Сотир Цацаров: Казусът с КТБ е чисто присвояване

Defakto.bg

Лилия Христовска

– По случая КТБ имаше доста критики, че прокуратурата е допринесла за „срутване” на банката. Какъв е вашият коментар с днешна дата на ситуацията, г-н Цацаров?

– Нужен ли е друг коментар освен например съобщението на БНБ от 22 октомври, че според одиторските фирми необходимостта от обезценки на активи на банката е в общ размер на 4 млрд. 222 млн. лева? Или че коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13%? Пак в това съобщение се говори за „порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и транзакции”. Преведено на езика на наказателното право, това са безстопанственост и присвоявания, извършени пред благосклонния поглед на висши длъжностни лица, които е следвало да осъществяват банков надзор.

Няма да припомням началните коментари по адрес на прокуратурата и нейната роля. С огромен интерес обаче слушах изявленията на довчерашните ни критици, които се надпреварваха да обясняват, че са шокирани от резултатите, съобщени от централната банка, че никога не са предполагали, че има „дупка“ или че тя е толкова голяма…

– Реална ли е тази „дупка“, защото мнозина се усъмниха, че това е истинското състояние на банката?

„Ще поискам едновременно имунитетите на всички с наказателни дела“

– Нима очаквате от обвиняеми лица да охарактеризират докладите, оповестени преди седмица, като обективни? Мисля, че някой от тях ги нарече даже „фарс“. Кои са реалните резултати – изнесените сега или тези в захаросаните доклади от надзорни инспекции на „Банков надзор“ в БНБ? Много е лесно също да се каже, че всичко се е случило за времето на специалния надзор, и разбира се, от започването на разследването, а дотогава е имало просперираща банка. Тя е била просперираща за един или няколко човека, защото е обслужвала перфектно целите им и схемите на финансиране, в които са участвали. Но за разследващите не се открива нищо ново – тази картина бе известна за нас.

Разликата сега е, че се потвърждава публично от три компании с международен опит и авторитет в такива одити и някак си вече не издържа тезата, че прокуратурата съзнателно изкривява истината. Най-важният проблем обаче остава – вложителите. Той е вън от наказателното разследване, но не може да бъде подминат – хората и техните влогове. Дискусията на тази тема в парламента е обнадеждаваща.

– Изненадваща бе новината, че банкерът Цветан Василев е разследван в Лихтенщайн, а се говори и за Швейцария. Научихте ли нещо повече за това?

– Използваме всички възможности на международната правна помощ. Повече не е редно да кажа.

– Имате ли някакъв знак от сръбската държава за движение по поисканата от вас екстрадиция на Василев?

– Това е производство, изцяло от компетентността на сръбските власти. Направили сме всичко необходимо за започването му, но решенията се вземат от съда в Белград.

– Запознахте ли се със стратегията за продължаване на реформата в съдебната система, представена от министъра на правосъдието, която като че ли не се приема еднозначно?

– Проектът, представен от г-н Христо Иванов, набелязва стратегически цели в дългосрочен план – „в рамките на следващите седем години“. Аз съм удовлетворен, че този документ стана публично достъпен. Това веднага го превърна в основна тема на обсъждане не само сред упражняващите юридическа професия. Съдебната система и резултатите от нейната работа винаги са били център на общественото внимание и разбира се, водеща точка от политическия дневен ред. Действащата сега стратегия за реформа е приета от Министерския съвет през юни 2010 г., по предложение на тогавашния министър Маргарита Попова и нейния екип. На никого не е безразлично как ще изглежда актуализираният вариант за такава стратегия, който ни се предлага сега, както и каква ще е съдбата на стратегията от 2010 г.

– Вашето лично мнение?

– В проекта има тези, които подкрепям и считам, че реализирането им ще донесе само добро на системата, както и такива, които не мога да приема. Част от стратегическите цели са свързани с въпроси, от отговорите на които „бягаме“ от доста време – и за прословутото разделяне на ВСС на две колегии при решения по кариерни и дисциплинарни въпроси, и за това нужен ли ни е постоянно действащ съдебен съвет… Важното сега е, че има проект, който е подложен на обсъждане.

