DeFakto.bg DeFakto.bg
Автор Васил Чобанов
Проф. Сталев, какво е вашето становище по решението на Конституционния съд от 6 август т.г., тълкуващо изискването на чл.93, ал.2 на конституцията кандидатът за президент да бъде български гражданин по рождение?
– За това решение узнах чрез оповестените по телевизията становища по него. Не изразих веднага моето виждане, защото исках да разполагам с вече обнародван в Държавен вестник текст на решението, толкова повече че преди обнародването, няма влязло в сила решение на Конституционния съд. Проучих внимателно решението и смятам, че е мой дълг като гражданин и правник категорично да заявя, че по мое дълбоко убеждение това решение е правилно. Нещо повече, според мен то е единствено възможното решение по въпроса, с който Конституционният съд е бил сезиран. Какви са вашите съображения за този извод?
– Тези съображения са следните: решението на Конституционния съд се отнася до действието на закона във времето, като под закон разбирам всеки нормативен акт, включително конституцията. Във всички държави и у нас важи основният принцип, че законът действа занапред, а не с обратна сила. Този принцип е продиктуван от необходимостта за правна сигурност. Тя изисква, преди да е предприето дадено поведение, законът да е обявил дали го позволява, или забранява, какви права, задължения и отговорности прикрепя към него и тъй нататък. Затова е необходимо законът да е издаден и влязъл в сила преди предприемане на поведението, което той урежда. Същото важи и за всички други факти, към които законът прикрепва права, задължения или правни качества, каквото е например гражданството. И тези факти трябва да са настъпили след влизане в сила на закона, който им придава едно или друго правно значение. В това се състои принципът, че законът действа занапред, а не с обратна сила, което значи, че правните последици за юридическите факти се определят от закона, който е бил в сила по времето, когато тези факти са настъпили.
Изводът е, че кандидатът за президент ще бъде български гражданин по рождение по смисъла на член 93, ал.2 на конституцията само ако е станал такъв въз основа на закон, който е бил в сила в деня на раждането. Това ще бъде очевидно закон, издаден преди конституцията, защото според чл.93, ал.2 кандидатът за президент трябва да е навършил поне 40 години. Конституцията и по-специално нейният чл.25, ал.1 не може да бъде такъв закон, защото и конституцията действа занапред, така че чл.25, ал.1 може да важи само за лица, родени след нейното влизане в сила – след 13 юли 1991 година, а не и за лица, родени преди тази дата.
Вярно е, че на закона може да бъде дадена обратна сила. Но тъй като обратната сила е изключение от принципа за действие на закона занапред и води до тежки последици – отнемане на придобити права, възлагане на задължения и отговорности, които преди това не са съществували и т.н., въвеждането с обратна сила се практикува рядко и за да бъде тя въведена, е необходима нарочна разпоредба.
Такава разпоредба в конституцията липсва. Нещо повече, от параграф трети на преходните и заключителните разпоредби на конституцията се вижда, че завареното от нея законодателство, което й противоречи, се отменя било по силата на нейното непосредствено действие (виж чл.5, ал.2), било чрез нарочно издаден въз основа на нея закон. Както е известно, отмяната на закон действа занапред. С особено основание това важи за отмяната, предвидена в параграф трети. Обратното й действие би предизвикало хаос. Такъв хаос би предизвикала и обратната сила на чл.25, ал.1 в областта на гражданството.
Има обаче нещо по-важно. Изричната разпоредба на алинея трета на самия чл.25 е несъвместима с обратната сила на чл.25, ал.1, а разпоредбата на алинея 6 на същия член 25 изобщо изключва ролята на алинея 1 на член 25 да бъде регулатор на условията за придобиване качеството на български гражданин по рождение. Според алинея трета никой не може да бъде лишен от качеството си на български гражданин по рождение. Обратната сила на чл.25, ал.1 би могла да има такава последица. Това изтъква и Конституционният съд. Що се касае до алинея 6 на член 25, тя предписва, че условията за придобиване на българско гражданство, както и другите въпроси във връзка с гражданството се уреждат от закон. От тази разпоредба следва, че конституцията не възнамерява да дава завършена и непосредствено действаща уредба на условията за придобиване на гражданство, а препраща по този въпрос към закон. Този закон може да бъде или закон, предхождащ конституцията, или издаден след нея закон. Важното е, че съобразно волята на конституцията не тя, а закон урежда условията за придобиване на българско гражданство.
Крайното заключение е, че българското гражданство по рождение съобразно изискванията на чл.93, ал.2 на конституцията не може да бъде обосновано с чл.25, ал.1 на конституцията. Такова е и становището на Конституционния съд. А щом това е така, то може да бъде придобито само въз основа на закон, който е бил в сила в деня на раждането на лицето, което е кандидат за президент.
Ако според вас решението на Конституционния съд е правилно, как преценявате упреците, че то е политически мотивирано?
– Според мен тези упреци са абсолютно неоправдани. За да бъде това решение политически мотивирано, то трябва да е юридически неудържимо. Вярно е обаче обратното. То е единственият възможен отговор на тълкувателния въпрос, с който Конституционният съд е бил сезиран. Няма нито едно убедително съображение в подкрепа на становището, че чл.25, ал.1 на конституцията определя кой е български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2. Напротив, налице са убедителни принципни съображения, изтъкнати от Конституционния съд, че това качество се определя от закона, който е бил в сила в деня на раждането на съответното лице. Затова решението на Конституционния съд заслужава поздравление, а не упрек.
Каква е силата на тълкувателното решение на Конституционния съд?
– Тя е прогласена изрично и недвусмислено от чл.14, ал.6 на Закона за Конституционния съд. Тази алинея гласи: „Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.“ Всички те са длъжни да съобразят поведението си с тълкувателното решение на Конституционния съд. Понеже се отнася до избор на президент, то е адресирано до кандидатите за президент, до партиите, коалициите и инициативните комитети, които ги издигат, както и до всички държавни органи, чиято компетентност по един или по друг начин е свързана с провеждането на този избор. Зачитането на решенията на Конституционния съд произтича не само от чл.14, ал.6 на Закона за Конституционния съд, то произтича и от чл.4, ал.1 на конституцията. Той прогласява Република България за правова държава, която се управлява според конституцията и законите на страната. Правовата държава изисква зачитане на актовете на държавните органи. Тя е несъвместима с произволното присвояване на право за контрол върху тях от този, до когото те се отнасят, и негов отказ те да бъдат зачетени, щом не му се харесват. Подобен подход е не само проява на анархия. Той е началото на края на правовата държава у нас и на надеждите ни да бъдем приети в Европейския съюз като правова държава с утвърдени правни ценности и институции.
