Прокурори в ролята на Андрешко

Автор Лилия Христовска

За пореден път Европейският съд по правата на човека в Страсбург ще се вгледа в удивителното упорство на някои прокурори да подновяват прекратени наказателни дела – без нови факти и доказателства. След като миналата година държавата (а не виновните магистрати) бе осъдена за подобен произвол по делото „Филева срещу България“, българските данъкоплатци ще подложат буза за нова плесница. Така ще е, докато у нас има търпимост към самозабравилите се защитници на закона, които превръщат гражданите в прицел на самолюбието си. 

Казусът

Българинът Феодот Лабински от Стара Загора на 4 октомври 2010 г. е обвинен в тежко престъпление – в съучастие (с Жеко Христов) е отвлякъл от дома на нейна близка Десислава Хрис­това. Окръжната прокуратура е поискала, а съдът е разпоредил постоянен арест за Лабински. Седем месеца Феодот престоя­ва зад решетките при тежки условия, без светлина и чист въздух. Радвал се е на непоносима смрад, четем от жалбата на адвокат Михаил Екимджиев до Европейския съд. През зимата – студ, през топлите дни – яка жега, тъй като арестът е на последния етаж в сградата на МВР в Стара Загора. Спалните принадлежности и завивки са осигурени от близките на арестанта.

Така до 12 септември 2011 г., когато прокуратурата прекратява делото срещу Лабински, „тъй като от събраните доказателства не може да се направи категоричен и безспорен извод за отвличане на Д. Х.“. Той е освободен, а на същата дата и при същата „фактическа обстановка“ са издадени указания да му бъдат повдигнати нови обвинения, този път за хулиганство и нарушение на неприкосновеността на чуждо жилище. Тези обвинения не виждат бял свят повече от година и половина.

Междувременно защитата на Лабински запретва ръкави и обжалва основанията за прекратяване на делото. Категорична е, че то трябва да бъде прекратено не заради недостатъчност на доказателства, а поради липсата на престъпление. Макар че обжалването е инициирано от Лабински, окръжният съд в Стара Загора отменя постановлението за прекратяване и възобновява делото. Това решение отива в Пловдивския апелативен съд, който на 10 ноември 2011 г. го отменя поради липса на престъпление!

Решението му е окончателно, не подлежи на обжалване.

Лабински завежда иск по Закона за отговорността на държавата и общините срещу прокуратурата, Окръжния съд в Стара Загора и областната дирекция на МВР. Искът му е за 40 000 лева. Делото е гледано от Кърджалийския окръжен съд, който намира вина на държавата, но смалява отговорността Ӝ до 12 000 лева, а Пловдивският апелативен съд я свежда до 6000 лева. По последвалото обжалване Върховният касационен съд (ВКС) още умува дали да допусне делото за разглеждане.

Съдиите в Страсбург наказват държавите за погазване на човешките права. В центъра (четвъртият от дясно на ляво) е председателят на съда Дийн Шпилман

Хитрини

Докато казусът е висящ, в Окръжната прокуратура в Стара Загора е замислен виртуозен удар срещу Лабински. Близо 20 месеца след прекратяването на делото и след като вече е осъдена за нанесени вреди, прокуратурата повдига на Лабински ново обвинение – за нарушаване на неприкосновеността на жилището. То е базирано на същите факти, станали причина съдът да прекрати делото за отвличане поради липса на престъпление.

В Старозагорската прокуратура знаят, че новото обвинение ще повлияе върху преценката на съда за основателността и размера на обезщетението. То се определя по справедливост и би било едно, ако обвинението е окончателно прекратено, и друго, ако, макар и за същите факти, е повдигнато ново обвинение. Прокуратурата има много правомощия, защото е натоварена с трудната задача да провежда наказателната политика на държавата, като повдига обвинения на онези, които безпардонно газят лука и нарушават реда. Мисията изисква висок професионализъм, безкористна точност и морал.

Да подгониш обаче човек с едни и същи факти за две различни престъпления, не подсказва подобни качества. Напротив – говори за паническо бягство от отговорност и дребнаво хитруване. И некоректно прехвърляне на собствената сметка върху човек, държан 7 месеца в ареста без доказана вина.

На гилотината

За подобни хитрини в стил „Андрешко“ България вече е осъж­дана в Страсбург по делото „Филева срещу България“. През 2006 г. Пловдивската апелативна прокуратура по нареждане на ВКП поднови прекратено наказателно производство срещу Мария Филева, след като тя заведе дело за вреди срещу държавното обвинение.

Е, платиха данъкоплатците. Но подобно шикалкавене с правата на хората драстично нарушава принципа за „равенство на процесуалните оръжия“. Това в Страсбург не го прощават.

По делото „Градингер срещу Румъния“ Страсбург е посочил, че европейската конвенция не отрича възможността за възобновяване на наказателното производство, когато трябва да бъде коригирана съществена грешка или пропуск на правораздаването. „Не може обаче тя да се използва просто за преразглеждане на решено вече дело само защото разследването е непълно или едностранчиво, или когато има различия във вижданията относно фактите и правото“, категоричен е съдът. Черешката на тортата обаче е решението по делото „Золоткин срещу Русия“, по което Голямата камара на съда разшири принципа, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нарушение, като добави и „без съществено изменение на фактите и обстоятелствата“!

Новото обвинение на Лабински е основано на фактите още от 3 октомври 2010 г., повдигнато е близо две години по-късно, след като делото за отвличане окончателно е прекратено. И е базирано на обстоятелства, вече отхвърлени от съда. За „Гинес“!

Платихме и заради двама съдии Във Висшия съдебен съвет повторно влезе реанимираният проект за поправки в Закона за съдебната власт. Една от „старите“ му новости е идеята осъжданията в Страсбург да се вземат предвид при атестацията на магистратите. Подобно предложение се вписва напълно в гротескните реалности. От официалния превод на решението на Страсбург по делото „Гуцанов срещу България“ наред с констатациите за грубо вмешателство в делата на съдебната власт и площадно заклеймяване на заподозрения тогава в престъпление Гуцанов от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов четем и тежки констатации за непрофесионално поведение на варненския съдия Янко Янков. „Съдът продължава да е на мнение, че е било извършено престъпление и че обвиняемият е замесен в него“, казва г-н Янков. На този извод Страсбург отговаря, че той „надхвърля обикновеното изложение на подозрение и е посегателство върху презумпцията за невиновност“. По рафтовете прашасват още много случаи на грозно погазване на закона от магистрати, заради които държавата е осъж­дана в странство, но от главите им у нас косъм не е падал. Един от най-скандалните случаи, за които „Преса“ писа още в началото на 2012 г., бе „кражбата на фирма“ чрез подходящия съдия. Осъдително решение на Страсбург недвусмислено свърза грабежа с конкретния фирмен съдия по делото, видимо злоупотребил с правомощия. И подарил чужда собственост ей така(?!) на „правилната“ страна. У нас вместо разследване и наказания г-жа Румяна Паликарова бе изпратена по живо, по здраво в пенсия с 20 000 лв. обезщетение, което заслужават само магистратите с непрекъсван висок морал и професионализъм по време на тежката служба в името на закона. И народа. Време е нещата да си застанат неизбежно на мястото. И всеки магистрат да знае, че ще се разплаща за заигравки със закона.