Прокуратурата поиска отвод на съдия Даниела Борисова от Софийския градски съд (СГС) по делото за данъчни престъпления срещу Огнян Донев, защото видя предубеденост в разпореждането ѝ за връщането му.
Софийската градска прокуратура (СГП) обосновава искането си съдия Борисова да се откаже от процеса с факта, е на 30 ноември 2015 г. Софийският апелативен съд отмени разпореждането ѝ.
Втората инстанция (състав с председател и докладчик Мария Митева и членове Алексей Трифонов и Христина Михайлова) отхвърли повечето констатации на съдия Борисова относно качеството на обвинителния акт, заради които тя го бе върнала за поправка. Тези, с които САС се съгласи с градския съд, пък бяха определени от апелативните съдии като несъществени или отстраними по линия на изменение на обвинението, т.е. за тях не е нужно връщането на делото. В определението си САС посочи, че разпореждането на съдия Борисова за връщане е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, което вероятно се дължи на неправилния му прочит.
Според прокуратурата „констатираните от Борисова съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, оценени от САС като несъстоятелни, незаконосъобразни и неотносими към предмета на делото, сочи на формирана предварителна незаконосъобразна оценка на работата на държавното обвинение и предмета на доказване“. СГП твърди, че това ще доведе до постановяване на порочен съдебен акт.
В съобщението на прокуратурата за искането за отвод са цитирани още две обстоятелства, които според обвинението засилвали съмнението, че съдия Борисова е предубедена или заинтересована, пряко или косвено, от изхода на делото.
Първото е, че тя разпореди връщането на обвинителния акт точно три месеца след внасянето му, т.е в последния момент. Второто е, че след като на 30 ноември 2015 г. САС отмени разпореждането за връщане, съдия Борисова още не го е насрочила. Справка в деловодната система на СГС показва, че делото се е върнало в градския съд на 2 декември и действително не е насрочено. Проверка на „Правен свят“ обаче установи, че съдия Борисова е в отпуск.
„Разглеждането на процеса беше забавено с общо 4 месеца и половина към днешна дата и с това се постига реално отлагате във времето евентуалното реализиране на наказателната отговорност на двете лица предадени на съд, което винаги е предпоставка и за намаляване размера на наказателната им отговорност предвид константната практика на Европейския съд по правата на човека в тази насока. С това са нарушени правата на държавното обвинение и същото е поставено в невъзможност да осъществява основната си функция“, заявява още прокуратурата в искането си за отвод на съдия Борисова.
Статистиката за развитието на делото до момента показва следното:
Обвиненията на Огнян Донев са повдигнати на 20 юли 2012 г., а тези на изпълнителния директор на „Телсо“ АД Борис Борисов – три дни по-късно. Делото срещу тях е внесено в съда на 30 юли 2015 г. т.е. след разследване, продължило 3 години без 10 дни. На 30 октомври съдия Борисова върна делото, а на 30 ноември САС отмени разпореждането ѝ.
„Не ми е известен друг случай, в който да е искан отвод на съда на такова основание. Считам, че при произнасянето си съдът не е дал основание да се счита, че е предубеден или пристрастен. И според мен искането за отвод е проява на желанието на прокуратурата да си подбира съдии, които да гледат публично рекламирани от нея дела“, заяви адвокатката на Донев Ина Лулчева.
От СГС публикуваха съобщение по случай огласенoтo от прокуратурата намерение да поиска отвод на съдя Борисова, в което се излага хронологично движението на делото. Правят се и две уточнения. Първото е, че „делото е от изключителна фактическа и правна сложност, тъй като по него има двама подсъдими и са постъпили 95 тома доказателства“. Второто, че „според чл. 252, ал. 1 НПК от датата, в която делото се е върнало от САС – 2 декември 2015 г., съдът има двумесечен срок, за да го насрочи в открито заседание с призоваване на страните, вещите лица и свидетелите по списъка за призоваване, приложен към обвинителния акт“.
Обвиненията срещу Донев са за укриване на данъци за близо 63 млн. лева. Според прокуратурата това е станало през 2007 г., когато Донев, като изпълнителен директор на „Елфарма“ АД, не посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер от 418 531 500 лева. Увеличението е от извършени 7 блокови сделки с акции извън регулирания пазар, като акциите са продавани за по 1 лев. Сделките са с акции от капитала на „Софарма“ АД и са извършени с „Телсо“ АД „Телекомплект“ АД, „София“ АД, и „Софстрой“ АД.
Обвиненията срещу Борис Борисов са, че не платил близо 7,5 млн. лева данъци след две сделки с акции със „Софарма“, от които не декларирал увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер от 74 831 051, 94 лв.
Съдия Борисова изложи в 7 страници нарушенията, допуснати от прокуратурата, които тя определя като съществени, но отстраними. Сред тях е включително посочване в обвинителния акт на текстове от закони, които не съществуват – чл. 92 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане. Това е една от малкото констатации на съдийката, с които се съгласява САС, и определя това като грешка от страна на прокуратурата. Но пък заявява: „Цитираното процесуално нарушение обаче може да бъде отстранено по линия на изменение на обвинението, поради което не се налага, делото да бъде връщано на прокурора за отстраняването му“.
„Обвинителният акт, макар че съдържа някои неточности, отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Описани са всички обективни признаци на престъплението. Така в обвинителния акт са заложени фактически твърдения, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна. В зависимост от развитието на съдебното следствие първостепенният съд е свободен по вътрешно убеждение да постанови изцяло оправдателна присъда, частично оправдателна или пък да възприеме изцяло обвинителната теза“, твърди САС. VПрокуратурата поиска отвод на съдия Даниела Борисова от Софийския градски съд (СГС) по делото за данъчни престъпления срещу Огнян Донев, защото видя предубеденост в разпореждането ѝ за връщането му.
