Последни новини
Home / Законът / За 1 г. Министерството на правосъдието е изработило над 40 законови акта

За 1 г. Министерството на правосъдието е изработило над 40 законови акта

Defakto.bg

За последната година Министерството на правосъдието е изработило над 40 проекта за законови и подзаконови нормативни актове.Сред тях има и три изцяло нови закона –  за физическите лица и мерките за подкрепа, за европейската заповед за защита и за признаване, изпълнение и изпращане на актове за прилагане на мерки за процесуална принуда, различна от мерките, изискващи задържане.

Това съобщиха от МП като се позоваха на справка на дирекцията на ведомството „Съвет по законодателство“.

Повод за своеобразния отчет на министерството за изготвените промени в различни нормативни актове са упреците на Даниел Вълчев, че за една година ведомството не е внесло нито един законопроект. „Тези упреци са изцяло неоснователни, фактите недвусмислено сочат, че нормотворческата дейност на МП за последната година е несравнима по своята интензивност с тази на предходните няколко кабинета за същия период“, твърдят от министерството.

Справката им показва, че 12 от проектите им вече са приетите и влезли. Сред тях е Законът за европейската заповед за защита, изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), промени в Закона за административните нарушения и наказания, за увеличаване на размерите на имуществените санкции на юридически лица, които са се облагодетелствали от престъпна дейност и разширяване на кръга от престъпления, за които се налагат те. Вече са в сила и внесените от МП промени в Наказателния кодекс (НК), с които се криминализира пътуването с цел подготовка и планиране на терористични актове, както и участието във финансиране, планиране или подготовката на такива актове. Факт са изменения в НК, с които се разширява обхватът на текстовете, отнасящи се до активния подкуп и търговията с влияние и в случаите, когато облагата е предназначена за трето лице. Приети са и промени в Закона за търговския регистър и в Търговския закон, с които от 17 ноември нов търговец се регистрира за 24 часа. В Държавен вестник вече са публикувани две нови наредби – за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и за извършване на финансов контрол върху дейността на частните съдебни изпълнители.

От МП посочват още, че в момента в Народното събрание има няколко законопроекта на министерството, които са в различна фаза на обсъждане. Сред тях са два проекта за промени в ГПК, като единият предвижда сериозни промени е в областта на изпълнителното производство. В парламента е внесен и проект за изменения и допълнения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те целят намаляване на административната тежест, регулиране на натовареността на съдилищата, повече прозрачност и отчетност в работата на юридическите лица с нестопанска цел. В парламента са и промените в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, с които се въвеждат т. нар. електронни гривни.

Най-мащабните законодателни проекти на МП още във фазата на общественото обсъждане. Първият са измененията в Закона за съдебната власт, който изчаква да бъдат приети промените в Конституцията. Наскоро от МП огласиха пакет от промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, НК и НПК. Те са отговор на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Нешков и други срещу България“.

Освен това вече беше публикуван проектът за промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „Юрист“. По проекта бяха проведени няколко професионални обсъждания в различни формати.

Предстои публикуването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози и на проекта за Кодекс за административните нарушения и наказания (КАНН), съобщиха от МП.

Освен това до дни предстои публикуване на ЗИД на Търговския закон, с който у нас ще бъде въведен т. нар предпазен конкордат за стабилизация на търговци, изправени пред финансови затруднения. България е единствената държава в ЕС, в чието законодателство такава процедура не е уредена. Тя ще даде възможност на търговците длъжници да опитат да заздравят своите предприятия без да минават през процедурата по несъстоятелност. „Отделно, въз основа на доклад от Световната банка се работи по изменения на производството по несъстоятелност“, сочат от МП.

От там напомнят, че в парламента са внесени промени в чл. 450а ГПК, с които да се осигури реалното въвеждане на електронните запори.

От МП огласиха и работата си по изменения в други закони, която е в по-ранен етап: „Работна група подготвя изменения на Семейния кодекс във връзка с осиновяванията, правото на децата да познават биологичния си произход, настойничеството и попечителството. Сформирана е работна група за изготвяне на нормативни предложения за ефективно въвеждане на алтернативни средства за решаване на спорове. Започната е работа и по проект на Закон за вещите лица, която обаче все още е в начален етап – направени са сравнителни изследвания и е изготвен въпросник за социологическо проучване, което предстои да бъде проведено“.

About Лилия Христовска

Проверете също

Купувачът на МПС, оборудвано със забранено измервателно устройство, има право на обезщетение за вреди от производителя

  Купувачът на моторно превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство, има право да получи …

Върховният административен съд образува тълкувателно дело по прилагането на текстове от Закона за хазарта

Върховният административен съд образува тълкувателно дело – №1 от 2023 г., за приемане на тълкувателно …

Един коментар

  1. петър Обретенов

    Слава Богу, че поне законотворческата дейност се е запазила в МП, след като му бяха отнети съществени ресори на управление, вкл. и най -важния: Инспектората / въпреки решение на КС от 1994г. според което принадлежността му към МП не нарушава принципа на разделение на властите/. Не съм наясно как сега е уреден статута на посочената дирекция „Съвет по законодателство“. Бях секретар на този съвет, пост който наследих от Любен Велинов и след това оглави Александра Цекова. Тогава той изпълняваше функци по силата на едно ПМС издадено по времето на м-р Св.Лучников. Идеята обаче беше статута му да бъде уреден със закон, по подобие на съществуващия преди 9.09.1944г. Кодификационен съвет към МП. Това не стана и мисля, че този пропуск е грешка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 + fourteen =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.