
Интервю на Лилия ХРИСТОВСКА с главния прокурор на Международния наказателен съд ФАТУ БЕНСУДА (2016 г. в. Преса)
– Г-жо Бенсуда, научихме, че прокуратурата на Международния наказателен съд (МНС) започва проучване на престъпленията, извършени от британски войници в Ирак. Защо се връщате към този проблем след повече от 8 години?
– Реших да възобновя предварителното разследване на ситуацията в Ирак, което бе прекратено през 2006 г., след като през януари 2014 г. прокуратурата получи допълнителна информация.
На 9 февруари 2006 г., г-н Луис Морено-Окампо, тогавашния главен прокурор на Международния наказателен съд (МНС) обяви решението си да не започва същинско разследване на ситуацията в Ирак. Тогава информацията, с която прокуратурата разполагаше не е отговаряла на нужната сериозност и достоверност според Римския статут (Римския договор за основаване на съда). Със сегашното решение за възобновяване даваме да се разбере, че изводът на прокуратурата може да бъде преосмислен в светлината на новите факти и доказателства.
„Имаме нова информация за тормоз от британски военни над задържани в Ирак“ |
На 10 януари прокуратурата, която ръководя, получи нова информация от Европейския център за конституционни и човешки права, както и от „Адвокати в обществен интерес“, според която държавни служители на Обединеното кралство носят отговорност за системен тормоз над задържани в Ирак от 2003 до 2008 г. По-специално – в кореспонденцията се твърди, че броят на случаите за неправомерно третиране на задържани е по-голям и дава нови подробности за фактическите обстоятелства, географски и времеви детайли. Затова ще проведа предварителна проверка, за да анализирам сериозността на получената информация и накрая да определя дали има разумни основания да продължим със същинското разследване. Обединеното кралство е депозирало ратификацията си на Римския статут на 4 октомври 2001 г.- факт, който поражда юрисдикция за МНС върху евентуалните военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид, извършени от британски военни.
(Б.р. Докладът, за който говори г-жа Бенсуда, съдържа свидетелствата на над 400 иракчани, които представляват „хиляди обвинения за жестокости, причислявани към военни престъпления, свързани с мъчения или грубо, нечовешко или унизително отношение“. Сред тях са различни видове извращения и сексуално насилие, използване на електрически палки, заплахи за изнасилване и убийство и „унижение на културна и религиозна основа“ над задържани. Споменатите са и високопоставени военни от британската армия.)
Докато аз съм начело на прокуратурата на МНС, тя ще упражнява правомощията си без страх и не в услуга на когото и да било, и стриктно ще спазва Римския статут.
– Известно е, че големите страни като САЩ, Русия, Китай, Индия и др. не признават статута на МНС. Това затруднява ли разследванията на съда?
– Не бих казала, че конкретните държави, които вие споменавате, не признават МНС. Напротив, МНС става все по съществен в международните отношения като ключов стълб на непрекъснато развиващата се международна съдебна система и е признат като такъв както от страните-членки, така и от тези, които не членуват в него. Държавите, които споменавате, както и много други, все още не са ратифицирали или одобрили МНС. Това е така. Ратификацията на който и да е договор, включително и на Римския статут, е разбира се, суверенен прерогатив. Въпреки факта, че редица страни все още не са се присъединили към МНС, нашата работа продължава без затруднения.
„Докато съм начело, прокуратурата на съда ще работи без страх“ |
Ние независимо и безпристрастно извършваме работата си от предварителните проверки до разследванията и съдебните преследвания по целия свят където се прилага юрисдикцията на Съда. Получаваме съдействие както от страните-членки, така от тези, които не са подписали договора. Съдът като независима международна правосъдна институция разчита много на подкрепата, която получава от държавите, но също така и от други фактори, включително международни и регионални организации. Тази подкрепа е важна, за да се осигури навременна и адекватна реакция на молбите за помощ на Съда, включително и в областта на защитата на свидетели, идентифициране и замразяване на авоари. И особено важно – за арестите и предаването на индивиди, за които са издадени заповеди за задържане от Съда. Това са само няколко от областите на сътрудничество.