Софийската градска прокуратура (СГП) обосновава искането си съдия Борисова да се откаже от процеса с факта, че на 30 ноември 2015 г. Софийският апелативен съд отмени разпореждането ѝ.
Втората инстанция (състав с председател и докладчик Мария Митева и членове Алексей Трифонов и Христина Михайлова) отхвърли повечето констатации на съдия Борисова относно качеството на обвинителния акт, заради които тя го бе върнала за поправка. Тези, с които САС се съгласи с градския съд, пък бяха определени от апелативните съдии като несъществени или отстраними по линия на изменение на обвинението, т.е. за тях не е нужно връщането на делото. В определението си САС посочи, че разпореждането на съдия Борисова за връщане е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, което вероятно се дължи на неправилния му прочит.
Според прокуратурата „констатираните от Борисова съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, оценени от САС като несъстоятелни, незаконосъобразни и неотносими към предмета на делото, сочи на формирана предварителна незаконосъобразна оценка на работата на държавното обвинение и предмета на доказване“. СГП твърди, че това ще доведе до постановяване на порочен съдебен акт.
В съобщението на прокуратурата за искането за отвод са цитирани още две обстоятелства, които според обвинението засилвали съмнението, че съдия Борисова е предубедена или заинтересована, пряко или косвено, от изхода на делото.
Първото е, че тя разпореди връщането на обвинителния акт точно три месеца след внасянето му, т.е в последния момент. Второто е, че след като на 30 ноември 2015 г. САС отмени разпореждането за връщане, съдия Борисова още не го е насрочила. Справка в деловодната система на СГС показва, че делото се е върнало в градския съд на 2 декември и действително не е насрочено. Проверка на „Правен свят“ обаче установи, че съдия Борисова е в отпуск.
„Разглеждането на процеса беше забавено с общо 4 месеца и половина към днешна дата и с това се постига реално отлагате във времето евентуалното реализиране на наказателната отговорност на двете лица предадени на съд, което винаги е предпоставка и за намаляване размера на наказателната им отговорност предвид константната практика на Европейския съд по правата на човека в тази насока. С това са нарушени правата на държавното обвинение и същото е поставено в невъзможност да осъществява основната си функция“, заявява още прокуратурата в искането си за отвод на съдия Борисова.
Статистиката за развитието на делото до момента показва следното:
Обвиненията на Огнян Донев са повдигнати на 20 юли 2012 г., а тези на изпълнителния директор на „Телсо“ АД Борис Борисов – три дни по-късно. Делото срещу тях е внесено в съда на 30 юли 2015 г. т.е. след разследване, продължило 3 години без 10 дни. На 30 октомври съдия Борисова върна делото, а на 30 ноември САС отмени разпореждането ѝ.
„Не ми е известен друг случай, в който да е искан отвод на съда на такова основание. Считам, че при произнасянето си съдът не е дал основание да се счита, че е предубеден или пристрастен. И според мен искането за отвод е проява на желанието на прокуратурата да си подбира съдии, които да гледат публично рекламирани от нея дела“, заяви адвокатката на Донев Ина Лулчева.
От СГС публикуваха съобщение по случай огласенoтo от прокуратурата намерение да поиска отвод на съдя Борисова, в което се излага хронологично движението на делото. Правят се и две уточнения. Първото е, че „делото е от изключителна фактическа и правна сложност, тъй като по него има двама подсъдими и са постъпили 95 тома доказателства“. Второто, че „според чл. 252, ал. 1 НПК от датата, в която делото се е върнало от САС – 2 декември 2015 г., съдът има двумесечен срок, за да го насрочи в открито заседание с призоваване на страните, вещите лица и свидетелите по списъка за призоваване, приложен към обвинителния акт“.
Обвиненията срещу Донев са за укриване на данъци за близо 63 млн. лева. Според прокуратурата това е станало през 2007 г., когато Донев, като изпълнителен директор на „Елфарма“ АД, не посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер от 418 531 500 лева. Увеличението е от извършени 7 блокови сделки с акции извън регулирания пазар, като акциите са продавани за по 1 лев. Сделките са с акции от капитала на „Софарма“ АД и са извършени с „Телсо“ АД „Телекомплект“ АД, „София“ АД, и „Софстрой“ АД.
Обвиненията срещу Борис Борисов са, че не платил близо 7,5 млн. лева данъци след две сделки с акции със „Софарма“, от които не декларирал увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер от 74 831 051, 94 лв.
Съдия Борисова изложи в 7 страници нарушенията, допуснати от прокуратурата, които тя определя като съществени, но отстраними. Сред тях е включително посочване в обвинителния акт на текстове от закони, които не съществуват – чл. 92 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане. Това е една от малкото констатации на съдийката, с които се съгласява САС, и определя това като грешка от страна на прокуратурата. Но пък заявява: „Цитираното процесуално нарушение обаче може да бъде отстранено по линия на изменение на обвинението, поради което не се налага, делото да бъде връщано на прокурора за отстраняването му“.
„Обвинителният акт, макар че съдържа някои неточности, отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Описани са всички обективни признаци на престъплението. Така в обвинителния акт са заложени фактически твърдения, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна. В зависимост от развитието на съдебното следствие първостепенният съд е свободен по вътрешно убеждение да постанови изцяло оправдателна присъда, частично оправдателна или пък да възприеме изцяло обвинителната теза“, твърди САС.