Христо Иванов:Човешкият фактор в съдебната система има огромно значение

Defakto.bg

  Автор екип на De facto Legal

Какво се случи в полето на съдебната модернизация от м. януари, когато парламентът подкрепи актуализираната Стратегия за съдебна реформа, досега? От Стратегията с широката политическа подкрепа остана сякаш малко свършено. Наистина ли всеки път у нас трябва да се започва от ВСС, за да изпълним приетото в глава 24: „Правосъдие и вътрешни работи”, от позабравения преговорен процес за членство в ЕС?

Не разбирам какво означава „всеки път”, но въпросът защо сега се започва от ВСС има много ясен и категоричен отговор в мониторинговите доклади на ЕК. В последния писмен доклад от м. януари т. г. за пореден път ВСС е подложен на сериозна критика. И съвсем логично първата от отправените ни препоръки в този доклад е за продължаване на реформата в организацията на ВСС – в контекста на актуализираната Стратегия за съдебна реформа, която пък е оценена много положително като солидна база за реформи. Цитира се и докладът на ЕК от 2014 г., че „ВСС не се възприема масово като автономен и независим орган, който е в състояние ефективно да защитава независимостта на съдебната система спрямо изпълнителната и законодателната власт”.

При устния доклад от м. юли т. г. ЕК изрази подкрепа за реформата на ВСС и разделянето му на две камари, което е залегнало в проекта за промени в Конституцията.

Препоръките по отношение на България в становища на Венецианската комисия са също толкова недвусмислени – там се препоръчва нова институционална структура на ВСС с обособяване на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска, като не се допуска членове на съвета, които представляват прокурорите и следователите, да кадруват съдии.

В подобен смисъл са и принципните становища на Венецианската комисия по отношение на независимостта на съда, становищата на Консултативния съвет на европейските съдии към Съвета на Европа, препоръки на ГРЕКО и т. н.

От друга страна, структурната реформа на управлението на съдебната власт не е нещо, което е мотивирано само със становищата на международни институции, това е и мнението на експертната общност и на гражданското общество. Ако има единодушие в обществото, то е в негативната оценка на начина, по който се взимат кадровите решения в съдебната система, както и за съмненията в силен политически и корпоративен натиск върху този процес. А, както е известно, това е основната функция на ВСС, той по замисъл е един преди всичко кадрови орган.

Не съм съгласен обаче с оценката ви, че е свършено малко от м. януари досега. През м. май т. г.

на сайта на МП беше качен за обществено обсъждане мащабен законопроект за промени в ЗСВ, обсъждането продължава и до момента. Законопроектът е не само обемен – 115 страници плюс 80 страници мотиви към него, но той практически предвижда промени в почти всички глави на ЗСВ. Значителни промени има по отношение на уредбата на кадруването – атестации, конкурси, критерии за назначаване, повишаване, понижаване, преместване, командироване, дисциплинарна дейност и т. н. В него се предлагат също така много сериозни промени в областта на съдийското самоуправление, проверката на конфликта на интереси, статута на съдебните заседатели, стажовете и изпитите за правоспособност, работата на НИП, дисциплинарната отговорност на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията, както и много важната нова глава 18а – за въвеждане на електронното правосъдие. А проектът за промени в ЗСВ е само една малка част от свършеното досега в МП.

 

Венецианската комисия отново подкрепи идеята за разделянето на ВСС, така че прокурори да не доминират при кадруването на съдии, защото така се нарушава принципа на независимост на съдебната власт. Какво е мнението на министъра на правосъдието, готов ли сте да внесете в МС „вашия” проект на промени в ЗСВ, с бележките на магистратите?

Комисията вече официално подкрепи разделянето на ВСС две колегии, след като това неофициално бе споделено от членовете на делегацията й по време на техните разговори в Народното събрание. Освен това то следва ясен стандарт на Съвета на Европа.

Ние сме готови да внесем законопроекта за промени в ЗСВ, но засега изчакваме, за да проследим как ще се развият дебатите по промените в Конституцията. Това време не е загубено, то ще бъде оползотворено с продължаване на обсъждането с магистрати, експерти и неправителствения сектор. По време на обсъждането със съдиите по апелативни райони, получихме много бележки, предложения, идеи, които в момента се обсъждат, заедно с получените становища от прокуратурата, следствието, адвокатурата, както и тези, получени по други канали, включително и на специалния имейл, който МП обяви. Всички тези становища се обобщават, предстои да се вземе решение по тях. Подготвяме и провеждането на няколко тематични кръгли маси по отделни теми в проекта.

 

Едва ли ще отчетете само предложенията и дискусиите по промените в основния закон ЗСВ.

Практически от началото на мандата досега Министерството на правосъдието е внесло в МС повече от 15 законопроекта, 11 от които са внесени в парламента. Редица други законопроекти чакат ред за внасяне в МС. Сред тези изготвени законопроекти има и три изцяло нови закона – Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, Закон за европейската заповед за защита и Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за прилагане на мерки за процесуална принуда, различна от мерките, изискващи задържане.

