Последни новини
Home / Избрано / Къде сбърка ВАС по делото за избора на Алексей Трифонов за председател на Софийския градски съд

Къде сбърка ВАС по делото за избора на Алексей Трифонов за председател на Софийския градски съд

Defakto.bg
Съдия Васил Петров

Васил Петров, д-р по административно право *

Преди дни Върховният административен съд реши спора по избора на съдията Алексей Трифонов за председател на Софийския градски съд, повдигнат от съдията от Софийския градски съд Евгени Георгиев.

Едно от основните твърдения за опороченост на избора е, че Трифонов не отговаря на изискването на чл. 162 ЗСВ да бъде съдия, а именно: да бъде само български гражданин, тъй като има съмнения, че той е придобил съветско, респ. руско гражданство, наред с българското, или дори че е само съветски, респ. руски гражданин.

Мотивите на ВАС по въпросите на гражданството на Трифонов

По този въпрос ВАС (р. № 10524-2020-VI о.) приема следното:

– Съгласно чл. 4 ЗБГ гражданството не може да се установява по съдебен ред, което според ВАС означава, че не подлежат на установяване по съдебен ред фактите, които се свързват с правен извод за гражданството, в случая на страна по делото. Недопустимо е оспорването на тези факти в настоящето производство, не могат да се обсъждат възраженията по тях и да се обсъждат доводите налице ли е гражданство или не. При така цитираната правна уредба не могат да се разглеждат, като неотносими към спора, исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства – удостоверение за раждане, отразяване в гражданските регистри на факти от значение за извода за гражданството на А. Трифонов. По същите съображения не могат да се ценят и записванията в регистрите на фактите, свързани с гражданството, тъй като съдът не може да изведе правен извод дали А. Трифонов е български гражданин и само български гражданин ли е. Това удостоверяване се извършва на общо основание с българските документи за самоличност.

– Твърденията на жалбоподателя, че вписването в регистрите на българските граждани и на А. Петров[2] е в нарушение на Конвенцията между НРБ и СССР, и на българските закони, не може да бъде проверявано в настоящето производство, поради недопустимост на такъв предмет и спор.

– Приложена по делото справка за липса на гражданство на Руската федерация, издадено от Консулски отдел на посолството на Руската федерация в Република България удостоверява, че Трифонов не е получавал гражданство на Руската федерация и съгласно законодателството на Руската федерация не е неин гражданин.

– По делото е изисквано от Министерство на правосъдието на Република България удостоверение по чл. 39 вр. чл. 40 ЗБГ дали Трифонов е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в Министерството. Отговорът е, че в регистрите не се откриват данни за Трифонов.

– При тези доказателства относно гражданството на А. Трифонов следва да бъде зачетено отразяването в българските лични документи само българско гражданство.

Къде сбърка ВАС в приложението на правото?

ВАС правилно започва от текста на чл. 4 ЗБГ. Какво обаче означава той? На сайта на Народното събрание са сканирани и достъпни стенографските протоколи от пленарните заседания на НС. Но нито в заседанието от 18 юни 1998 г., нито в заседанията на 4 и 5 ноември 1998 г., когато е обсъждан законопроектът за българското гражданство, народните представители не са комептирали текста на чл. 4.

И нищо чудно – това не е нов текст за нашето законодателство. Идентичен текст е чл. 2 на Закона за българското гражданство от 1968 г. и почти същият на чл. 21, ал. 2 от Закона за българското гражданство от 1948 г. („Право на гражданство не може да се установява по съдебен ред“). В заседанията от 5 март 1948 г., 6 март 1948 г. и 7 октомври 1968 г., когато са обсъждани проектите за тези закони, народните представители не са разисквали върху този текст.

При по-нататъшна проверка стигаме до Закона за българското поданство, гласуван на второ четене на 11 декември 1940 г. В чл. 51 на този закон се постановява, че право на поданство не може да се установява по съдебен ред. Образуваните дела пред разните юрисдикции и съдебни места в Царството за признаване правото на български поданик, по които няма още решения, влезли в законна сила се прекратяват. Чл. 48 от закона постановява, че всички спорни въпроси по поданството между частни лица и администрацията или между административни учреждения се решават от министъра на правосъдието, след като се вземе мнението на учредения с чл. 47 Съвет по законодателство.

При внасянето му в пленарна зала и при първото четене на 12 ноември 1940 г. вносителят министърът на правосъдието Васил Митаков обяснява смисъла на двете разпоредби така:

При съществуващия до 1940 г. закон е липсвала единна юрисдикция или орган, който да се произнася по спорове относно поданството, поради което всяко административно учреждение инцидентно се е произнасяло по въпроса дали едно лице е, или не е, български поданик. Нещо повече, заинтересованите лица са предявявали дори искове пред гражданските съдилища, които са били допускани за разглеждане в едни случаи, в други – не. Създалата се противоречива практика и административен хаос са ликвидирани с новия закон, като е предвидено, че всякакви спорове относно това дали едно лице е български поданик, или – не, се отнасят до министъра на правосъдието, а искове пред гражданските съдилища за поданство не могат да се водят.

Ако беше се запознал със законодателната история, ВАС нямаше да направи извода, че е недопустимо инцидентно да се оспорва българското гражданство на друго лице. И наистина, нито текстовете на чл. 48, нито втората алинея на чл. 51 от Закона за българското поданство от 1940 г., не са възпроизведени в ЗБГ от 1998 г. В сега действащия закон има единствено забрана да се води иск пред съдилищата, за да се докаже, че едно лице е български гражданин. Няма обаче забрана инцидентно (по реда на косвения контрол) да се оспорва, че едно лице не е български гражданин или че има и друго гражданство.

