Казусът „Бисеров“ тъне в гафове

Автор Лилия Христовска

Преди близо две години изненадващото оттегляне на Христо Бисеров от всички политически и държави постове бе последвано от гръмкото разкритие, че бившият ас в политиката има тайна сметка в Швейцария.

През декември 2012 г. той превел 314 529 долара и 117 192 евро на доведения си син Ивайло Главинков от банка в Скопие, чийто мажоритарен собственик е българска компания. Тези суми Бисеров укривал от българските власти. Логично общественото възмущение се стовари като лавина върху доскорошния зам.-шеф на парламента. А по-късно новината, че тандемът Бисеров – Главинков е подведен под наказателна отговорност за пране на пари и данъчни гешефти, получи масово одобрение.

Прокуратурата подхвана битка за осветяване на сметката в чужбина, като поиска банковата тайна върху нея да бъде вдигната. До този момент властите в Женева отказват да я разбулят с обяснението, че българските власти не са предоставили данни, че сметката е захранвана със средства, добити от престъпление. На 16 март т.г. Българската прокуратура изпрати в Швейцария нова молба, твърди се, с важна допълнителна информация. Надеждите за повече яснота са подновени, макар че Бисеров и Главинков нямат официално обвинение в пране на пари.

Обвиненията

Прокуратурата здраво стъпи на данните от разузнавателни служби за парични преводи и в началото на април т.г. внесе в съда обвинителен акт срещу Бисеров за три други умишлени престъпления – неплатени данъци в особено големи размери, нарушаване на валутния закон, както и за документно престъпление – не е декларирал пред Сметната палата парите по сметката в Швейцария. Обвинението е категорично – като титуляр на банкова сметка в чуждестранна финансова институция Бисеров е наредил на 12 декември 2012 г. в полза на Главинков суми в евро и долари в левова равностойност от 161 386, 07 и 471 752, 61 лева. Тези суми не са били декларирани и така Бисеров успял да укрие имущество за 633 138, 68 лв. и да спести на държавата данък общ доход от близо 26 хил. лв. за 2012 г.

Съдът

Звучи убедително, но на 5 май т.г. състав на Софийския градски съд превърна обвиненията за данъчни и валутни престъпления в обикновени предположения.

В обвинителния акт липсва конкретизация какъв е източникът на „укритите“ суми, кога са придобити, на какво основание са облагаеми, както и каква е данъчната основа, формирана по смисъла на закона (ЗДДФЛ), казва съдът. И още – прокуратурата трябва да посочи придобивани ли са от Бисеров през 2012 г. доходи извън декларираните, които подлежат на облагане.

Изглежда логично, защото ако едни доходи са от бране на грозде, данъчната ставка е една, а ако са от сделки в енергетиката – друга. Не е случайно, че съдът пита кога са придобити „скатаните“ средства – ако това е станало през 2010 г., няма задължение те да се декларират през 2012 г. Затова прокуратурата трябва да обясни защо приема, че разпоредените в полза на Главинков средствата в Женева са облагаеми доходи именно за 2012 г. От това зависи и основният въпрос – затаена ли е истина в годишната данъчна декларация на Бисеров за 2012 г. Тъй като прословутата швейцарска сметка е в основата на обвинението, прокуратурата трябва да разкрие още нещо – кога е открита – през миналия век или в новото столетие?

Всъщност обвинението трябва да докаже още, че именно Бисеров е собственик на мистериозната банкова сметка, защото информацията на спецслужбите за направени преводи не е доказателство, че титуляр на сметката е именно той. Нито пък, че е неин собственик.

Прокуратурата се зарече, че делото ще се озове отново в съда.

Обвинението за данъчни престъпления е невъзможно да издържи в съда, убедени са адвокатите на Бисеров. Не случайно държавното обвинение не протестира разпореждането за връщане на делото, допълват те. Но независимо че обвинението на този етап е твърде разклатено, паралелно върху Бисеров и Главинков с цялата си мощ вече се стовари законът за т.нар. гражданска конфискация. Независимо дали ще бъдат осъдени, двамата трябва да докажат всяка стотинка, с която са добивали имуществото си.

Ирония на съдбата

По ирония на съдбата именно Бисеров навремето подкрепи този закон. Въпреки многобройните му забележки той застана зад идеята, че не е нужно да се чака финалът на наказателните дела, за да бъдат ударени необяснимите богатства на мафията. Комисията по отнемането вече запорира имущество за 1,5 млн. лв. на двамата и обеща, че бъдещите искове срещу тях ще са за над 7 млн. лв. (Ако комисията установи незаконно богатство, тя ще внесе иск в съда за конфискацията му. Ако не успее – ще вдигне наложените запори.)

Опасно усърдие

„Случаят с Христо Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков много прилича на пране на пари“, категоричен бе шефът на комисията Пламен Георгиев. Даде пример как е вдигната еднофамилна двуетажна къща в центъра на София зад Военната академия. И заплете японската компания „Тошиба Корпорейшън“ в съмнителна сделка с фирма на съпругата на Бисеров и сина й Главинков. Двамата имали по 25 дяла от фирма, купени за по 25 хил. лв., но само след 4 месеца продали дяловете си на японската компания, незнайно как според комисията, за 850 хил. лв. По-късно „Тошиба“ препродава същите дялове на съпругата на Бисеров, но по номиналната им стойност от 25 000 лв. Така пък бил погасен кредит за двуетажната къща, която комисията претендира да отнеме.

„За мен това е класически тип пране на пари“, заключи Георгиев.

Ефектно! Няма причина да се съмняваме в огласената симулативност на сделката, и то от председателя на вездесъщата комисия. Но твърдението, че „Тошиба“ е препродала обратно акциите на Бисерова и сина й, са далеч от фактите и заключенията за мръсни пари.

Изкупуване на акции действително има, но купувач е китайското дружество „Астроенерджи“, а не Главинков и Бисерова (виж карето). Не е случайно, че представител на „Тошиба“ лично е посетил комисията и е поискал обяснение за казаното.

Също от комисията разбрахме, че в Швейцария е наложен запор на митичната банкова сметка. И авоарите на Бисеров – замразени. И това не е точно така. По искане на комисията

СГС е издал определение, което да служи пред швейцарските власти за бъдещо откриване на процедура за запор на сметката. Друг е въпросът реални ли са надеждите това да се случи, докато прокуратурата не изясни кой е истинският й собственик, а също и дали съществува тя?

Ако Бисеров е виновен – да отговаря!

Българското законодателство е снабдено с много лостове за осветяване на „мръсни“ пари и престъпленията, от които са натрупани те. Много станаха въпросителните обаче в случая „Бисеров“, а всяко отклонение от закона лесно се превръща в средство за разбиване на репутация. Не такива са очакванията. Грешка ще е, ако овластените бойци срещу корупцията по високите етажи на властта сметнат, че обществото е безкритична публика, готова да ръкопляска без повод.