допускането им гласуваха Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова от КС, според които абстрактно тълкуване, без конкретен повод и разумен въпрос, е недопустимо. Мнозинството прецени друго.

В началото на годината новият главен прокурор даваше първите „залпове“ по президента (който на всичкото отгоре веднъж бе върнал кандидатурата му на ВСС). На фона на актуалната ситуация отговорите на КС може да се окажат и закъснели. А може и да са тъкмо на място – след зрелищното влизане на разследващи, обвинители и най-вече на Бюрото по защита към главния прокурор на „Дондуков“ -2, тръгналите граждански протести срещу мафията в управлението и прокуратурата, исканията на Радев за оставка на правителството и на Иван Гешев, ответната реакция на обвинител №1, че вече няма да нарича президента „президент“ и заканата, че дори и в момента той да има имунитет, ще изчака края на мандата му.

Въпросите на Иван Гешев след „писменото уточнение“

В последния си вариант въпросите на главния прокурор звучат така:

„Моля да постановите решение, с което Конституционният съд да даде задължително тълкуване на нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България, като отговори на въпросите:

  1. Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?
  2. Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?
  3. Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката „от Наказателния кодекс ?
  4. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер ?
  5. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента?
  6. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?“

КС отмени няколко текста от Закона за социалните услуги, но не и целия закон

С решението днес Конституционният съд единодушно е обявил за противоречащи на основния закон чл. 81, ал. 1, чл. 87 и чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7 от Закона за социалните услуги /обн., ДВ, бр. 24/22.03.2019 г. в сила от 01.07.2020 г./, които дават широки права на доставчиците да посещават и да получават лична информация за обслужваните лица и ограничават правата на родителите в случаите на ползване на социални услуги от непълнолетни лица. В останалата част искането е отхвърлено.

Съдия Филип Димитров

Това съобщиха от КС. Докладчик по делото е съдия Филип Димитров.

То бе образувано по искане на 54 депутати от БСП срещу целия Закон за социалните услуги. Аргументите на опозицията бяха, че законът не отговаря на  принципите на правовата и социална държава. „Чрез ЗСУ конституционното право на социално подпомагане, като безвъзмездна подкрепа, се заменя от „социална услуга“ – платена търговска дейност с цел печалба“, пишеше в  искането.

Законът за социалните услуги бе  обнародван  през  март  2019 г. , но влизането му в сила бе отложено  за 1 юли 2020 г. заради възникналите протести.

Обявените за противоконституционни текстове:

 81. (1) При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика

Чл. 87. (1) Когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен да информира и да консултира детето с изключение на случаите на искане за ползване на резидентна грижа.
(2) Ако доставчикът на социалната услуга не предлага дейности за търсената подкрепа, той е длъжен по подходящ начин да информира и да консултира детето относно начина за ползване на желаната от него услуга.
(3) В случай че потърсилото подкрепа дете е под 14-годишна възраст или е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, доставчикът незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“.
(4) В случай че потърсилото подкрепа дете е над 14-годишна възраст, доставчикът със съгласието на детето уведомява неговите родители.
(5) Ако детето не е в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, ползването на социални услуги от детето и от неговите родители е по реда на този закон.
Чл. 116. (1) При изпълнение на контролните си функции служителите на Агенцията за качеството на социалните услуги имат право:
3. да посещават лицата, които ползват социални услуги в домашна среда;
7. да получават пряко от лицата, ползващи социални услуги, необходимата информация.

 

About De Fakto

Проверете също

Пресслужбата на ВКП: Посещението на Иван Гешев в Силистра няма нищо общо с обиска на „Биберон“ в града

Проверката на обекта  „Биберон“ в Силистра няма нищо общо с посещението на  главния прокурор Иван …

Апелативният специализиран съд за ЛиЛана: Тя изглежда виновна, рискът от „криминогенна активност“ е наличен, но вече не е за килията

В определението си АСНС подробно обсъжда основателността на обвиненията и „опасността“ на Лиляна Деянова, но …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.