На следващо място, въпреки че е приел, че не е допустимо да се произнася по възраженията, че Трифонов не е български гражданин, респ. че е гражданин и на друга държава, ВАС е решил да обсъжда събраните доказателства по делото за тези факти. Тази позиция е вътрешно противоречива.

Несъстоятелен от правна и логическа гледна точка е изводът, че липсата на руско гражданство е изводим по неопровержим начин от становището на руските консулски власти. Поначало всяка държава има правомощието да удостоверява дали счита едно лице за свой гражданин, но в случая този факт е от значение за това дали едно лице може да бъде български съдия. Българският съдия упражнява част от съдебната власт на България и неговият статут не може да се определя от документи, издадени от чужди държави, освен ако няма възможност за проверка на истинността на тези документи.

Несъстоятелен е изводът, че българското гражданство на Трифонов следва да бъде признато само въз основа на българските му документи за самоличност. Последните се издават от Областните дирекции на МВР, т.е. от низови звена на изпълнителната власт. Статутът на съдията като представител на независимата съдебна власт не може да зависи безусловно от решения на административен орган да признае или не даден факт. Всички тези факти, ако са спорни, следва да могат да бъдат проверени в рамките на публичен състезателен съдебен процес.

Как можеше да реши казуса ВАС?

При косвения контрол в административния процес тежестта на доказване за порока на административния акт е върху правещия възражението. Ако доказателствата за българското и руското гражданство на Трифонов наистина са противоречиви, ВАС можеше с чиста съвест да приложи доказателствената тежест, която в случая е върху възразяващия Евгени Георгиев, и да приеме, че не е доказано по несъмнен начин, че Трифонов е [само] български гражданин, но не е доказано и обратното. При такива мотиви ВАС щеше да спази закона, но политически и имиджово щеше да предизвика скандал, тъй като в съдебно решение на върховен съд щеше да пише, че председателят на най-големият окръжен съд в страната може би е двоен гражданин или дори изобщо да не е български гражданин – и в двата случая негоден да бъде съдия.

Съдът, особено върховният, обаче, трябва да се стреми да приложи правилно, безпристрастно и без страх закона, а не да пази имиджа на страните по делата.

 

  • Авторът е съдия в трето гражданско отделение на Софийския районен съд

[1] Disclaimer: през 2017 г. и 2018 г. водих дело срещу ВСС с искане да бъде задължен да изпълни задължението си произтичащо от разпоредбата на чл. 13 АПК, а именно: публично да оповести критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 309 от Закона за съдебната власт (дисциплинарна отговорност на съдията за забавено правосъдие). През 2018 г. загубих делото (р. № 14769-2018-VI о., докл. Ю. Тодорова), като двама от тримата съдии в касационния състав на ВАС (Георгиев и Тодоров) са сред постановилите решението по казуса с избора на Алексей Трифонов.

[2] Алексей Трифонов, а не Алексей Петров. Грешката е в решението на ВАС.

About De Fakto

Проверете също

Съдия: Спирането на столичното метро от протестиращи е морално укоримо, но не е престъпно

Повдигнатите обвинения за хулиганство заради временното няколкоминутно спиране на метрото в София на 20 юли …

Реакции на нощните акции: Огън с бензин не се гаси, блокадите ще се появят отново, оставката запазва достойнството

В Конституцията сред органите, оправомощени да отговарят за реда и общественото спокойствие, не фигурира Коалиционен …

2 коментара

  1. Пенчо Пенев

    Уважаеми съдия Петров, ВАС не е сбъркал, а широко си затвори очите, за очевидното, защото г-н Алексей Трифонов е наказателен съдия с 20 годишен стаж. Сещате ли се какво става с всички дела по които е бил в състав … мммдааа става незаконен състав, а това влече лавина по отмяна на влезли в сила присъди, и потоп от дела срещу държавата и обезщетенията.
    Както се казва кашата е пълна … същата, както надроби президента Първанов, като не издаде указ при започването на вторият си мандат за упълномощаване на г-н Марин – вицепрезидента, да помилва и дава гражданство. Бъркочът беше чутовен … чак вицепрезидента Попова (която вдигна пара до небесата) вдигна ръце, ГЕРБ се видяха в чудо от бъдещ международен скандал и … решиха да потулят нещата!
    Та ВАС са търсили как да замажат нещата, а не да търсят и прогласят в решение обективната истина …
    Административното правосъдие е толкова политизирано, че само специализираните наказателни са по-по- та чак най- …

  2. МАРИН МАРИНОВ -ЮРИСТ

    Не съм съгласен с колегата доктор административно право и процес с разсъждението,че е спорно българското гражданство на председателя на софийски градски съд. Това е така, тъй като от издаденото удостоверение от министерство на правосъдието по член 48 от закона за българското гражданство се установява, че Алексей Трифонов не е български гражданин, респективно не фигурира в регистъра като лице с придобито българско гражданство. По делото от фактическа страна не е било спорно, че лицето Алексей Трифонов е роден в Русия. При това положение,след като в регистъра на лицата за придобиване на българско гражданство на министерство на правосъдието не фигурира да е придобил българско гражданство Алексей Трифонов същия няма българско гражданство и не е български гражданин.при това положение Алексей Трифонов като председател на софийски градски съд е изпран незаконосъобразно тъй като не отговаря на изискването по закон да е български гражданин. Като е приел обратното върховният административен съд е постановил едно неправилно решение, който подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови ново,с което решението на висшия съдебен съвет за избора на Алексей Трифонов за председател на софийски градски съд да бъде отменено като незаконосъобразно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.