– Нуждае ли се прокуратурата от международна експертиза, за да стане по-ефективна работата й, както предлага министър Христо Иванов?

– Според проекта такава независима международна експертиза следва да бъде възложена на „компетентна международна организация“ или на „екип, съставен от български и международни експерти“. Въобще прокуратурата се очертава като основен, даже централен обект на предлагания документ. Идеята звучи колкото екстравагантно, толкова и привлекателно. Тя обаче не кореспондира по никакъв начин с препоръките в последните доклади по Механизма за сътрудничество и проверка и с изпълнението им. Докладът на Европейската комисия от юли 2012 г.

„Наказателното правосъдие е под светлините на прожектора, но търговските дела остават „на тъмно“

съдържа препоръка към главния прокурор за извършване на „независим функционален одит в сътрудничество с външни експерти“. Такъв функционален анализ бе извършен и въз основа на него бе приет и въведен План за действие в системата на ПРБ, съдържащ 29 основни мерки, със срок на изпълнение 18 месеца.

Мониторинговият доклад от януари 2014 г. дава положителна оценка на функционалния одит, а препоръката е Планът за действие на българската прокуратура да се „вгради“ в общия план за реформи в съдебната система. Вярно е, че нашият план не е стратегия, той е по-скоро тактически, съвсем конкретен. Но нека попитам: какво ще правим сега – експертиза на одита, експертиза на експертизата? И кой ще я прави? Прагматичният вариант е: пряк и по-силен мониторинг на работата ни, но в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, от експерти магистрати от страни от ЕС, които дори присъстват постоянно тук. Не ме разбирайте грешно – всеки, който чете тези редове, знае „кривиците“, да не кажа направо – греховете, на българската прокуратура. Те не са малко. И тя – прокуратурата, се нуждае от промени. Но стига сме изучавали себе си сами или чрез другиго – време е да правим нещо.

– Вие говорите ли си с министър Иванов?

– Разбира се. И защото сме си казали ясно, че всеки от нас, преди да седне на работната маса, ще остави предубежденията си настрана, има диалог. За мен той е ползотворен, надявам се, такъв е и за г-н Иванов. Има теми, по които сме на противоположни позиции, но по много и важни проблеми имаме съгласие.

– Как ще отговорите на онези политически сили, които смятат, че прокуратурата трябва да бъде извадена от съдебната власт и структурирана например под крилото на правосъдното министерство?

– А защо не направо под крилото на вътрешното министерство? Нека отговоря, като разкажа действителен случай. Звучи шеговито, но в него има много горчива истина. Като съдия имах възможността да работя по проект на ЕК, свързан с реформа на съдебната система на страните от Западните Балкани. По време на една от експертните мисии възрастен колега – прокурор от близка нам република, ми описа времето, когато прокуратурата им е била част от изпълнителната власт, с фразата „Бяхме прокурори от четвъртък до четвъртък“. После я обясни така: Министерският им съвет заседава всеки четвъртък. На едно от заседанията назначили нов прокурор, а още на следващия ден шефът му възложил „горещо“ дело. Колегата не се колебал много – повдигнал обвинение на заместник-председател на същия този Министерски съвет. На следващото заседания на правителството – следващия четвъртък, прокурорът вече бил уволнен. Е, у нас сега заседанията са в сряда, но това не променя особено нещата, ако над прокурора се е простряло „ министерско крило“.

– Има ли икономически или политически лостове, които правят магистратите зависими?

– Има, разбира се. Да кажем, че в системата ни няма корупция, или да отречем злоупотреба със служебно положение? Кого ще излъжем – себе си, хората, с които се разминаваме всеки ден на улицата? Формите на политическо влияние също имат многостранен спектър. Наскоро четох интервю на професор юрист, който безапелационно защитава тезата, че наказателното правораздаване е най-хранителната среда за всякакъв вид корупционни практики.