Ще добавя, че нашата юрисдикция действа по такъв начин, че ако масови престъпления бъдат извършени от граждани на страни, неподписали Римския статут, но на територията на страни-членки на МНС, Съдът може да упражни юрисдикцията си върху такива престъпници (т.нар териториална юрисдикция). Така че сянката на Съда и неговата мрежа е потенциално много по-широка отколкото изглежда на пръв поглед.
– Наредихте предварителен преглед на ситуацията в Украйна. Само събитията на Майдана в Киев ли ви интересуват или ще разследвате и зверствата в Одеса? Възможно ли е МНС да провери и действията на правителствените сили в Източна Украйна, като се има предвид, че тази страна не е ратифицирала статута на Съда? В такъв случай ще имате ли нужда от санкция на Съвета за сигурност на ООН?
– При получаване на санкция или декларация от някоя страна по член 12(3) от Римския договор, политиката на прокуратурата е да започне предварителна проверка на ситуацията. Аз взех решение да започна такава проверка на ситуацията в Украйна.
Права сте, че Украйна не е подписала Римския статут. На 17 април 2014 г. обаче правителството на Украйна депозира декларация по чл. 12(3) на Римския статут, с която приема юрисдикцията на МНС относно евентуални престъпления, извършени от 21 ноември 2013 г. до 22 февруари 2014 г. Това е един от начините, по който страната може да приеме юрисдикцията на МНС и така да направи възможен процесът на разследване на своя територия. Нямаме нужда от санкцията на Съвета за сигурност на ООН, след като самата държава е приела юрисдикцията на Съда, както направи Украйна.
Проверката ще обхваща само престъпления, които са извършени на територията на Украйна по време на определения период, посочен в декларацията. МНС засега няма юрисдикция над престъпленията извършени преди или след този период.
– Има ли правна възможност бившия украински президент Виктор Янукович да бъде изправен пред МНС и ако не – защо?
– Решенията кой да бъде изправен пред Съда се взимат безпристрастно и само въз основа на доказателства, добити в хода на разследването. На този етап, както споменах, ние сме в началния стадий на предварителната проверка и досега няма определени лица, които да са идентифицирани като заподозрени. Първо трябва да установим дали са изпълнени параметрите на юрисдикцията на МНС, а също и дали са извършени предвидените в Римския статут престъпления. След това трябва да определим дали националните власти в Украйна провеждат наказателно производство за същите престъпления. В този случай, Съдът, който има само допълваща юрисдикция, не може да измести националните власти и следва да преустанови своята дейност по наказателно преследване.
– В интервю за Преса от 6 януари 2012 г. предишният главен прокурор Луис Морено-Окампо беше категоричен, че всяка страна, която е извършила престъпление в Либия, може да бъде разследвана, включително и силите на НАТО. Обаче не сме чули за такова разследване. Защо?
– На 26 февруари 2011 г. Съветът за сигурност на ООН единодушно реши да предостави мандат на прокуратурата на МНС за Либия като определи, че правосъдието там е от изключителна важност за гарантиране на мира и сигурността в страната. След предварителна проверка прокуратурата определи, че има основания за започване на разследване.И на базата на доказателствата, събрани в хода на това разследване са издадени три заповеди за арест на Муамар Абу Миниар Кадафи, в момента покойник, г-н Саиф Ал-Ислам Кадафи, задържан от либийците в Зинтан. Наскоро Апелативният състав на МНС обяви решение, че делото срещу г-н Саиф Ал-Ислам Кадафи е допустимо пред МНС. По отношение на делото на г-н Абдулах Ал-Сенуси,(б.р. високопоставен военен, шурей и дясна ръка на Кадафи), Първи досъдебен състав обяви, че то е недопустимо пред МНС. Това решение се обжалва пред Апелативния състав. Либийските власти обжалваха допустимостта и в двата случая, като пледираха за прилагане на националната юрисдикция на страната.
„В Украйна можем да разследваме само събитията на Майдана“ |
В шестия доклад на прокуратурата пред Съвета за сигурност на ООН на 14 ноември 2013 г. отбелязах, че в момента работим по второ дело и също събираме доказателства срещу други вероятни заподозрени, които се намират извън Либия. Нашите разследвания обаче срещат сериозни предизвикателства в областта на сигурността в Либия, както се случва с всички разследвания на територията на нестабилни държави в преход. Правителството на Либия е в процес на приключване на преговорите с Главния администратор на Съда по въпроса за признаването на правомощията и имунитета на служителите на МНС от либийските власти. Това много ще улесни разследванията ни на територията на Либия.
