Последни новини
Home / Интервю / Съдия Нели Куцкова: Не исках благословия от никого за поста

Съдия Нели Куцкова: Не исках благословия от никого за поста

Defakto.bg

kuckova.62b81fbb01d2595922e464b621006411-610x420[1]– В четвъртък не получихте отговор защо ВСС, който атестира професионалната ви работа със 100 от 100 възможни точки, не ви избра за председател на Софийския апелативен съд. Досетихте ли се вече за отговора, г-жо Куцкова?

– Явно не съм „прагматичният“ кандидат, въпреки че няма никакви упреци нито срещу работата ми като съдия, нито срещу поведението ми от гледна точка на етиката.

– Един от членовете на съдебния съвет заяви, че не бил гласувал за вас, защото сте политически обвързана, както и член на Съюза на съдиите, а това щяло да влияе зле на системата? Зависима ли сте от политически сили и имате ли обяснение защо Съюзът на съдиите толкова дразни някои от магистратите?

– Аз действително съм участвала в изпълнителната власт – като зам.-министър на правосъдието при покойния г-н Лучников, а също и като главен секретар на Министерския съвет в служебното правителство, назначено от президента Петър Стоянов, на което премиер беше Стефан Софиянски. Участвах и в президентските избори през 2001 г. като кандидат за вицепрезидент заедно с Петър Стоянов.

– Какво научава един магистрат от работата си в изпълнителната власт?

– Имах голяма полза както от работата ми в правителството, така и от участието ми в президентските избори. Научих на практика много неща за работата на държавните институции, каквито никога не бих могла да зная, ако бях работила само като съдия. И тези знания са ми полезни и в съдийската работа.

Що се отнася до президентските избори, въпреки че ги загубихме, аз пазя за тях изключително топъл, обогатяващ спомен. По време на обиколките из страната срещнах толкова симпатични, интелигентни и сърдечни хора, каквито в съдебна зала не се срещат.

– Участието ви във властта повлия ли по-късно на решенията ви като съдия?

– Заявявам, че в работата си като съдия никога не съм изпълнявала политически поръчки. Който твърди такова нещо, да вземе да го докаже, а не само да приказва. Никога не съм била член на никакви политически партии – нито преди, нито след 10 ноември. А за член на ВСС през 1999-2003 г. бях избрана от колегите съдии, а не от „Атака“, от която е номиниран цитираният от вас член на ВСС.

Що се отнася до Съюза на съдиите, мога да ви кажа, че за своето съществуване, вече 18 години, ССБ се доказа като доброволна организация на съдии, която неизменно по време на правителства и парламенти с всякаква политическа окраска е отстоявала независимостта на съда и се е опитвала да допринесе за повече почтеност в системата. Вие сещате ли се за друга организация или институция, които да са оказвали такъв постоянен и енергичен отпор на опитите за неправомерна намеса в работата на съда? Тази активност на ССБ, разбира се, е непоносим дразнител за много хора с власт – и не толкова магистрати, колкото сили, които искат задкулисно да управляват правосъдието. За мен фактът, че ССБ е недолюбван от много властимащи, е признание за неговата значимост.

И никой няма да си признае, че много често сме били прави в позициите си. Да припомня например – когато преди няколко години се избираше председател на Софийския градски съд, както ССБ, така и над 100 съдии от софийските съдилища категорично подкрепихме за този пост доказан професионалист – съдия Величка Цанова. Беше избрана обаче Владимира Янева – семейна приятелка на всемогъщия тогава вътрешен министър Цветанов. И тогава бяхме обвинявани, че се опитваме да кадруваме, че упражняваме натиск върху ВСС. А сега кажете, кой е преценявал правилно и кой – не.

– Има ли някакъв знак в отсъствието на главния прокурор Сотир Цацаров и шефа на ВАС Георги Колев точно от това заседание на ВСС?

– Не мога да гадая. Твърди се, че главният прокурор е в отпуск. Посочените от вас двама от „тримата големи“ в съвета имат достатъчно влияние върху определен брой членове на съвета, така че присъствието им или отсъствието им не е решаващо. Но това са само ваши и мои предположения, питайте тях.

– Огромен брой от съдиите в апелативния съд ви подкрепиха за поста; как реагираха те на проваления избор?

