Михаил Екимджиев, адвокат: Имигрантите не са дивеч за отстрел

 Автор Лилия Христовска

    Смъртта на афганистанския гражданин на пътя Средец-Бургас раздели емоционално обществото. Полицаят Вълкан Хамбарлиев е смятан ту за убиец, ту за национален герой. Убитият пък е или лош, или човек, нуждаещ се от закрила. Заслужена ли е смъртта за нарушение на държавната граница, адвокат Екимджиев?

Аз лично съм притеснен от прибързаните и полярни мнения, при които оценките се мятат от „Осанна” до „Разпни го”. В същото време липсва подходящ професионален и институционален коментар на инцидента. Прибързано високопоставени представители на държавата застанаха категорично в защита на полицая Вълкан Хамбарлиев преди още да са ясни фактите, от които може да се направи категорична морална и юридическа оценка на случилото се. От изказванията на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на правителствения съветник Юри Биков излиза, че гибелта на афганистанския гражданин едва ли не е нещо нормално, тъй като е нарушител на държавната граница. Все едно не става дума за човешки живот, а за отстрел на вреден дивеч!

Подобни твърдения ме връщат във времената на зрелия социализъм, когато у нас държавата награждаваше граничарите, че са заловили или застреляли граждани на Източна Европа, които се опитват да влязат нелегално в Турция или Гърция. На този фон особено гротескно е изявлението на проф. Божидар Димитров, който, преди да бъдат установени фактите, поиска полицаят да бъде оправдан и награден с високо държавно отличие. Смятам, че предварителното издаване на индулгенции създава един опасен прецедент. Това е едно лошо послание към полицията, което би могло да бъде изтълкувано като оправдание на всяка агресия и бруталност, която в случая е насочена към имигранти. Но утре може да се обърне срещу протестиращи, демонстранти и т. н. Нека да си дадем сметка какво правим, когато поощряваме отнемането на човешки живот.

Малцина са политиците, които запазиха самообладание в случая. Повечето говорители на системните партии обявиха защитата на държавната граница за по-висша ценност от човешкия живот. Така ли „мисли” и законът?

В един глобализиран свят границите все повече губят своето политическо и правно значение, по-скоро представляват едни безсмислени топографски символи. Не е случайно, че според българския Закон за МВР и практиката на Европейския съд по правата на човека въоръжена сила може да се използва само, ако това е „абсолютно необходимо” при непосредствена опасност за живота на полицаите или други лица. В случая още не е ясно дали имигрантите са проявили агресия и в каква форма, а това са решаващи детайли.

От друга страна, съгласно чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс незаконното преминаване на границата се наказва с лишаване от свобода от 5 години или глоба до 300 лв., което е по-леко дори от щетите след някои средно тежки транспортни произшествия. Интересно е, дали позицията на оправдаващите гибелта на афганистанеца означава, че те биха оправдали и стрелба на полицията спрямо хора, превишили скоростта на пътя, преминали на червено или отнели нечие предимство?!

Подобни изказвания са неподходящи от гледна точка на политическия контекст, който все повече ще ни сблъсква с последиците от имигрантската инвазия към Европа. Аз не одобрявам толерирането на полицейското насилие преди да са установени фактите. До момента се знае само, че въоръжен полицай е застрелял невъоръжен човек, а от това не може да се направи изводът, че полицаят трябва да бъде награден за нещо, което може да направи всеки въоръжен бандит. Като юрист обаче съм против прибързано да бъде демонизиран и граничният полицай, защото ние не можем да изключим той наистина да е бил обект на непосредствено нападение и от тази гледна точка да е бил в ситуация на неизбежна отбрана, която оправдава използването на оръжие. Но това е още едно доказателство, че преди да са установени фактите всякакви коментари трябва да са изключително предпазливи. Особено тези, които произтичат от представители на държавните институции.

Логичен ли е доводът, че срещата на трима полицаи през нощта с една солидна група хора от над 50 души, е стряскаща и поради това изстрелът е съвсем оправдан и без граничните служители да са били нападнати?

