Гeорги ПИРИНСКИ:Правителството трябва да притиска Брюксел за ниските доходи у нас

    Лилия ХРИСТОВСКА

Българският евродепутат Георги Пирински организира в Европейския парламент конференция на тема “Справянето с предизвикателствата на недекларирания труд“. Дискусиите извадиха на повърхността нелицеприятни реалности, скрити зад това понятие. Официално няма данни колко души работят незаконно, но се разбра, че 880 000 в Европа са жертви на скрития труд, а 60% от тях са жени. На показ излязоха и злоупотреби със сезонни работници в Швеция, Англия и т.н.

– Какво провокира интереса ви към темата за скрития труд в Европейския съюз, г-н Пирински?

– След кризата от 2008 г. проблемът с недекларирания труд в ЕС засегна сериозно пазара на труда. Работещите в западноевропейските страни почувстваха, че има дъмпинг на евтина работа ръка от новоприетите държави членки. На практика пострадаха огромен брой хора от тези страни, заети в различи отрасли – от строителството, селското стопанство до фризьори, болногледачи, домашните помощнички и т.н. Техният труд е драстично експлоатиран. Миналата година Европейската комисия (ЕК) излезе с предложение за създаване на т.нар. Платформа – това е една форма, използвана в ЕС за дискусии, обмяна на идеи и предложения, които по-късно да се превърнат в решения на проблемите. Аз бях опреден за докладчик по този въпрос, а работата ми се състои в изготвяне на проект за резолюция, която да се превърне в общо решение на ЕK и Съвета на министрите.

– Изненада ли е, че докладът ви по темата е получил сериозно одобрение в Комисията за социална политика?

– Подкрепата, която получих, наистина е забележителна, защото по темата има силно различни подходи за решения на въпроса. Поначало десницата застъпва позицията, че не е нужно на равнище на ЕС да се обсъжда проблемът. Смятат, че той трябва да се решава от всяка страна поотделно. А моите усилия са насочени към създаването на общоевропейски правила, които не само ограничават недекларирания труд, но позволяват хората, работещи без договори, да излязат на светло и да получат нормални договори, заплащане и защита. Едновременно с това предложих и противодействие на мрежите, които предоставят евтина работна ръка в ЕС. Такива има навсякъде, не само в България, но и в Западна Европа. А хората, изпратени да работят по полулегален начин, изпадат в трагични състояния – не получават заплатите си, нямат къде да живеят и пр.

Така получих мандат за участие в т.нар. триалог с Европейската комисия и Съвета на министрите за съгласуване на общ текст, който да стане решение на проблема.

– Има ли държава в ЕК, която може да се похвали с ефикасни решения срещу сивия труд?

– Проучвахме примери и схеми, които вече се практикуват в държавите членки. Във Франция например има система за легализиране на труда на домашните помощнички чрез ваучери и субсидии, които държавата плаща. Това, от една страна, прави труда законен, а от друга – съответните работници получават заплащане и осигуровки, плащат данъци. Така няма и дъмпинг на работната ръка, която подбива труда на местните работници. Един френски депутат сподели, че тази схема дори е повишила раждаемостта във Франция, тъй като жените били спокойни за отглеждането на децата си и за кариерата си. Силно бях впечатлен, че тази програма се е оказала решаващ фактор за раждането на две, три и четири деца в семейството.

. – Какво казват европейските работодатели по въпроса?

– Една западна фирма представи свое изследване, което изразително показа, че не са малко фирмите, особено в сферата на услугите, които използват недеклариран труд. Така пестят разходи за работни заплати, данъци, осигуровки. Апелът на проучването бе да се изравнят условията за конкуренцията и да не се печели по този начин.

– Проблемите с полулегалната работа в рамките на ЕС подсещат, че ниските доходи в България отпращат много хора да търсят препитание на Запад. Защо този въпрос остава встрани от вниманието на Брюксел?

– Това е една много важна тема за българите, която за съжаление не се дискутира. ЕК е подчинила своите препоръки към държавите членки изцяло на философията на бюджетните орязвания, намаляване на бюджетните дефицити, структурни реформи, които най-често се изразяват в замразяване на заплати и пенсии. Тези „указания“ са задължителни за правителствата, решенията и законите. Препоръчват по-голяма гъвкавост на трудовия пазар, а практически това означава по-лесни уволнения и съкращения. За България се казва, че заплатите са много високи и изпреварват производителността на труда.

Самата концепция на препоръките трябва да бъде поставена под въпрос. В тях трябва да се включат и въпросите на социалната политика, заетостта, мерки за преодоляване на бедността. Нужен е един разумен баланс между поддържането на финансовата стабилност и преодоляването на най-острите проблеми, включително и тези силно потиснати равнища на заплащането. Такъв баланс България е длъжна да обоснове пред европейските институции. Струва ми се, че българските правителства, не само последното, са длъжници на обществото в това отношение.

– Истина ли е, г-н Пирински, че по повод обсъждането на търговското споразумение със САЩ американските синдикати са заявили, че разчитат на сключването му, за да бъде притиснато американското правителство да ратифицира осем конвенции на Международната организация по труда (МОТ), които упорито отбягва?

– Определено има такова очакване. През последните десетилетия американските синдикати претърпяха силен спад на влияние в резултат на силния натиск на десницата. Комисията по външна търговия на ЕП постави ратифицирането на тези конвенции като условие пред сключване на споразумението. В този смисъл американските синдикати разчитат, че регулациите на трудовия им пазар ще бъдат на европейско, а не на американско равнище. Това е един от възловите въпроси в изработването на позицията на ЕС и ЕП по споразумението – трябва да се запазят европейските стандарти в областта на труда, а не снижаването им до по ниски равнища.

– Има ли противопоставяне между ЕК и парламента за условията на търговското споразумение?

– Първоначално имаше много сериозен натиск от Европейската комисия, която искаше сама да участва в преговорите с американската страна. Дори криеше своите позиции и намерения.

Комисията по външната търговия обаче зададе ясна рамка на условията за преговори, при които Европейският парламент би ратифицирал търговското споразумението със САЩ. В тази рамка са посочени и изискванията за повече прозрачност, за защита на трудовите права и личните данни, както и желанието обществените услуги – здравеопазване, системите за социална сигурност и образование и др. – да бъдат изключени от обхвата на споразумението.

Един от кардиналните въпроси, свързани с това споразумение, е клаузата за арбитраж при спорове между частните компании и отделните държави. Голяма част от евродепутатите са против всякакви форми на частен арбитраж, широко отварящ вратите на фирмите да налагат частните си интереси над публичните. Групата на социалистите предложи поправка, изрично изключваща частен арбитраж.

ЕК е длъжна да се съобрази с тези условия. Подобряването на достъпа до американския пазар е нещо позитивно, което би довело до увеличаване на възможностите за износ. Въпросът е обаче, че в търговията между ЕС и САЩ няма високи мита, няма вносни квоти и количествени увеличения.

Основателно в Европа има много сериозна тревога и за навлизането на ГМО, проучване и експлоатация на шистовия газ, където е ясно, че не могат да бъдат приети американските практики.