Късото“ правосъдие е нож с две остриета

Логично през 2000 г. българското законодателство се обзаведе с две кратки процедури – споразумението и съкратеното съдебно следствие. А още от 1982 г. в нашия НК е записано и освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административна глоба.

Безспорен фаворит на „късото“ правосъдие е споразумението между прокурора и защитата, с което се спестява цялата съдебна фаза на процеса. След одобрение от съда то влиза в сила „веднага, още сега“, без да подлежи на обжалване. Блестящо оръжие срещу задръстената с преписки и дела наказателна Темида! Очевидно неслучайно споразуменията са въведени в цяла Европа. Изключение правят само Люксембург, Естония и Албания.

Няма пълно щастие!

По цял свят съкратените производства и споразуменията са бонус за извършителите на престъпления – отказът им от гледане на делата по общия ред води до наказания в значително по-ниски от посочените размери в Наказателния кодекс. Нещо, което страстно се оспорва от жертвите на престъпления.

През 2007 г. Митьо Очите чрез споразумение получи четири години и половина затвор вместо от 5 до 15 като ръководител на организирана престъпна група.

За разлика от САЩ, родината на сделките, в която може да се договори наказанието за всяко престъпление, у нас законът е филтрирал тази възможност. Не се допуска споразумение за всички случаи на смърт – от умишленото убийство до кончина в пътно произшествие. В тази група са и тежките състави от глава „Разврат“ – изнасилвания, част от блудствата и някои от престъпленията, свързани със сводничество и трафик на хора. Не може да има споразумения и по всички глави от НК, засягащи престъпления срещу републиката, мира и човечеството, използването на ядрена енергия за мирни цели, както и военновременните престъпления.

За да се тръгне към договаряне, обвиняемият трябва да е признал вина, както и да е възстановил всички нанесени от престъплението имуществени вреди. Ако един обирджия е възстановил вещите на ограбените хора, за обвинението няма пречки да тръгне към споразумяване.

Срещу самопризнанията и покриването на щетите обвиняемият получава възможността наказанието му да слезе под минимума (чл. 55 от НК) и „без да са налице многобройни смекчаващи обстоятелства“. Ако минимум не е предвиден, се налага пробация.
Друга „екстра“ е задължителното прилагане на чл. 68, ал. 2 от НК, който гласи, че ако обвиняемият е осъден за деяние по непредпазливост в изпитателния срок на стара условна присъда, то последната не се „задейства“ като изпълнение.

Веднъж постигнали съгласие, споразумението се внася в съда. Той го одобрява, ако не противоречи на закона и морала. Одобреното споразумение получава статут на влязла в сила присъда и се изпълнява незабавно.
От това произтича най-ценното качество на този метод за съдебната система – икономичност и бързина.

От другата страна на медала

Макар че споразумението ударно навлезе в наказателното правораздаване, обществото не гледа с добро око на „пазарлъка с престъпници“.
В англосаксонското право е заложен принципът на „възстановително правосъдие“ – щом нарушителят е възстановил вредите от едно престъпление, наказателният процес не се задейства. Това върши работа най-вече за престъпления срещу собствеността, против личността, обида и клевета.

Не всяко престъпление обаче поражда имуществени вреди, а българското наказателно законодателство държи сметка, че едно посегателство не засяга само конкретния пострадал, а и цялото общество. Затова и възстановяването на вредите не е единственият критерий за справедливост.

През 2007 г., когато Митьо Очите се призна за виновен като ръководител на организирана престъпна група за продажба на наркотици, получи чрез споразумение 4 години и половина затвор. Макар сделката да бе отчетена от експертите като първи успешен пробив срещу наркомафията (заедно с Митьо Очите вина призна и цялата група от обвиняеми), възмущението от ниската присъда все пак зае челно място в медиите. На фона на страха на хората от белия прах дори конфискацията на имотите му за близо 3 млн. лв. изглеждаше като отбиване на номер. Конкретни недоволства дал Бог. Наскоро „Преса“ описа драстичен случай на двама търговци на бебета, незаконно превели през граница бременна жена. И против волята й продали роденото дете в съседна Гърция. За това след споразумение у нас са наказани с 2-годишни условни присъди. Макар престъплението да е оставило незаличими белези на една майка.