– Тоест, не загърбвате подозренията за престъпления, извършени от силите на НАТО в Либия?
– Прокуратурата продължава да комуникира със силите на НАТО заради загрижеността, изразена в доклад на Комисията за разследване на ООН относно евентуални човешки жертви при операциите на НАТО в Либия. Ние сме и в постоянен контакт с НАТО и с властите в Либия относно техните собствени разследвания на тези инциденти. Продължаваме да окуражаваме НАТО да подпомага с всички сили националните усилия на Либия да разследва смъртните случаи сред цивилното население. Оценяваме сътрудничеството на НАТО в това отношение и ще продължим да следим ситуацията.
– Защо съдът не предприе никакви действия, за да защити жертвите на конфликта в Сирия, където хиляди бяха убити и това предизвика бежанска вълна? Или ключът към проблема е у Съвета за сигурност на ООН, който трябваше да ви сезира?
– Правомощията ми не са универсални, което означава, че мога да прилагам закона само в 122 страни, които са страна по Римския статут. До днес Сирия нито е страна по Римския договор, нито е депозирала декларация по чл. 12, ал. 3, нито Съветът за сигурност е приел резолюция, която да отнесе до МНС ситуацията в Сирия. Затова Съдът няма юрисдикция над евентуални престъпления, извършени на територията на Сирия.
За извършените масови престъпления трябва да се носи отговорност. Жертвите на масови жестокости заслужават това. Обаче без юрисдикция аз като главен прокурор на МНС не мога да реша как да се постигне справедливост в Сирия. Като главен прокурор на МНС мога само да приложа закона в съответствие с юрисдикцията на Съда. За момента той няма никакви правомощия по отношение на Сирия.
– Съвпадение ли е, че досега всички дела пред МНС идват от Африка? След 1 юли 2002 г. не са ли извършени престъпления в европейски, азиатски и други страни?
– Всъщност съгласно нашето законодателство ние упражняваме правомощията си по целия свят, не само в Африка. В момента провеждаме предварителни проверки на евентуални престъпления, извършени на територията на Хондурас, Афганистан, Корея, Централната африканска република, Коморските острови, Украйна и Ирак. Също така преценяваме дали се провеждат адекватни национални наказателни процедури в Грузия, Гвинея, Колумбия и Нигерия.
Днес в Африка милиони хора са прогонени от домовете си в резултат на масови престъпления, попадащи под нашата юрисдикция. Африканци са убивани, изнасилвани, деца се използват като войници. Не може да пренебрегнем това – жертвите са африканци, както и извършителите на престъпленията. Ние сме на страната на жертвите. Слагането на край на безнаказаността е важно за гарантиране на мира, стабилността и просперитета за Африка и другите региони. Затова работим и в Африка, с африканци и в името на жертвите от този континент.
МНС никога не е търсил специално обвързване с Африка. Африканските страни сами поеха инициативата и поискаха от МНС да започне разследвания на техните територии. Демократична република Конго, Уганда, Централната африканска република, Кот Д’Ивоар и Мали – всички те изрично поискаха от МНС да упражни юрисдикцията си на техните територии.
Трябва да добавя, че всеотдайните служители на МНС, които са родени в Африка и много от които заемат висши позиции в Съда, включително и аз самата, сме дълбоко загрижени за континента и искаме да го видим стабилен, сигурен и проспериращ. Това няма как да се случи, ако позволим ужасяващи престъпления, като тези в Кот Д’Ивоар да останат ненаказани. (Б.р. През 2011 г. МНС повдигна обвинение на бившия президент на Кот д’Ивоар Лоран Гбагбо за престъпления срещу човечеството. Той е обвинен в убийство, изнасилване, преследване и нечовешки действия, извършени при боевете за запазване на властта му.) Уважението към върховенството на закона е ключово за постигането на сигурност и просперитет в Африка през новия век.
– Тоест, никакви външни фактори не влияят на „цвета“ на делата?
– Географските и другите външни фактори не влияят върху вземането на нашите решения. Не е коректно да се предполага, че след като имаме много дела от Африка, пренебрегваме други случаи на извършени престъпления, които попадат под нашата юрисдикция. Хората трябва да са търпеливи и да нямат предразсъдъци към Съда. Бъдете сигурни, че там, където имаме юрисдикция, безмилостно ще преследваме престъпниците и както казах и по рано – без страх и без предубеждение.
