Унижението на един художник по нашенски

      Автор Лилия Христовска

Когато някой някъде си върши през пръсти работата, неизбежно някой друг някъде се опарва тежко. Потвърждение на тази житейска максима е кошмарът, който е трябвало да преживее блестящият български художник и скромен човек Емил Стойчев. Седемдесет и осем годишният популярен у нас и в Европа творец често пътува до Франция. Завърнал се наскоро в България, в един ден трябвало да научи, че в родината си е издирван като „ престъпник“, и да се справи с факта, че това е нелепа грешка.

Пред „Преса“ художникът е решен да разкаже случилото се с надежда, че такива „грешки“ няма да споходят и други хора.

Историята

Преди три години от жилището на племенницата му изчезват три негови картини. Крадецът бързо е заловен, полицията дори успява да върне на автора едната от картините. По образуваното дело Емил Стойчев се явява като свидетел два пъти. Но тъй като постоянното му местоживеене е в чужбина, моли съда да не бъде призоваван повече, защото му е трудно идването – дал е описание на откраднатите картини, казал е всичко, което има да се казва в подобни случаи. „Забелязах, че съдията обърна внимание на прокурора за молбата ми и я отбеляза в книжата пред себе си“, спомня си Стойчев. После напуснал страната с убеждението, че не дължи никому нищо.

В началото на ноември т.г. той се завръща у нас със съпругата си, за да продаде старо жилище. На 13 ноември заедно с г-жа Стойчева , купувачите на имота и адвоката по сделката Вера Кривирадева Емил Стойчев се озовава в кантората на нотариус Мариета Николова в столицата, за да бъде извършена сделката.

Шокът

		„Астроном“

Докато тече процедурата, изненадващо в кантората влизат двама униформени полицаи, пропускат да си съобщят имената, но става ясно, че са от Първо РПУ в столицата и сащисват художника с новината, че трябва да ги придружи до районното полицейско управление. Онова, което допълнително шокира Стойчев, е, че на въпроса „защо“ полицаите нямат отговор. Благодарение на усилията на адвоката и нотариуса става ясно, че той е обявен за издирване по делото за кражба отпреди три години и в полицейското трябва да му бъде връчена призовка. Все пак полицаите изчакват да приключи сделката, преди да преведат през множеството в кантората набедения „престъпник“. „Ако много се забавя, обади се в „Преса“, казва Стойчев на съпругата си.

За зла врага, когато излиза от кантората, забелязва на тротоара свои стари приятели, които с изумление наблюдават как световноизвестният художник, плътно заобиколен от полицаи, влиза в полицейска кола, която отпрашва нанякъде. За чувствителен човек на изкуството, на когото през живота не се е налагало да има каквито и да е срещи с полицията, това е тежък стрес.

За случилото се Емил Стойчев разказва на пресекулки, пали цигара, едва сдържа вълнението си.

В Първо РПУ „най-напред в една стая на първия етаж, сетне ме качиха на втория, описвах кой съм, какво работя, къде живея, кое е постоянното ми местожителство“. И т.н. Когато приключват административните формалности по установяване на самоличността, житието и битието му, Стойчев е упътен към Столичната дирекция на вътрешните работи, за да получи призовка. И да се яви на делото.

Този ден бил пълен с изненади. Часове след преживяното напрежение той е изправен пред втора изненада. От Столичната дирекция на полицията му съобщават благата вест, че не е нужно да ходи в съда, защото делото, по което е издирван, е приключено.

С други думи – намерихме те, но не те търсим!

Какво е правило обаче името на Емил Стойчев в списъка за издирване, не се оказва лесна за разплитане работа.

Типични неуредици

Независимо че Стойчев е уведомил съда за заминаването си във Франция, оказва се, че през септември 2013 г., след като е даден ход на делото за злополучната кражба, той отново е бил призован като свидетел. И тъй като не се е явявал в съда, е обявен за национално издирване.

Още през ноември същата година обаче прокуратурата се е отказала от показанията му и той е заличен като свидетел. А и отсъствието му от делото очевидно не е било пречка за съда, защото през декември 2013 г. той е произнесъл присъда. „След като е приключил делото, съдът е длъжен да ни изпрати факс или писмо, че повече не издирва човека, за да го свалим от издирване“, обяснява процедурата полицай Капчина от СДВР. Никой обаче не си е направил труда да уведоми за това МВР. И човекът „виси“ в системата като нередовен за правосъдието гражданин, докато е „спипан“ в кантората на нотариуса.