– Естествено е, че са възмутени и разочаровани. Някои дори ми се извиниха, че са ми причинили това, убеждавайки ме да се кандидатирам. Но не само съдиите от апелативния съд – от цяла България получих обаждания и есемеси, с които колеги изразяваха възмущението си. Бяха тройно повече от тези, които ми пожелаваха успех преди четвъртък. Е, разбира се, има и много доволни от това, че съм се провалила – те не се обаждат, а тихичко ликуват. Съдийството не е еднородна маса. Но да ви кажа, колегите не са толкова възмутени от това, че не съм избрана, а от това, че няма мотиви ЗАЩО! Всеки съдия, когато решава дело, излага мотиви и обяснява защо е решил точно така. За колегите е непонятно и как някой може да гласува „въздържал се“ – та това не е управленско решение, а измиване на ръце. Други пък ми заявиха, че трябва да се гордея, че точно този съвет не ме е избрал.

– Вашият избор като че ли затвърди позицията, че кариерата на съдиите трябва да зависи от избирането им само от съдии. Така ли е?

– Това е отдавна поддържана теза, която едва сега се приема от част от политиците. И не е приумица на Съюза на съдиите, както твърдят някои, а утвърден международен стандарт. В него се казва, че в държавите, в които има колективен орган на управление на съдебната власт, мнозинството от този орган трябва да се състои от съдии, избрани от самите съдии.

– Соня Найденова, представляваща ВСС, изразявайки разочарование от проваления вот, подсказа, че тайното гласуване се използва за задкулисни сметки по отработени сценарии. Трябва ли според вас при предстоящия ремонт на конституцията гласуването да стане явно?

– Категорично да. Аз лично съм искала да се гласува явно още по времето, когато бях член на ВСС. Тогава съветът не беше постоянно действащ орган, а заседаваше веднъж седмично. И когато се вземеше някакво неприемливо или възмутително решение и се върнех в съда, колегите ми се караха, а аз не можех да докажа как съм гласувала.

– Извън клишето на обявените реформи какво е най-необходимо да се промени в съдебната власт?

– Ох, и аз вече не знам какво да ви отговоря. Сякаш колкото повече се реформираме, толкова повече затъваме. Лично за мен основното е да има повече почтеност и отговорност. Не знам обаче дали не звуча смешно и наивно.

– Не пестихте критики за работата на този ВСС, но се обявихте срещу предсрочното прекратяване на мандата му. Още ли мислите, че срокът му за годност не е изтекъл?

– Този орган е избран, за да върши работа. И затова съм се обявявала срещу предсрочното му разпускане – за да си свърши работата. Вчера обаче няколко членове на ВСС сами изразиха съмнение в смисъла на участието си в него. Аз лично няма да отговоря на въпроса за срока на годност, защото няма да съм безпристрастна.

– Навремето нашумяхте със закона „Анти-Куцкова“, когато поправки в Закона за съдебната власт се писаха на коляно, за да бъде спасен един прокурор, близкостоящ до тогавашния обвинител №1 Никола Филчев, на когото поискахте наказание за брутално поведение. Получихте обществено одобрение, но си навлякохте гнева „големите“в Темида. Защо, г-жо Куцкова, съдебната номенклатура не обича „устатите“ като вас?

– Е, не е само съдебната! Естествено, на никого не му е приятно да го критикуват. А и въобще не мисля, че всички са длъжни да ме харесват. То и аз често не се харесвам. Много хора направо не могат да ме понасят и това си е тяхно право. Искам обаче да ми кажат в лицето защо! Не че ще ми стане драго, но в никакъв случай няма да ги намразя; напротив, ще се замисля дали не са прави. Има много колеги, които открито са ми казвали какво не ми харесват – например, че давам много интервюта. До голяма степен са прави, но пък като ме питате вие, журналистите, аз мога ли да откажа да отговарям.

– Известно е, че добре познавате с премиера Бойко Борисов, който неведнъж публично ви е засвидетелствал уважението си. Не потърсихте ли предварително политическата му подкрепа, както правят доста ваши колеги?

– Истината е, че бях съветвана да потърся предварително политическа подкрепа – включително от Бойко Борисов. Аз обаче категорично отказах. Реших да си направя експеримент и да разбера дали мога да бъда избрана само въз основа на лични качества и колегиална подкрепа. Или, напротив, един магистрат трябва да търси предварителна политическа благословия. Получих отговора.

About Лилия Христовска

Проверете също

Лозан Панов пред “Шпигел”: Не бъди сляпа, Европа, и не мълчи за протестите. България е “пленена” държава.

Хиляди българи протестират срещу премиера Борисов.  Сега те получават подкрепа от Лозан Панов, един от …

Проф. Джузепе де Пало, Омбудсман на ООН: Лесният модел на първа задължителна среща по медиация

Италианският професор Джузепе Де Пало1 е Омбудсман на Организацията на обединените нации, където отговаря за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.