Румен Янков 16 пъти е излизал със собствени становища при колективните решения на институцията
Не обича да се ползва от привилегии. Изобщо не знае кой е измислил държавните коли, та им е сложил и сини буркани отгоре. 64-годишният председател на Конституционния съд( КС) за следващите 3 години, може да приеме за изключително попадение на тази институция. Институцията, която пише своята история повече от 15 години, стана уважаван член на семейството на европейските конституционни съдилища с едно свое тълкувателно решение. Съдът напоследък се приемаше за почти предвидим в своите решения, но сега ще се върне в лоното на политически неутралните държавни институции. Естествено, всеки един от останалите номинирани за поста на шестия председател на КС, също можеше да съдейства намаляващите по количество решения да останат далеч от политическите очаквания и конюнктура, но на съдия Янков, това ще прилича най-много.
От създававето на съда през 1991 г. след председателите Асен Манов, проф. Живко Сталев, Христо Данов и Неделчо Беронов, Румен Янков за втори път оглавява КС. През 2003 г. той беше председател за месеци като довърши мандата на починалия Христо Данов. На последния избор за председател, съдия Янков спечели със седем гласа от общо 12-те членове на КС. Останалите гласове отидоха при другия участник в балотажа – съдия Евгени Танчев. На първия тур бе издигната и кандидатурата на бившия правосъден министър от кабинета „Костов” Васил Гоцев. Той обаче събра подкрепа от три гласа и отпадна при балотажа.
Според наблюдатели Евгени Танчев е получил гласове само от създаденото ново лоби на левицата в съда. В него влизат Пламен Киров, Лазар Груев, Димитър Токушев и Красен Стойчев. Ако това е вярно предположение, защото изборът е таен, съдия Янков е спечелил с подкрепата на хората на „синята” опозиция и на НДСВ. Не е ясно дали ще е трайно това разпределение на силите в съда, който единствен има правото да отменя закони, ако противоречат на Конституцията. Преди да стане конституционен съдия, Румен Янков беше председател на Върховния касационен съд ( 1994-2000 г.) А още по-рано през 1992-93 г. е зам. Председател на Върховния съд. Кариерата му на магистрат е започнала от мястото на районен прокурор в Пещера (1968-1969 г.) Следват назначения в Районния съд в София (1971-1980 г. ) и по-късно съдийства в Софийския градски съд (1980- 1991 г.), след което става председател на отделение във Върховния съд (1991-1992 г.) Вече като председател на ВКС беше обект на силна лична атака от страна на бившия главен прокурор Никола Филчев. Сблъсъкът мина през медиите и завърши пред очите и с участието на Висшия съдебен съвет. Съдия Румен Янков тогава бе запомнен с една крилата фраза : „Като съдия не мога да ползвам съда за защита” Тогава той така обясни за медиите и беше разбран.
Румен Янков има свой ясно очертан път в представите на българските юристи. Съдия със собствено мнение. Като съдия-докладчик в КС Румен Янков има осем решения. Двойно повече са особените мнения излезли от неговата клавиатура – 16. Сред тях е различната позиция по съдбоносното за първите четири поправки в конституцията решение – това за разликата в правомощията на Обикновеното и на Великото народно събрание. Дело № 22 от 2003 година бе по инициатива на главния прокурор за тълкуване формата на израза „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. Много хубаво е от дистанцията на времето да се четат особените мнения по такива кардинални конституционни спорове, защото там се открива истинският смисъл на нещата. Ще си позволим да дадем за пример малка част от това становище: „ В питането глаголът „означава” е употребен в сегашно време. И тъй като тълкуването не е нищо друго освен изясняването на съдържанието на правната норма сега, към този момент, питането може да бъде прието за коректно. Но оттук насетне основното глаголно време, което при тълкуването може да бъде само сегашно, във втората точка изцяло е подменено. Елементарният анализ показва, че това е постигнато с въпроси насочени в бъдещето. Оказва се така, че КС в ролята на оракул раздава политически индулгенции и запазва статукво. Поради това считам, че първото искане за тълкуване не е нищо друго освен камуфлажен лист на второто, което от своя страна по изложените съображения е недопустимо.”
По второто дело за съхраняването формата на държавно управление, свързано с европейското членство на България (втората поправка в конституцията) Румен Янков отново е на особено мнение, но този път заедно с него на различна позиция от мнозинството остават още трима съдии. Там в изящната фраза на съдията се появява и насмешката от парадоксалността на ситуацията: „Ако съдът тълкува сега, последицата ще е очевидна – да внушава как и в какъв състав да действа Народното събрание, ако реши да извърши промени в Конституцията. Но подобен род тълкуване подменя кардинално стойностите – въпросите да се решават не от народните представители, а от конституционна юрисдикция, която да определя правилата им за поведение. Може би сега ще последва решение, че промени в конституцията може да извърши Обикновено народно събрание!”
Центърът на света на правото е не законът, а съдебното решение – това е максимата на съдия Янков, изразена през 2000 г. в едно от редките му публични изказвания. За него законите не представляват нищо друго освен писани правила, които без съдебното постановление, без акта на следователя, без акта на прокурора не представляват нищо.