Ама това не е полесражение. Ние още не знаем как точно тези хора са се оказали там, не е известно защо 54 души са били пропуснати на границата и са стигнали на 30-40 км във вътрешността на страната. Първоначално МВР се опита да ни подведе, че инцидентът е станал на самата граница, след това даде данни, че е стреляно във въздуха и куршумът е рикоширал едва ли не в него. После удобно се появи някакъв мост, въпреки че пак по данни от МВР тялото на афганистанеца е било на 65 метра от този мост. Освен това през нощта полицаите не биха могли да са абсолютно сигурни, че всички от групата над 50 души нелегално са пресекли границата. Не биха могли да знаят и дали това са истински бежанци или икономически имигранти. В Афганистан се води жестока гражданска война и преди да са минали необходимите проверки има презумпция, че те търсят убежище в страната след като идват от район, в който животът им е бил в непосредствена опасност. Не може просто по национален признак да се казва – ако е сириец, е бежанец, ако е афганистанец, мъж, и то млад, значи, че е нелегален имигрант, както излезе от един коментар на главния секретар на МВР.

Трябва да се държи сметка, че животът на имигрантите, независимо дали да сирийци, афганци, иракчани и високопоставени и т. н., е под защита на много международни конвенции, по които България е страна. Международното право и нашата конституция бранят живота и здравето на тези хора. Те не могат да бъдат подлагани на нечовешко и унизително третиране, камо ли срещу тях да се използва огнестрелно оръжие.

Очаквате ли образуваното разследване да завърши с обективни резултати?

Ако досега разсъждавах за необходимостта от точното установяване на фактите в този печален случай, сега ще говоря дали това може да стане безпристрастно. Има много предпоставки компетентните органи да не си свършат работата както трябва.

Защо?

Защото няма кой да поеме защитата на загиналия афганистанец. Няма данни сред задържаните имигранти да има негови близки роднини. Имам предвид родители, съпруга или деца, които да могат лично или чрез адвокат да участват в разследването. От това произтичат изключително тежки въпроси – дали можем да вярваме на разследващите, когато срещу тях няма друг юрист, който да защитава позицията на жертвата. Дали можем да вярваме, че куршумът, който е предмет на балистичната експертиза и който уж е намерен при аутопсията, е действително същият куршум, изстрелян от полицая Хамбарлиев. Или удобно е манипулиран, а нашите разследващи не веднъж са доказвали готовност за политически слугинаж. От друга страна липсата на адвокат не може да гарантира, че показанията на имигрантите се записват коректно в протоколите за разпит, тоест налице е един абсолютно инквизиционен процес, при който няма никакъв външен коректив, който да гарантира обективността и безпристрастността на разследващите.

Как да се намери изход от това положение?

По-старите демокрации от Западна Европа и Северна Америка и правовите държави, естествено, при казуси, към които има изключителен обществен интерес и дебатът по тях е ожесточен, търсят и осигуряват независими наблюдатели на разследването в лицето на представители на неправителствени организации. Аз използвам повода да апелирам към главния прокурор Сотир Цацаров да направи тази стъпка, за да осигури един действително обективен наказателен процес. Само наличието на независим коректив би убедило обществеността, че разследването е безпристрастно. И че ключовите доказателства – куршумът и разпитите на мигрантите не са манипулирани в интерес на предварително заявените мнения на водещи политици!

Всички имаме интерес от установяване на истината. За да не останем в плен на прибързаното и инфантилно политическо говорене, което поощрява отнемането на човешки живот.

Бележка на редактора – преди редакционното приключване стана ясно от проучване на БХК, че убитият афганистански гражданин се нарича Зияулах Вафа, на 19 г. Същият е придружаван от непълнолетния си 17-годишен брат. Неговите показания се подкрепят и от всички в групата. Според показанията на мигрантите групата им е била пресрещната при моста не от трима, а от четирима или петима полицаи. Никой от пришълците не е оказал съпротива и не е проявил агресия спрямо полицаите. След като са ги видели афганистанските граждани са се разбягали във всички посоки.