– Страните, които не са ратифицирали Римския статут, влияят ли върху вашата работа?
– Абсолютно не и аз никога няма да го позволя. Като главен прокурор на МНС стриктно прилагам закона, независимо и безпристрастно. Същевременно сътрудничеството ни не е ограничено до 122-те страни по договора от Рим. Получили сме много важна помощ както от тези държави, така и от държави, които не са ратифицирали Статута. Но сме приемали такава помощ само, когато тя е в интерес на Съда и според неговите условия. Никоя от тези страни не е влияела върху нашата работа.
– МНС повдигна обвинения срещу президента на Кения Ухуру Кенията, вицепрезидента Уилям Руто и журналиста Джошуа Арап Санг за престъпления срещу човечеството заради жестокостите след изборите през 2007 г. Кения заплаши да оттегли подкрепата си за МНС заради тези обвинения. Как може МНС да работи под такъв натиск?
– Нашето търсене на справедливост за жертвите на следизборните зверства през 2007-2008 г. се среща с много предизвикателства. Никога не съм пазела в тайна факта, че имаме работа с безпрецедентен натиск върху свидетели в Кения и това може да се превърне в истинска заплаха за действията на Съда и за нашата цел да постигнем справедливост за жертвите на масовите престъпления в Кения. Прокуратурата, която ръководя, стои непоколебимо зад жертвите.
Повдигате важен проблем с вашия въпрос. Прокуратурата и Съда като цяло със сигурност среща големи предизвикателства в контекста на делата в Кения. Държавите страни по Римския статут играят ключова роля, когато МНС попадне под такъв натиск. Като пазители на Римския статут тези страни трябва да отстояват неговите цели и категорично да се противопоставят на опитите той да бъде подкопаван или омаловажаван.
Римският статут и международната наказателна правораздавателна система, заслужават защита и грижа, за да бъде ограничена безнаказаността за масовите престъпления. Дълг на всички нас е да дадем възможност на МНС да върши своята работа, защото тя е в интерес на човечеството.
![]() |
Международният наказателен съд в Хага |
Световен съд на надеждата
Международния наказателен съд (МНС) бе учреден в Рим на 17 юли 1998 г. от 60 държави, сред които и България. Тогава бившият генерален секретар на ОНН Кофи Анан нарeчe съда „подарък на надеждата“ С днешна дата страните, които признават статута му, вече са 122. За разлика от трибуналите в Нюрнберг и тези за Руанда и бивша Югославия от 1 юли 2002 г. МНС е постоянно действащ съд за престъпления, извършени след тази дата.
Докато трибуналите се създават инцидентно с резолюции на Съвета за сигурност на ООН за определени престъпления и на определено място, МНС е създаден да търси справедливост не по конкретен повод, а по всяко време. Съдът има юрисдикция върху най-тежките престъпления – геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия.
Реалната си юрисдикция върху „агресията“ ще получи през 2017 г. „Стане ли това, пред МНС ще има истински парад на държавни глави, които няма да отклоняват наказателна отговорност под предлог за имунитет и дипломатически статут“, заяви предишният главен прокурор на МНС Луис Морено Окампо на конференция в Нюрнберг 2007 г.
![]() |
||
Съдът не е подчинен на органите на ООН, нещо, което не спечели симпатиите на великите сили – САЩ, Русия, Китай, Индия и др. Ако бе обратното, това би позволило на някои постоянни членки на Съвета за сигурност да налагат вето на всяко обвинение, което застрашава „миротворческите“ им мисии по света.
МНС се издържа само от годишните вноски на 122-те страни, които признават статута му.
Съдебният състав, който изпрати в по-горна инстанция на МНС четирима от шестимата високопоставени обвиняеми от Кения като организатори на кръвопролития и терор на политическа и верска основа, бе председателстван от българския съдия проф. Екатерина Трендафилова ( на снимката. За преблемите с Кения говори и главният прокурор на МНС Фату БЕНСУДА).
Лично бившият главен прокурор на съда Луис Морено -Окампо поднесе почитания на проф. Трендафилова за нейната решителност.