Противно е да те записват тайно и да те развяват за назидание, но още по противно е да си държал закона в ръце и да сe разбере, че си гледал на него като на тефтер за лично ползване. Пикантните откровения в огласените разговори между бившата шефка на СГС Владимира Янева и съдйката Румяна Ченалова, красноречиво говорят колко сложен става живота на довчерашните фаворити, ако ги разлюби властта.
От записите по „Яневагейт“ изплуваха имената на главния прокурор Сотир Цацаров, премиера Бойко Борисов, на един „Делян“ и на влиятелни членове на ВСС. От живописните описания на Янева как лично премиерът поръчал „опраскването”( заради „Червейгейт”) до обещанията на главния прокурор Цацаров да завоалира обвиненията срещу нея и прочее, личи, че усилията й да запази благоразположението „свише”са били напразни. Събеседничката й Ченалова, вече „опраскана” към онзи момент (по делото „Белведере”), подсказва, че няма намерение да се примири със статуса на единствена жертва. А когато сериалът се завъртя повърди автентичността на шушукането, Янева предпочете да не си спомня за него.Ченалова доукраси спомените си с разкритие, че бившата й началничка „елегантно“ й е давала наставления как да се решват търговски дела. Сюрпризира и с новината, че и главният прокурор имал интерес към висящо производство. След “разпита” й във ВСС даде да се разбере, че има още да казва. Обвиняемите съдйики успяха да натрупат грамада от съмнения за задкулисия в храма на Темида.
В шарения сериал едни провидяха сценарий за сваляне на правителството, други – преврат срещу главния прокурор. Премиерът Бойко Борисов, който отдавна бе „дал” на Янева 400 г.затвор (заради „Чевейгейт”), оцени чутото като разговор „между две каки”. Главният прокурор Цацаров пък се почувства „замесен“, а само „споменат“ в в злополучните записи. За да не останат извън играта, едни пропрокурорски настроени политици дежурно поискаха оставката на правосъдния министър Христо Иванов.
Всички обаче се оказаха в глуха самоотбрана, когато от Европейската комисия настояха за обективна, независима и пълна проверка на записите, посеяли сериозни съмнения за търговия с влияние между политици и висши магистрати. И то без участие на замесените в случая. Зам.председателят на ЕК Франц Тимерманс в писмо до вицепремиера Миглена Кунева и правосъдния министър Христо Иванов напомни, че : „Един от показателите за напредък на България е извършване и докладване на професионални и безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи на властта“.
В последвалата неразбория най-адекватен изглеждаше шефът на ВКС Лозан Панов, който потърси изход в президенството заради неудобството на замесените в скандала високопоставени лица да участват в разплитането му. Предложението му държавният глава да сформира комисия, която обективно да огледа казуса, обаче не срещна разбиране. Плевнелиев отказа – нямал разписани правомощия, макар, че навремето по неписани правила отказа на Венета Марковска да положи клетва , за да не стане конституционен съдия. Тогава импорвизираният му ход реши тежък конфликт във властта.
Сега куражът за нетрадиционни решения се оказа дефицитен. И скандалът остана за разследване под егидата на главния прокурор и Висшия съдебен съвет (ВСС). Дали и доколко обвинението независимо и обективно ще разплете всички факти, споменати от бившата шефка на СГС , предстои да видим. Последствията от „безобидния” разговор на „двете каки” обаче са непредсказуеми, колкото и целенасочено да изглежда присъствието на прокуратурата в разследването му. Макар съдийската кариерата на Янева и Ченалова да изглежда приключена, и двете подсказват, че знаят как да бранят остатъчния си авторитет.
В какво е бил превърнат обаче един от най- важните съдилища в страната, в който се гледат знакови дела с огромни финасови интереси и тежки процеси за престъпления по високите етажи на властта, е въпросът след чутото?! Осветена бе и отчайваща посредственост, която ни най-малко се вписва в представата за достолепие, което би трябвало да излъчва един съдия. В модерните държави след подобен скандал би последвал порой от оставки или поне извинения на височайшите замесени лица. У нас, високата камбанария на властта свежда чутото до глуповатото бърборене на две жени във фризьорски салон, които от скука дъвчат държавните ни мъже.
Обидно е, че едва когато френският посланик изрече знаменитата си фраза за „гнилите ябълки” в системата, тръгна обстойна проверка в СГС. Въпреки, че от години магистратите в него настояваха за ревизия на управленнието му.
Преди две години, изтекоха други незаконни записи от аферата „Банкя” и тогавашният градски прокурор на София Николай Кокинов изхвърча от системата заради недопустимия му флирт с домакина Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Тогава ВСС не чака нещата да се размият във времето. Още на следващия ден декларира:”Независимо дали записът е истински или манипулиран, той нанася тежки и непоправими вреди върху авторитета на съдебната система и на държавата”.
Но и сега е ясно, че без почтено вторачване в правилата за чест, достойнство и морал, няма да се намери лек срещу обобщената диагноза, че” Всички са маскари!”
|