Уволнените по инициатива на началника имат право на пари за безработица

 Автор Лилия Христовска

Получих предложение от административния ръководител да прекратя трудовия си договор срещу обезщетение от две заплати по чл. 331 от Кодекса на труда. Готова съм да дам съгласие, но при това положение губя ли правото да се регистрирам и  получавам обезщетение като безработна?            М.В., София
Освобождаването от работа по инициатива на работодателя не ви лишава от правото на обезщетение поради безработица. Срокът, в който ще получавате пари като безработна зависи от годините на осигурителния ви стаж. Добре е да знаете обаче, че обезщетението за прекратяване на договора по инициатива на работодателя, е най-малко  от четири заплати.
В чл. 331 от Кодекса на труда е записано, че работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срешу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.  Но ако предложението на работодателя бъде прието, той дължи обезщетение в размер на четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
Добре е да се знае, че размерът на  това обезщетение може да се договаря както при сключването на  трудовия договор, така и към момента на предложението на работодателя към работника за прекратяването му. Подкрепа на тезата за преговори е самият закон, който е направил изрична уговорка, че обезщетението е  „не по-малко“ от четири брутни заплати, освен „ако страните са уговорили по-голям размер“.
Ако договореното обезщетение не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието  се смята за отпаднало и трудовият договор се възстановява.
Прекратяването на правоотношениято по взаимно съгласие срещу договорено   обезщетение по чл. 331 КТ наподобява  традиционното им приключване по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1 КТ).  Но това е   самостоятелно основание със специфични особености, една от които е свързана  с правото на обезщетението  при безработица .
Освобождаването по класическото взаимно съгласие гарантира минимален 4 -месечен срок за плащане на обезщетение. Докато при прекратяване на договора по чл. 331 КТ се прилагат общите правила на условията за осигурителен стаж. (виж по долу), като срокът за плащането за безработица е от 4 до 12 месеца.  Сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определят и в зависимост от законовото основание,  на което е прекратен трудfовият договор.
Кой има право на обезщетение за безработица?
Правото на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или са дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Те трябва да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, както и да нямат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. За да получават обезщетението не трябва да упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по закон.
Размер на обезщетението
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внасяни (или са дължими) осигурителни вноски във фонд “Безработица”. И то за последните 24 календарни месеца преди  прекратяване на осигуряването. Месечният размер на обезщетението за безработица се определя, като полученият еднодневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
Срокове за плащане  
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж.

При осигурителен стаж до 3 години, обезщетението е за срок от 4 месеца. Ако стажът е от 3 до 5 г. – то се плаща 6 месеца, от 10 до 15 г – плащането е  за 9 месеца, от 15 до 20 г. – 10 месеца. При осигурителен стаж  от 20 до 25 г. – 11 месеца и  над 25 г. обезщетението се получава  12 месеца.
В този смисъл са разпоредбите на чл. 54а и чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване.