Кой иска да затвори устата на съдиите?

Defakto.bg

          Свободата на изразяване, гарантирана от Европейската конвенция за правата на човека, се простира и върху съдиите, както и върху другите държавни служители. Действително, свободата на говорене на магистратите не е неограничена, но всяка намеса в упражняването на това право от съдия трябва да бъде внимателно наблюдавана, особено заради нарастващото значение на разделението на властите и на независимостта на съда. Съдията може да участва и в политически дебат, а оценката за допустимостта на неговите изявления трябва да се извършва при отчитане на всички обстоятелства, включително и това дали дискусията е по важен за обществото въпрос. Това е накратко стандартът за правото на изразяване на съдиите, установен в практиката на Европейският съд по правата на човека, и обобщен в един доклад на Венецианската комисия от 23 юни  2015 г. До момента ЕСПЧ има няколко изключително интересни решения по темата, а те може би ще се множат.   Темата за правото на изразяване на магистратите тепърва ще става актуална в България.  Показателни за това са някои реакции срещу декемврийските протести на съдиите, срещу публични декларации на най-активната професионална организация Съюза на съдиите в България (ССБ) и други подобни. Следващата седмица обаче се очаква знакова реакция на Висшия съдебен съвет (ВСС) по този въпрос – Комисията по професионална етика към съвета се кани да разгледа сигнал срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов заради речта му на 11 декември м. г., в която той призова съдиите да не се страхуват да настояват за реална съдебна реформа. Сигналът е от маргинална организация, очевидно създадена с цел официализиране на компромати, в него се твърди, че речта на Лозан Панов е недопустимо политическо говорене, което нарушава Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В петък 145 съдии от цялата страна внесоха подписка във ВСС, с която подкрепиха казаното от Панов. Всеки сигнал, постъпил във ВСС, трябва да бъде разгледан, по това няма спор. Дори когато сигналът е очевидно абсурден и преднамерен – тогава комисията просто няма да го внесе в съвета, а ще изготви отговор до подателя. Проблемът идва оттам, че в публичното пространство вече се чуха много коментари – на политици, общественици, на членове на ВСС, дори и на журналисти, които демонстрират не просто неразбиране на основни стандарти по прилагането на правото на изразяване на съдиите, но нещо повече – ясен стремеж да се прокара тезата, че съдиите по презумция трябва да са безгласни, независимо от темата и обстоятелствата, нещо като политически скопци, които могат да излагат мнения само в актовете по делата. Действително, заради спецификата на съдийската професия и необходимостта да се гарантира видимост за безпристрастност и независимост на съдебната система, върху публичните изявления на магистратите може да се налагат някои ограничения, но само при условие, че те се прилагат много внимателно, при отчитане на общественото значение на темата, съдържанието и формата на изявлението, мястото, политическия, историческия и юридически контекст, пише в доклада на Венецианската комисия. И като пример се сочи, че в Швеция, Германия и Австрия съдиите дори могат да участват в политически партии и да се явяват на избори. Всъщност ЕСПЧ има поне три  интересни решения, свързани с нарушаване на свободата на изразяване на съдии, с които ВСС задължително трябва да е запознат – не само заради конкретния казус. През май 2014 г. ЕСПЧ единодушно постанови осъдително решение срещу Унгария по делото „Бака срещу Унгария“ (жалба № 20261/12), като прие, че предсрочното прекратяване на мандата на председателя на унгарския Върховен съд Андраш Бака през 2012 г. заради критиките му на конституционните и законови реформи на правителството  представлява нарушение на свободата на изразяване. До отстраняването на г-н  Бака се стига след като новата унгарска конституция въвежда нови изисквания за заемане на длъжността на председателя на ВС, включително и минимум 5 години съдебен стаж в Унгария, но не и стаж в международен съд (към онзи момент Андраш Бака има 17 години стаж като съдия в ЕСПЧ). Съдът в Страсбург сочи, че професионализмът на Бака и способността му да изпълнява функциите си никога не са били поставяни под съмнение, а той е бил отстранен след серия критични изказвания за хода на съдебната реформа (функционирането на системата, проблеми с независимостта и несменяемостта на съдиите, въвеждането на нови правила за пенсиониране, които ще доведат до отстраняване на близо 200 съдии и т.