Вътрешният министър Веселин ВУЧКОВ: Поднасям извинения на г-н Стойчев   Искрено поднасям извинения за случилото се на човека и голям творец Емил Стойчев. Описаният случай е парадоксален. Очевидно става дума за прискърцване във взаимоотношенията между държавни органи. Процесът, свързан с издирването на граждани, явно трябва да бъде прецизиран и държан под строг контрол, за да не бъдат засягани правата на добросъвестните българи.

Един от логичните въпроси в тази баталия е как така „нередовният“ свидетел, който от години живее зад граница, е „разкрит“ в кантората на нотариуса, докато си продава жилището. Оказва се лесна работа.

Срещу имотните измами законодателството задължи нотариусите да проверяват и сверяват личните данни на продавачи и купувачи с данните им в МВР. (Това добре – рязко намаляха шансовете човек да осъмне без жилище заради мошеници, които с фалшиви лични документи им продаваха имотите, без нотариусите да могат да се противопоставят на това.) В полицията знаят, че нотариусът влиза в масива на МВР само ако в момента се извършва сделка.

Така пък лесно се сверява списъкът на участниците в една сделка с издирваните лица. И следващата стъпка е ясна – пращат патрула на адреса на кантората, за да залови „виновника“. На пръв поглед законно. Полицейската сръчност в случая обаче е съмнителна. Как тъй полицейският патрул, пристигнал на адреса на нотариуса, дори не е знаел защо трябва да отведе човека в полицейското. На въпрос на „Преса към шефа на Първо РПУ редно ли е това, той учтиво обяснява, че работата на полицаите в подобни случаи е рутинна, просто трябва да отведат издирвания в полицейското.

„Това е недопустимо“, категорична е адвокатката на Стойчев Вера Кривирадева. Как няма да знаят защо идват да отведат един човек, който при това е жертва на престъпление, а го разкарват като престъпник“, възмутена е тя. Трето и четвърто е, че дни преди да се озове в кантората на нотариуса, Стойчев със съпругата си е минал границата. Още там е трябвало да го уведомят да се яви и да получи призовка. Щяха да му бъдат спестени униженията.

Емил Стойчев, носителят на най-високи български и международни отличия, е дълбоко огорчен от преживяното. „Това, което се случи с мен, чувствам като оскърбление за всички институции, които са ме удостоили с високи държавни отличия и обществено доверие“. Чака извинение.

Защото само за един ден е успял да проумее, че в европейска България купища държавни органи може с лекота да превърнат човешкото достойнство в бюрократична формалност. С убеждението, че пред безправието всички са равни.

Кой е той талантът   Емил Стойчев е роден в София на 26 юни 1935 г. Артистичната си кариера започва в края на „Продава се петел“ 50-те години като театрален художник, а през 60-те вече се утвърждава като един от най-оригиналните и самобитни творци у нас. Самият той определя уникалния си почерк като „фантастичен реализъм“. От няколко десетилетия Стойчев дели времето си между София и Париж,, където в началото на 90-те години реди първата си солова изложба – в галерия „Пол Рикар“ на „Шан-з-Елизе“. След това френският президент Жак Ширак, кмет на френската столица по това време, го кани да представи творбите си в двореца „Багател“. 40 000 зрители събира за 5 седмици експозицията, а критиката оценява високо изкуството на българския художник. По-късно Емил Стойчев попада и в елитна сбирка на модерната живопис и скулптура. Картината му „Дневник от лятото“ съжителства в мащабна изложба с образци на Роден, Матис, Пикасо, Шагал… Художникът има зад гърба си десетки самостоятелни изяви у нас и във Франция, в Япония, САЩ, Германия, Белгия… Негови картини са притежание на прочути галерии, публични и частни колекции в Европа, Америка и Азия. След две големи юбилейни изложби – през 1995 и 2005 г. – през 2010 г. Галерията за чуждестранно изкуство представи негова мащабна ретроспектива. Емил Стойчев е носител на редица престижни награди, сред които орден „Стара планина“ I степен, „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие, две отличия на името на Владимир Димитров-Майстора… Почетен доктор е на Националната художествена академия, член на Международната френска академия и Японската императорска академия.