Интензивно се работи по въвеждане на детското и възстановителното правосъдие, както и по реформата на затворното дело, където трябва да отговорим на пилотното решение „Нешков и други срещу България” от м. януари т. г., както и на критиките на Комитета за предотвратяване на изтезанията (КПИ) за условията в затворите. Работи се по проблемите на юридическото образование – МП вече възложи на екип от социолози от катедрата по социология в Софийския университет, ръководена от доц. д-р Петя Кабакчиева, провеждането на социологическо проучване сред практикуващите юристи за оценка на юридическото образование, за основните проблеми и необходимите решения. Работи се по реформа в Агенцията по вписванията, от 01 януари догодина регистър БУЛСТАТ ще стане изцяло електронен, предлагаме сериозни промени в цялостната уредба на изпълнителния процес в ГПК. Започваме и финална дискусия по проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания (КАНН) с идеята да го публикуваме за обществено обсъждане до края на месеца, а това е една много сериозна реформа. Предстои решаването на сериозни проблеми в търговското правораздаване. Мога да изброявам още много неща, които са свършени за този кратък период, и всичко това е част от съдебната реформа – по един или друг начин.

Мисля, че толкова интензивно в МП не се е работило през първата година на ничий мандат досега. В този смисъл аз категорично протестирам срещу опитите да се профанизира реформата като се свежда до промените в Конституцията и до разделянето на ВСС на две колегии. Стратегията за съдебна реформа е седемгодишен документ, а промените в Конституцията са само старт на структурната реформа.

 

Вие продължавате да питате обществото и политиците как да сменим модела, така че да има качествено нови нива на прозрачност, отговорност и автентично лидерство в съдебното ведомство. Така от поредица от реформи, кога ще се стигне до основните въпроси на гражданите за повече справедливост, предвидимост и бързина даже. Въпросът е коя част от сегашния модел ни пречи?

Аз не разделям двете неща, още по-малко ги противопоставям. Структурните и функционалните промени в управлението на съдебната власт не са самоцел, те са именно начинът да се постигне по-качествено правосъдие във всичките му измерения, което е крайната цел на реформата. В съдебната система човешкият фактор има огромно значение както никъде другаде; качеството на правораздаването зависи изключително много от качеството на магистратите – професионален капацитет и знания, честност и морал, обществен авторитет и отговорност. От огромно значение е и независимостта на магистрата, неговото лично усещане за това, както и независимостта на институцията.

Има един афоризъм, който съм чувал от съдии с опит – „в ръцете на добрия съдия и лошият закон води до справедливи решения; в ръцете на лошия съдия и добрият закон води до калпави решения”. Разбира се, това не е извинение за лошото законодателство, а илюстрация за това колко е важен подборът на магистратите, насърчаването на професионализма и почтеността.

 

Имате ли отговор на въпроса кога делата, които достигат до върховните съдилища, ще бъдат „селектирани” от едни по-високи държавни такси, както е в Германия, Испания и другаде? Така върховният съдия от ВКС и от ВАС, ще бъде същински тълкувател на съдебната практика и почти няма да се налага да работи с натоварване обем работа колкото един районен съдия.

Не мисля, че единствено увеличаването на държавните такси е успешният механизъм за селектиране на делата пред върховните съдилища. Съществуват и други много по-успешни механизми, като например ограничаване на касацията за определена категория дела, промени в подсъдността и др. В това отношение много разчитам на върховните съдилища да поставят този проблем и да дадат становище какво трябва да се направи за разрешаването му.

Дискусията по необходимостта и обхвата на промените в процесуалните закони тепърва предстои.

 

След срещите със съдиите по апелативни райони заедно с членове на ВСС, сега какъв е вашият отговор на въпроса за тайната на вота като гаранция за автономно вземане на решения от Висшия съдебен съвет.

Мисля, че всички ние сме свидетели на редица примери от практиката на ВСС, показващи, че тайната на вота не е гаранция за автономно вземане на решения – независимо дали са били изразени мотиви или не. Не виждам нито една причина поради която член на ВСС би следвало да се чувства застрашен от публичното обявяване на неговия вот по всяко едно решение. Публичното и прозрачно вземане на мотивирани решения е принцип в работата на всяка администрация и не виждам защо за ВСС трябва да е различно.

Ако член на ВСС се притеснява от натиск, санкции или каквито и да е неблагоприятни последици поради начина, по който е гласувал, то значи той предварително се е поставил под някаква зависимост, създал е някакви очаквания, че ще гласува по определен начин, че ще изпълнява определени указания и т. н. Иначе по условие членовете на ВСС трябва да са високо морални и авторитетни професионалисти, които вземат решенията си само на база на фактите и закона, не се поддават на какъвто и да е натиск – политически, корупционен, йерархичен и др.