н.). ЕСПЧ изрично отбелязва, че по това дело е от особена важност заеманата от Андраш Бака длъжност – едновременно на председател на Върховния съд и на Националния съвет на правосъдието, както и фактът, че той е изразявал становища по законови промени в контекста на провеждана съдебна реформа. Съдът подчертава, че въпросите за функционирането на съдебната система са от голям обществен интерес и дебатът върху тях се ползва от закрилата на чл. 10 от ЕКПЧ (свобода на изразяване). Фактът, че темата на дебата има политически характер сам по себе си не е основание, за да се изисква въздържане на съдията от изявления, сочи ЕСПЧ. Нещо повече, Съдът отбелязва, че в случая г-н Бака не само е имал право, но и е бил длъжен, с оглед заеманата от него позиция, да изрази мнение по законовите реформи на съдебната система, след като е събрал и обобщил становищата на различни съдилища. Изявленията не съдържат коментари по конкретни дела, лични нападки и обиди, коментира съдът. През февруари 2009 г. по делото „Кудешкина срещу Русия“ ЕСПЧ с аналогични мотиви произнася осъдително решение срещу Русия за нарушение на правото на изразяване на съдийката от Московския градски съд Олга Кудешкина, която е уволнена като съдия заради нейно интервю, дадено в качеството  ѝ на кандидат за депутат в хода на предизборна кампания. В интервюто си тя критикува работата на съда и говори за натиск от страна председателя на съда, за манипулиране на разпределението на конкретни дела, за превръщането на съда в инструмент за решаване на политически, търговски и лични проблеми и др. Кудешкина е остранена само заради това интервю, без изобщо да се прави преценка на качествата ѝ като съдия с 18-годишен стаж в съда. През 1999 г. Голямата камара на ЕСПЧ потвърждава осъдителното решение срещу Лихтенщайн („Wille v. Лихтенщайн“) по жалба на бившия председател на Административния съд Херберт Виле, една много висока позиция. В контекста на провеждана съдебна реформа и изострена конфронтация между Принца на Лихтенщайн и парламента, г-н Виле чете лекция в научен институт, където между другото заявява мнението си, че Конституционният съд е компетентен да решава възникнали спорове между Принца и парламента. Тезата му е отразена в местната преса и седмица по-късно г-н Виле получава писмо от Принц Ханс-Адам II, който му заявява, че не одобрява неговото становище и по тази причина няма да  го назначи за втори мандат, дори и да бъде официално предложен от  парламента или от друг орган. Във всички тези осъдителни решения ЕСПЧ установява нарушение на свободата на изразяване на  жалбоподателя – съдия, като изрично напомня за „смразяващия ефект“, който страхът от наказание оказва на упражняването на това право, включително и за в бъдеще. Този ефект се отразява и върху останалите съдии и работи в ущърб на обществото като цяло, пише в решението „Бака“.     Решенията са пределно ясни, както и стандартите, заложени в тях. ВСС е длъжен да ги познава и да ги приложи в едно принципно и задълбочено становище по въпроса какво говорене е позволено на магистратите и какво – не, какви ограничения поставят Законът за съдебната власт (ЗСВ) и етичният кодекс, как те се тълкуват в контекста на практиката на ЕСПЧ и конкретно – има ли нещо неприемливо, когато отделни съдии и съдийски общности се противопоставят на подмяната на обещаната реална съдебна реформа с имитация. Има обаче някои опасения доколко подобно очакване от ВСС граничи с безпочвен оптимизъм. В интервю пред „Монитор“ от декември м.г. председателят на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров заявява: „Магистратите имат право, както и ВСС, да изразяват свои становища по проекти на закони. Но след като един проект е станал закон, задължението на магистратите е да го прилагат. Аз също имах критики към законопроекта за изменение и допълнение на конституцията, но след като той беше приет, аз съм длъжен да работя по прилагането му.