Залитането

Да, доброто на споразумението е, че мастити бандити се озовават зад решетките веднага.
Но когато обществото негодува срещу ниските присъди чрез споразумения, а бюджетарите на съдебната власт са доволни заради спестените средства, е очевидно, че балансът на интереси прискърцва. Създаването на спецнаказателното правосъдие например обещаваше сериозни присъди за тежките престъпления. Без бонуси! Две години по-късно спецсъдът приключва повече от половината си дела със споразумения, като най-често налаганите наказания са условни или до три години затвор. Някои от шефовете на организирани наркогрупи получиха присъди от по 1 г., а на наровете се задържаха има-няма по шест месеца. Ще рече човек, че тежката престъпност, заради която бе създадено спецправосъдието, се е изпарила.

Тенденцията за увеличение на споразуменията отбеляза и държавното обвинение в отчет за първото шестмесечие на 2013 г. За сметка на обвинителните актове през този период сделките са 31% от всички прокурорски актове, внесени в съда, при 29,2% за същия период на 2012 г. и съответно 26,5% – за 2011 г.
Естествено, един общ институт като споразумението не може да е еднакво справедлив за всички. Но пък от древността е известно, че наказанията трябва да са адекватни на престъпленията. Залитането по съкратената процедура поражда съмнения, че зад тезгяха на спазаряването остава обществената справедливост. А сериозните цели на наказателното правораздаване (превъзпитание, въздействие върху обществото, предотвратяване на нови престъпления и т.н.) изглеждат залутани из отчетите за бързо и евтино свършена работа. От правосъдие, което си е загубило мярката, полза обаче няма.

Проблемът можеше да се реши в новия НК

Проф.Борис Велчев    Проф. Лазар Груев

Инак сме царе по прахосване на ценни идеи, които биха сложили точка на проблемите. През 2007 г. бе постигнат консенсус между политическите сили за нов Наказателен кодекс. Общото между всички застъпници на идеята бе, че най-после България ще се сдобие с наказателен закон, който ще се занимава само с тежките престъпления. Безусловно бе подкрепено предложението на тогавашния главен прокурор проф. Борис Велчев и на председателя на ВКС проф. Лазар Груев в новия НК деянията да бъдат разделени на престъпления и на простъпки (нарушения с по-ниска степен на обществена опасност), които ще се наказват по административен ред. Например, залавяне с еднократна доза наркотици, нанасяне на леки телесни повреди и прочее. Виждаше се краят на безсмислените тежки процедури по НПК за кражба на една кокошка например.

Е, седем години по-късно в новия проект за НК няма и помен от възрожденските идеи на 2007-а. Все едно не са били!

В момента законът е подложен на обществено обсъждане. Цял живот може да се спори дали например за една цигара марихуана трябва да се лежи в затвора, да има ли решетки за укрити осигуровки и т.н. Но проектът би приличал на инструмент за провеждане на наказателна политика, ако бе оставил в НК само тежката престъпност, отсичат сериозни професионалисти. Тогава не би имало нужда от споразумения, нито от дългогодишни разследвания, които приключват в съда било с наказания под минимума, било с глоби. А междувременно се пръскат хиляди левове и усилия за експертизи, адвокати, прокурори, съдии и прочее, за да бъде осъден някой случаен наркоман или крадец на кило боб.

Когато няма законодателна воля за истинска реформа, системата ще продължава да търси спасение в съкратените процедури. Ще трупа и негативи от обществено неодобрение.

––––––-

В българския Наказателен закон от 1896 г. е имало разделение на престъпления и нарушения. И те са били наказвани по различни процедури.
В една от държавите с най-прагматично наказателно законодателство – Германия, закононарушенията също са поделени на престъпления и простъпки, нещо, което съсредоточава немския НК в тежката престъпност. А леките нарушения се наказват административно. Подобно деление със същата цел има и във Франция – самите престъпления се делят на простъпки (леки престъпления), деликти (нарушение на закон) и престъпления.

(в. Преса, печатно издание, брой 128(834) от 15 май 2014)