DeFakto.bg DeFakto.bg
Автор Лилия Христовска
– Г-н Екимджиев, през 2007 г., вие осъдихте държавата в Страсбург заради липсата на надежден контрол при ползването на спецсредства. Как ще коментирате разкритията, че седем години по-късно незаконното подслушване в МВР, безконтролно е продължило?
Очевидно е, че България не е изпълнила задълженията по решението на Европейския съд. Вместо да промени законодателството, да елиминира възможностите за свръх употреба на специални разузвавателни средства (СРС) и да въведе надежден контрол върху тях, държавата демонстрира бабаитълк. България не се държи като държава член на Съвета на Европа и на Европейския съюз, а като страна от средноазиатски тип, на която не й пука нито за международните ангажименти, които е поела, нито за политическите, дипломатически и финансови последици от рецидивиращата злоупотреба със СРС. Всички скандали за злоупотреби със СРС, – Гном, Галерия, Асистенти и т.н., които се развихриха през последните години доказват, че властта няма намерение да се съобразява с правните стандарти, наложени от Европейския съд.
Въпреки някои знаци на прокуратурата, че сигналът, с който Сергей Станишев сезира Сотир Цацаров, няма да мине между капките, изненадата от обявените резултати беше повсеместна. За какво говори това?
Зависи от гледната точка. На фона на пълната пасивност на Борис Велчев, който даде основания на някои да твърдят, че България може и без главен прокурор, активността на прокуратурата е впечатляваща. Полицаи от средните йерархични нива на полицията и ДАНС са разследвани. Главният секретар на МВР Калин Георгиев е извикан на разпит. По времето на предишния главен прокурор това беше немислимо. И тогава имаше крупни скандали с подслушване, но институционална реакция от Прокуратурата нямаше. Прокурорското безхаберие създаваше усещане, че произволното полицейско слухтене е нещо нормално, с което просто трябва да свикнем. На базата на това сравнение безусловно действията на прокуратурата сега са по-адекватни. Правилният въпрос обаче не е в съпоставката, а дали това, което прави Прокуратурата е достатъчно в една правова държава.
Какво още би трябвало да чакаме от обвинението?
В Закона за специалните разузнавателни средства изрично е посочено, че министърът на вътрешните работи отговаря за всичко свързано с тяхното разрешаване, провеждане и реализиране. Както и с контрола на тяхното осъществяване и на събраната чрез тях информация. Дори да повярвам на министър Цветанов, че не е давал разрешение за подслушване от фамозния автомобил, (макар, че нямам сериозни основания за такава доверчивост), налице е другата хипотеза за наказателната му отговорност.
По-конкретно?
За неупражнения контрол над негови подчинени, които непосредствено са извършвали незаконното подслушване. В Закона за СРС ясно е посочено, че министърът упражнява цялостен контрол върху спецсредства.
Следователно, във всеки момент той е бил длъжен да знае кой от подчиненото му ведомство кого подслушва и има ли разрешение за това. Точно министърът е бил длъжен да създаде надежден регламент за контрол на тази специална и много опасна за правата на хората техника, както и за събраната с нея чувствителна информация.
С други думи прокуратурата има още какво да дълбае по аферата „ЦветанOFFгейт“!
Категорично министърът е наказателно отговорен и за неразрешено от него подслушване. В най-благоприятния за него случай той трябва да понесе отговорност, че не е създал надеждна организация за работата на свои подчинени и организационни гаранции срещу злоупотреби.
Главният прокурор Цацаров бе скептичен по въпроса, че подчинените на Цветанов сами са си организирилаи частните мисии. Обяви също , че кръгът на обвиняемите остава отворен. Да вярваме ли, че и оттук насетне законът ще има предимство пред политическата конюнктура?
Както се казваше в един стар полицейски виц – “рано е да се каже”. Рано е да се каже, защото първо не сме наясно докъде ще стигне прокуратурата. Второ не сме наясно дали, ако не бъде повдигнато обвинение срещу Цветан Цветанов, това ще бъде по принципни съображения, а няма да обслужва няккаво ново моментно съотношение на силите и лобитата в доскоро управляваща партия.
На трето място нямам основание за осебно доверие на прокуратурата, виждайки безпринципното отношение, включително и на главния прокурор спрямо Роман Василев, който извърши очевидно тежко умищлено престпъление още при ареста на Николай Цонев. В новия сериал от скандала със СРС-атата, използвани по делото на Тенчо Попов и Петър Сантиров също изплуваха много сериозни данни за злоупотреби от негова страна, които просто плачат за наказателно разследване. Дори г-н Цацаров в прав текст заяви че е бил подведен от Роман Василев. Няколко часа по-късно, Главният прокурор се отрече от думите си, тъй като някакви тайни агенти от ДАНС го убедили в обратното. Това е театър за наивници. Тази ченгесарска легенда не може да бъде поставена на везните и да натежи повече от официален документ издаден от отговорни длъжностни лица от МВР и от ДАНС и представен на съда, в който пише, че оперативна информация за даване на подкуп на територията на Пловдив не е имало. Явно в тези няколко часа нещо решително и задкулисно сломи готовността на Цацаров отстоява принципната си позиция. Това ме прави скептик относно последователността и принципността на следващите действия на Главния прокурор.