“ Излиза, че г-н Тодоров не вижда нищо лошо в практиката магистратите свободно да критикуват/хвалят законопроекти, включително и в парламентарни комисии и работни групи, макар че това е начин директно да влияят върху политиката, като дават аргументи в полза на едно или друго законодателно решение, подкрепяно от една или друга партия. (Все пак, правенето на закони е политика в най-чист вид.) Но щом законът веднъж бъде приет, той не може да бъде критикуван, защото трябва да бъде прилаган, смята Тодоров. Подобна алтернатива – или критикуваш закона, или го прилагаш, най-малкото може да породи редица неудобни въпроси. Дали например, след като целокупната прокуратура, воглаве с главния прокурор, критикува неуморно НПК, това не означава, че организирано не го прилага? Или критиките за НК, ГПК и куп други закони, които ръководството на съдебната власт не спестява? Така или иначе, мнението на г-н Тодоров е показателно за естеството на дискусията, която предстои в Етичната комисия и във ВСС. И Законът за съдебната власт и Етичният кодекс забраняват на магистратите да членуват в политически партии и други организации с политическа цел, да извършват партийно-политическа дейност или други дейности, които засягат независимостта им. Редно е поне юристи да са наясно за разликата между политическа дейност и изразяване на позиция за конкретни политики на държавата. Всъщност, става дума по-скоро за департизация, а не за деполитизация – магистратът е длъжен и да е политически неутрален при решаване на дела, но извън това никой не може да му забрани да има своите политически убеждения, да гласува на избори и т.н. Един магистрат, включително и председателят на ВКС, няма право да прави публични изявления, в които да подкрепя/критикува дадена политическа партия от позицията на своя пост, да се отърква о другите власти и тайничко да си разпределят сфери на влияние, да си обсъждат (и решават) дела и дисциплинарки и т.н. Но като всеки друг гражданин, магистратът има право да изразява публично своето мнение по конкретни политики – за цената на винетките, например, за размера на майчинските, за образователната реформа и нейния ефект върху децата му, за очаквания ефект на пенсионната или здравната реформа. А когато става дума за качеството на конституционните промени или за законопроекта за промени в ЗСВ, за текстовете в закона за бюджета, които засягат парите на съдебната власт и т.н., от магистратите и техните общности даже се очаква активно отношение (както сочи и ЕСПЧ). Миналата година прокуратурата направо предложи на депутатите законопроект за промени в НПК, той бе внесен и приет. Да не говорим за законопроекта на АБВ за промени в ЗСВ, който „случайно“ възпроизвежда предложения на ВСС и прокуратурата. А само преди месец главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров в свои изявления пред медиите поотделно направиха идентични твърдения, че оповестяването на записите Янева-Ченалова е част от сценарий за свалянето на премиера Бойко Борисов. И никой не съзря в това политиканстване. Всъщност парадоксалното в настоящата ситуация е, че ако Лозан Панов бе изпратил едно благодарствено писмо до парламента за гласуваните конституционни промени, или поне си хортуваше с премиера веднъж седмично, както правят някои негови колеги, никой нямаше да съзре в това нарушение на забраната за политическа неутралност или на принципа на разделение на властите. Но пък критиката за орязаната конституционна реформа даже бе оценена от някои „експерти“ като намеса в работата на парламента. „Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат“. Този цитат от речта на Лозан Панов на тържеството по случай 135-годишнината на съда е преди всичко една неоспорима логика. При все това, ВСС е приканен да разсъждава дали тази сентенция има политически характер и дали тя не нарушава забраната магистратите да извършват политическа дейност. Впечатление прави, че опонентите на Лозан Панов избягват да коментират по същество неговото кратко, но много силно слово на тържеството на ВКС. Нито дума за това верни ли са тезите му, правилни ли са посланията му за смисъла на съдебната реформа и за усилията да бъде спъната тя. Но ако ВСС приеме да разгледа сигнала срещу него, ще трябва да обсъди и изказването му по същество и да посочи кое е вредоносното съдържание и защо. Факт е, че Лозан Панов изрече очевидни истини, които беше време някой да заяви и затова словото му еднозначно бе оценено като много силно. А времената, когато някой можеше да бъде изгорен на клада, защото е казал, че земята се върти, са безвъзвратно отминали. Въпросът е дали ВСС го знае.

 

Статията е публикаувана във в. Капитал, преди етичната комисия на ВСС да откаже образуването на проверка по повод речта на председателя на ВКС  Лозан Панов. Публикуваме я  със съгласие на автора и редакцията.