Любовта без венчило кацна в Страсбург

Лилия Христовска

Един свенливо отлаган за решаване проблем у нас си проправи сам път до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Семейството на Кремена и Емил М. сезира съда с жалба, че е жертва на дискриминация от българското законодателство. Причината – държавата тихомълком ги наказва, защото нямат сключен граждански брак! Така сред множеството проблеми, поставяни от българските граждани пред Страсбург, се нареди и фактическото съжителство на мъж и жена – избор, който не е забранен. Но гърбом към проблема законите зачитат правата на семействата с официален брак пред двойките, избрали съжителство без Менделсон.

Историята 

Кремена и Емил са български граждани, които живеят на брачни начала от 2001 г. И двамата имат добри професии, сами изкарват хляба си, плащат си редовно данъците, а дванадесетгодишното им съжителство преминава в мир и любов. От връзката си имат три деца, които отглеждат и възпитават заедно в еднофамилна къща.

На 27 юни 2007 г. бащата сключва договор за банков кредит, за да довърши строежа на жилището. Размерът на кредита е 60 000 лева, който съгласно лихвения план трябва да бъде изплатен до 30 юни 2017 г. Лихвите, които жалбоподателите трябва да издължат за срока на кредита, са 24 155 лева. За обезпечаване на вземанията на банката е учредена договорна ипотека върху еднофамилната къща, а ипотечният кредит е използван именно за довършването на строежа й. Двойката се справя сама с живота, не търси помощи от държавата за отглеждането и образованието на децата си. Но е разчитала на данъчното облекчение при плащане на кредита, което младите семейства получават като насърчение да се погрижат сами за покрив над главата си. Условие е към датата на отпускане на заема „поне единият от двамата съпрузи да няма навършени 35 г.“.

На това условие отговаря Кремена – към 27 юни 2007 г., когато е сключен договорът за ипотечен кредит, тя е на 28 години. Впрочем двамата отговарят и на всички останали изисквания за облекчението – ипотекираното жилище е единственият дом на семейството, а вноските по кредита са редовни. И т.н. С други думи, младото семейство би трябвало да ползва записаното в Закона за данъците върху доходите на физическите лица приспадане на направените през годината лихвени плащания по ипотечния кредит. Да, ама не! По нашето законодателство съжителстващите без брак нямат право на данъчни облекчения без разходка до брачното! Привилегията е само за сключилите граждански брак.

И друг път Кремена и Емил са имали повод да схванат, че съжителството им е „извън закона“. На 1 септември 2011 г. Емил дарява на Кремена 2/5 идеални части от имота си заедно с изградената върху него еднофамилна жилищна къща. Когато Кремена става съсобственик, тя автоматично се превръща и в съдлъжник по ипотечния кредит. Но при сключването на сделката помежду си двамата плащат 5 на сто местен данък. Защото Законът за местните данъци и такси освобождава от налога „дарение“ само брачните двойки.

Това са само два от множеството случаи на отнети права на несемейните двойки спрямо семейните, „макар че и двете общности се намират в едно и също положение“, сочат в жалбата си адвокатите Михаил Екимиджиев и Катина Бончева, поели защитата на Кремена и Емил пред съда. Жалбата им е изпъстрена с още десетки примери за законодателна дискриминация и вмешателство в личния живот.

През 2009 г. депутатите аха да включат в новия Семеен кодекс фактическото съжителство и на финала се отказаха. Идеята беше фактическото съпружеско съжителство да има правно значение във всички предвидени от закона случаи. Предлагаше се то да се регистрира по реда на Закона за гражданската регистрация (в общините), за да задейства презумпцията в защита на децата, че до 300 дни от прекратяването на съжителството за баща на детето се смята партньорът на майката (освен ако тя има непрекратен брак). Депутатите и отляво, и отдясно обаче останаха

под нивото на проблема

Завещаха и знаменателни прозрения, че с фактическото съжителство ще се узакони прелюбодейството, ще намалеят сключените бракове и прочее. Разбира се, консервативното мнозинство не смееше да си зададе въпроса: и какво от това, ако хората във фактическо съжителство живеят добре, плащат си данъците, раждат, отглеждат и възпитават деца.

Така пъстроцветен политически съюз остави извън закона безбрачното съжителство. Съществуването му е признато само инцидентно. Несемейните двойки имат например право на защита срещу домашно насилие, не са длъжни да свидетелстват един срещу друг за извършено престъпление или по граждански дела и др. Изключенията обаче само потвърждават правилото на отнетите права. Като наказателна мярка законът не позволява на родителите във фактическо съжителство да уреждат имуществените си отношения като между съпрузи, сключили брак. Безбрачните двойки имат право само на обикновена съсобственост при придобиване на вещи и имоти.

При раздяла родителят, който отглежда родените по време на фактическото съжителство непълнолетни деца, не може да иска предоставяне на семейното жилище независимо от собствеността върху него. Такова право има само родителят, който е сключил граждански брак.Българското законодателство не допуска дете да бъде осиновено от мъж и жена, които не са съпрузи. Не се прилага и презумпция за бащинство. Списъкът на ограниченията е огромен, включително и при наследяването.

Въпросът каква „неотложна обществена потребност“ оправдава драстичното ограничаване правата на несемейните двойки стои без отговор на родна почва. Очевидно ще го получим от Страсбург.

Но е добре да се напомни, че игнорирането на фактическото съжителство от закона през 2009 г.

не засили тръпката към брака

На следващата 2010 г. (по данни на Института за изследване на населението и човека при БАН) преобладаващи бяха ражданията в безбрачни съюзи. Данни на НСИ заключиха, че от 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. От 18,5% през 1992 г. на 42% през 2001 г. и на 56,1% през 2011 г. През 2012 г. броят на децата, родени от фактическо съжителство, е 39 695, или 57,4% от всички родени деца.

Бракът не е отживелица, естествено, има място в закона за хората, които намират в него стабилност. Но отдавна е време законодателството да не прави разлика между онези, които предпочитат традицията, и другите, които избират по-разкрепостен модел. Вместо наказателни мерки модерната съвременна държава зачита и гарантира избора на личен живот на гражданите си. Не държи на къса каишка едните за сметка на другите.

Добър е законът, който е близо до реалността. Когато животът се гърчи в ограничения, правилата стават безсмислени. И вредни.