Аргумент за непредвидимост е и различния подход, който г-н Цацаров има спрямо Малена Филипова и спрямо Роман Василев. В първия случай незабавно се иска най-тежкото дисциплинарно наказание, в другия случай има едно очевидно помилване, нещо повече явно толериране престъпните наклонности на Роман Василев.
Г-н Екимджиев, прави ли ви впечатление, че бившия премиер Бойко Борисов, който обсипваше с похвали прокуратурата, по време на предизборната кампания изведнъж я засипа с критики. Например, че се мотаела по разследването на бившия министър на земеделието Мирослав Найденов,който всъщност е възпрепятствал разследваенето срещу него и т.н.
Ключовият въпрос е дали една истинска прокуратура би позволила на един министър, да й влияе по този начин. И тук виждаме тези махленски истории за кучето Малена Филипова, на което ветеринарни услуги бил оказвал Найденв. Това са битовизми, които е трудно да бъдат коментирани на принципно ниво. Но е факт, че връзката между прокуратурата и управляващите от ГЕРБ, която изглеждаше неразбиваема, се пропука. Какви са конкретните причини, какво точно се случва действително, е рано да се каже, но аз имам своите основания да остана предпазлив на фона на доминиращите възторзи към Цацаров. Паметливите помнят, че подобни аплаузи имаше и към ранния Б.Велчев на фона на налудния му предшественик.
Когато ГЕРБ дойде на власт обеща диктатура на закона срещу престъпността. Какво ви накара заедно с адвокат Кашъмов след като тази партия бе на власт почти четири години да изпратите втора жалба за злоупотреби със СРС?
Втората ни жалба е базирана на фактическия отказ на държавата да изпълни съдебното решение на Европейския съд за защита на човешките права.Но сега към нея има нови интересни панделки, свързани с последните гротескни скандали със СРС-атата.
Първите законодателни стъпки на ГЕРБ бяха насочени към ликвидиране на бюрото за специалните разузнавателни средства, един независим орган, който беше създаден в изпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека. Имаше и сериозен потенциал то да осъществи външен, независим и далеч по-ефективен контрол върху СРС-атата отколкото създадената парламентарна подкомисия. ГЕРБ ликвидира бюрото, не внесе разум в Закона за СРС-атата, а възможността за следене и контрол над гражданите се увеличи с промени и в Закона за електронните съобщения. Съвсем логично след тези първи законодателни стъпки на ранния ГЕРБ, злоупотребата със СРС ескалира. Видяхме и чухме министър Цветанов да срича разпечатки от СРС-та пред Народното събрание. Станахме свидетели на подслушване на журналисти и политици в Галерия. Българските флашки изпревариха Уикилийкс.
Спомняме си разговорите при които премиерът беше записан да разпорежда на Ваньо Танов да изтегли проверяващите митничари от пивоварната на Мишо Бирата. Като че ли след всичко това нямаше какво по-нелепо да очакваме, докато се стигне до последния епизод, с който наистина ударихме дъното. Оказа се, че в ръководеното от Ц.Цветанов министерство, което според собствените му думи не е „плод-зеленчук“, има поне един автомобил, който без негово знание и съгласие, извън неговия контрол, се движи по софийските улици, следейки когото му харесва. Това е някакъв сюрреализъм, това е някаква антиутопия, на която дори Оруел би могъл да завиди. Тази ескалация на абсурда, бруталното и безконтролно нахлуване на държавата в личното пространство на хората ни даде нови аргументи за втората жалба до Европейския съд по правата на човека, която подадохме в края на септември миналата година заедно с програма “Достъп до обществена информация”, колегата Александър Кашъмов.
Какво би означавало за България поредно осъждане неспазването на европейските стандарти във връзка със специалните разузнавателни средства?
Това означава, че България ще затвърди образа си на рецидивист по погазване на основни човешки права, на държава, в която освен, че няма сигурност от гледна точка на правосъдие и бизнессреда, няма и лична неприкосновеност. Тук всеки може да бъде следен и всеки е потенциална жертва на МВР, на което ежегодно плащаме 100 млн. лева, за да слухти в телефоните и в домовете ни. Българинът дори няма право да научи дали е бил обект на специални разузнавателни средства и ако те са приключили без резултатно да получи обезщетение. Още едно решение за неспазване на основни човешки права би затвърдило имиджа на България като ненадежден партньор в рамките на Съвета на Европа.
Правен сайт Де факто на в. на 19.04.2013г.