Един съдия, прокурор, следовател подписва с името си всеки свой акт, а от това зависят човешки съдби, често в много по-висока степен, отколкото кариерното развитие на даден магистрат. По дисциплинарните производства срещу магистрати ВСС взема решенията си тайно, за разлика от съда, който се произнася по жалбите срещу същите решения.

В този смисъл, аз не виждам сериозни аргументи срещу явния вот, но смятам, че по принцип мястото на такава разпоредба не е в Конституцията, а в закона. Премиерът вече обяви, че ще бъде направено всичко възможно предложението за отпадане на тайната на вота от конституцията да бъде върнато в обсъжданията в парламента.

 

Вие имате ангажимент и към затворите и затворническите общежития, където служителите, осъществяващи физическа охрана, стават все по-недостатъчни. Не е ли време този вид държавна работа да бъде оставена на частната инициатива, както е в други страни, и в този смисъл освен за съдебни палати да поставите ново начало и на един модерен затвор. В министерството на правосъдието съм виждал даже проект.

В Министерството на правосъдието в момента се работи по мащабна реформа в затворното дело, но тя не предвижда строителството на нов затвор. Да, действително преди време са правени планове за строителство на нов затвор, включително и чрез публично-частно партньорство, но очевидно тогава реалностите са били други.

Не планираме нов затвор на първо място защото с оглед на затворническата популация (и тенденциите за намаляване на броя на затворниците) наличната база е напълно достатъчна, тя просто трябва да бъде ремонтирана и използвана по-оптимално – включително и чрез промени в съществуващото законодателство. На второ място, както е известно, средствата по бюджета са крайно ограничени, те не стигат дори за извършване на неотложните ремонти, камо ли за построяването на нов затвор. По наши изчисления, през следващата 2016 г. ще са необходими около 15 млн. лева, за да се извършат неотложните ремонти, с които системата да придобие друг облик и да осигури нормални условия в местата за лишаване от свобода съобразно минималните стандарти – достъп по тоалетни в килиите и течаща вода, нормални хигиенни условия, светлина и др.

Съвсем наскоро моят заместник Андрей Янкулов инспектира хода на ремонтите в затворническите общежития Разделна и Дебелт и в затвора в Стара Загора и всеки, който е видял снимките оттам, ще признае, че досега в България не е съществувал затвор с подобни условия, които практически изцяло покриват европейските стандарти. Проблемът е, че това се прави едва сега, а от много години България е критикувана в докладите на КПИ и е обект на осъдителни решения, включително и пилотното решение по делото „Нешков и други срещу България” от 27 януари

т. г. Пилотното решение влезе в сила през м. юни т. г. и в него се дава 18-месечен срок на държавата за предприемане на комплексни мерки за справяне с идентифицираните в него проблеми.

В момента основният ангажимент на България в областта на затворното дело е да бъдат осигурени минималните европейски стандарти навсякъде в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за да спрат осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека. За някои от мерките са необходими законодателни промени, по които сме ангажирали две работни групи в Министерството на правосъдието със задача до края на м. октомври т. г. да изготвят предложение за промени в действащата нормативна уредба в контекста на пилотното решение по делото „Нешков и други” и на препоръките на КПИ. Едната работна група се занимава с изработването на необходимите нормативни промени за въвеждане на превантивно и на компенсаторно средство за защита срещу лошите условия в затворите, съобразно решението „Нешков и други”. Втората се занимава с необходимите промени, извлечени от препоръките на КПИ, например: промяна в института на условното предсрочно освобождаване, на режима в местата за лишаване от свобода, първоначалното настаняване на затворници в различните типове затвори, възможностите за преместване от един в друг за по-голяма гъвкавост на тези процеси и др.

 

Харесвате ли отговора на Конституционния съд по Дело №7 с отклоненото искане, и ще го определите ли като „Соломоновско”, защото КС така се опази от капана на предварителното тълкуване на законодателни намерения, които не са минавали през „Държавен вестник”?

„Соломоновско решение” означава мъдро. Аз няма да давам оценки на определението на КС, с което бе отхвърлено като недопустимо искането за тълкуване на формата на държавно управление в контекста на внесения в парламента законопроект за промени в конституцията. Само ще отбележа, че това определение на КС беше очаквано, защото то е в съответствие с досегашната практика на съда, който отказва да тълкува въпроси, по които вече има предходни тълкувателни актове, както и да коментира предварително законопроекти.

В самото определение се посочва, че предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии, което ще доведе и до нов ред за вземане на определени кадрови и организационни решения, вече има задължително нормативно тълкуване с Тълкувателно решение № 8/2005 г. В това решение изрично е посочено, че промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не са нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата. Това тълкуване е обвързващо за народните представители при предстоящите конституционни промени, казва КС.