Не браня колегите си прокурори и разбира се, наказателни съдии – те не са имунизирани срещу всичко това. Само че разглеждането на наказателни дела е винаги под светлината на прожекторите – медии, обществени настроения, дори протести. Тези дела са винаги във фокуса на общото внимание. Така пък винаги една част от работата в съдебната система сякаш остава настрани, малко „на тъмно“ – търговските дела например. А липсата на нормално, справедливо и предвидимо правораздаване по такива дела или по данъчни дела може да се окаже огромна възпираща сила – и пред родния бизнес, и пред чуждестранния инвеститор.

– Не е ли много бавно правосъдието за овластените персони, та се налага отново да искате имунитетите на Цветан Цветанов, Сергей Станишев, Волен Сидеров и прочее?

– В тези случаи не можем да търсим бавност на процедурите. Длъжни сме стриктно да спазим закона. Придобитото отново, след парламентарните избори, качество на народен представител е свързано с наказателна неприкосновеност, т. е. с депутатски имунитет. Няма значение, че той вече е бил „свален“, дори по волята на самото лице, в преден парламент. Новият избор води отново до имунитет и така до необходимост от ново искане от страна на главния прокурор.

Уверявам ви – ще отправя исканията без забавяне, след изпълнение на процедурите, предвидени в процесуалния закон. Още нещо – искания до Народното събрание няма да се правят избирателно, за отделни лица, по отделни дела, в различно време. Намерението ми е това да стане едновременно за всички, спрямо които е възбудено наказателно преследване.

– Кои са „грешните“ сред депутатите?

„Не живея със съзнанието, че съм недосегаем“

– Нека приключи проверката и ще съобщим имената. Освен вече известните, мисля, че ще се стигне до искания за не по-малко от петима народни представители. Няма да се бавим – проверката ще приключи най-късно до 10 дни.

– Как оценявате операциите на МВР и прокуратурата срещу нелегалната емиграция?

– Няма нищо по-нормално от това институции, които са отговорни за противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, да работят именно по този начин. Такова е разбирането ми за начина на взаимодействие не само с МВР, така работим и с ДАНС.

Специализираната операция от миналата седмица за нелегалните емигранти бе планирана съвместно от главния прокурор и министъра на вътрешните работи.

Само за периода януари-септември 2014 г. на входа на границата ни с Турция са задържани за незаконно преминаване 3855 лица. Има рязка промяна в техния профил – наред с хората, които действително са бежанци (например от Сирия) и търсят убежище и закрила, се увеличава броят на гражданите на страни като Афганистан и Мианмар, чиято цел е преминаване през страната ни в посока Западна Европа. Или установяване тук с цели, твърде различни от позволените от закона.

Така големите градове и особено столицата се превръщат във временни центрове за престой, където се осъществява връзката с „нови каналджии“ – тези, които ще осъществят прехода на Запад. Само за едно денонощие по предварителен детайлен план бяха проверени 3979 обекта (хотели, хостели, общежития и т.н.) и така – пребиваващи в тях 11 146 лица. 271 са задържаните чужди граждани, пребиваващи у нас без законно основание. Отделно само тази операция допринесе за откриване и задържане на 31 лица, обявени за издирване. Това са добри резултати и моето убеждение е, че именно това е пътят за постоянна работа, не просто за епизодични акции.

– Често се споменава, че фигурата на главния прокурор е безконтролна. Недосегаем ли сте за закона, г-н Цацаров?

– Не живея с такова съзнание. Просто се опитвам да си върша работата.

Кой е той

   Сотир Цацаров е роден в Пловдив през 1966 г. Завършил е английска гимназия в Пловдив и право в Софийския университет. През 1992 г. става съдия в районния съд в Асеновград, а след четири години и негов председател. От 1999 г. е председател на пловдивския окръжен съд. На 21 декември 2012 г. с указ на президента Росен Плевнелиев е назначен за главен прокурор.