Последни новини
Home / Избрано / Адв. Емил Георгиев: Има ли кой да ни пази от пазачите? И още за конституцията и главния прокурор.

Адв. Емил Георгиев: Има ли кой да ни пази от пазачите? И още за конституцията и главния прокурор.

Defakto.bg

 

 

Адвокат  Емил Георгиев

„Quis custodiet ipsos custodes?“ е сентенция от Ювенал, която има многосмислови приложения – от семейния до политическия живот. Същият въпрос си е задавал, например, и Сергей Зарудни, когато предлага въвеждането на единен касационен съд на цялата територия на Руската империя като част от съдебната реформа от XIX в. – дали това върховно съдилище няма да се превърне в страшилище, питал се тайният статски съветник и теоретик на правото.

В българската съдебна реформа има един обратен въпрос – как да се отърве съдебната система от свръхцентрализираната фигура „главен прокурор“? След заявката на сегашния заемащ поста, че няма да се оттегли, въпреки протестите, искащи оставката му заради неглижирането на конституционното разделение на властите, потъпкването на презумпцията за невиновност, политическия слугинаж и др., като че ли остават само хипотетични възможности, за които има малка вероятност да станат факт.

В този план призивът на Христо Иванов до премиера да нареди на правосъдния си министър да упражни правомощията си и да предприеме действия пред ВСС по реда на чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 175, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗСВ за предсрочно освобождаване на Иван Гешев от длъжността главен прокурор очертава ограниченията на легитимния институционален подход за постигане на тази първа крачка към преосмисляне на цялостното място на прокуратурата в правосъдната система.

В същата посока е и сезирането на Европейската комисия от шестнайсет водещи български адвокати за незачитането на българската прокуратура на принципа за невиновност, заложен в чл. 31, ал. 3 от Конституцията и чл. 16 от НПК, и зa нapyшaвaнeтo нa Диpeĸтивa (EC) 2016/343 нa Eвpoпeйcĸия пapлaмeнт и нa Cъвeтa oт 09.03.2016 г. oтнocнo yĸpeпвaнeтo нa няĸoи acпeĸти нa пpeзyмпциятa зa нeвинoвнoстта и нa пpaвoтo нa лицaтa дa пpиcъcтвaт нa cъдeбния пpoцec в нaĸaзaтeлнoтo пpoизвoдcтвo.

Усилията за постигане на институционално решение на кризата, предизвикана от действията и бездействията на прок. Иван Гешев, трябва да продължат, но съмнението в успеха им е предизвикано от това, че те опират до субективната преценка на министъра на правосъдието, а и на членовете на ВСС, дали изброените примери съставляват тежки нарушения или системни неизпълнения на служебните задължения на главния прокурор и са уронващи престижа на съдебната власт в разрез с Кодекса за етично поведение на българските магистрати? Ето защо трябва да се търсят още ясни конституционни опори за предсрочното прекратяване мандата на сегашния главен обвинител. И такива има в едно много интересно решение на конституционния съд от 1998 г. Конституционно дело № 14/98 г. е образувано по искане на 50 народни представители от ХХХVІІІ Народно събрание за задължително тълкуване на чл.100, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията. Искането се свежда до следното:

  1. По чл. 100, ал. 1 – дали президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България само във военно време или и в мирно време;
  2. По чл. 100, ал. 3 – дали президентът като възглавяващ Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) трябва задължително да разполага с всякаква информация, изходяща от държавни органи и институции, свързана с националната сигурност и може ли, използвайки тази информация и на основание на решение на КСНС, да изразява становища и да дава препоръки на изпълнителната, законодателната и съдебната власт при непосредствено застрашаване на националната сигурност.

КС постановява решение № 23/98 г., в което се казва: „В качеството си на държавен глава, олицетворяващ единството на нацията, върховен главнокомандващ и възглавяващ въз основа на чл. 100, ал. 3 от Конституцията Консултативния съвет за национална сигурност, президентът има право да изисква от всички държавни органи и други лица пълна информация, свързана с отбраната и националната сигурност на страната. Президентът може да изразява становища и да отправя препоръки към всички държавни органи, както и да издава укази в изпълнение на конституционните си функции, включително в изпълнение на възложените му от Конституцията правомощия по отношение на отбраната и националната сигурност на страната винаги, а не само при непосредственото им застрашаване.

В настоящата ситуация сме в хипотезата на застрашаване на националната сигурност в мирно време, като част от нестабилността се дължи именно на действията и бездействията на главния прокурор. В духа на това решение на КС, което вече е част от корпуса на конституцията, президентът следва да издаде указ, с който да разпореди на главния прокурор да спазва Основния закон и другите закони, като очертае дължимото поведение, което се очаква от заемащия длъжността в момента. Нарушаването на това дължимо поведение, предписано от президентския указ, ще бъде обективна предпоставка за отправяне на препоръка от страна на държавния глава към министъра на правосъдието да започне процедура във ВСС по предсрочно прекратяване на мандата на обвинител № 1.

Разбира се, тук идва питането – накъде след Иван Гешев? За да направим сериозна крачка към обсъждането на бъдещото място на прокуратурата в правосъдната система, не е зле да си припомним дебатите преди залагането на съветския модел на прокуратурата в конституцията от 1947 г.

В своята статия „ТРИБУНА НА КОНСТИТУЦИЯТА: Трябва да предпочитаме ясните наши институции“, публикувана през 1946 г. във вестник „Изгрев“, орган на политическия кръг „Звено“, проф. Петко Стайнов, ръководител на катедрата по административно и финансово право в ЮФ на СУ (1947-1963), критикува идеята за въвеждането на фигурата „главен прокурор“, заимствана от федералните конституции на (вече бившите) Югославия и СССР, и чужда на традициите на унитарна, 6-милионна България.

Проф. Стайнов застъпва следната теза за мястото на тази институция в бъдещата конституция: „Или най-добре главният прокурор на републиката да заеме мястото на министъра на правосъдието. Тогава той, бидейки и министър, ще може да упражнява и всички други функции, а същевременно ще бъде поставен в зависимост от Народното събрание, както всеки министър – било чрез питания и запитвания, викане за даване на обяснения в заседанията, блам, анкетни комисии, подвеждане под углавна отговорност пред държавен съд и пр. Подобно положение би било съобразно и с принципа на парламентарната държава, и с принципа за разделността на властите (във всичките му тълкувания) и с изискванията за рационалност в управлението и в правосъдието.“

Един бъдещ конституционен проект трябва да стъпи на тази теоретична постановка. Освен това Конституцията от 91-ва възстанови  административното правосъдие и отне правомощието на прокуратурата да осъществява надзор за законност.

Бел. ред.Публикуваме отделно статията  на  проф. Петко Стайнов: Трибуна на Конституцията: Трябва да предпочитаме ясните наши институции .

About De Fakto

Проверете също

Президентът: Разговори за Конституцията само след поисканите оставки и честни предсрочни избори

Разговори за промени в Конституцията са възможни  само след поисканите от гражданите оставки и честни …

Обявиха победителите в конкурса за 9 места във Върховния административен съд, шестима от тях – командировани във ВАС

Близо две години след обявяването на конкурса за 9 съдийски длъжности във Върховния административен съд …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.