Последни новини
Home / Казуси / Администрацията няма право да „занулява” отпуски

Администрацията няма право да „занулява” отпуски

Defakto.bg

 Завеждането на дело за неплатени обезщетения от  неползвани годишни почивки прекъсва 2-годишната им погасителна давност.

  cs400_9506[1]Лилия ХРИСТОВСКА

„ Фирмата, в която работех дълги години фалира. Трудовите ни договори бяха прекратени поради частична ликвидация, но не бяха изплатени обезщетения за неползвани отпуски от 2013 г. и 2014 г. От администрацията отказаха да приемат молби за обезщетяване на неползваните ни отпуски с аргумента, че са ги „занулявали”в края на годината, за която се отнасят. Оправдано ли е подобно поведение и имаме ли законно основание да защитим правата  си пред съда? „      Колектив от  безработни

Законът не е дал право на администрацията да се разпорежда с правото на придобития отпуск на работниците и служителите, а само да контролира и осигурява неговото използване. Затова понятия от рода на едностранно „зануляване” на неползвани годишни отпуски от администрацията на фирмите или предприятията нямат никаква правна стойност. Нещо повече подобно зачертаване на права е сериозно нарушение на трудовото законодателство. Eдинственият законов способ за погасяване на правото на ползване на един отпуск, е давността ( чл.176а от КТ) Правилото е общовалидно за всички, които работят по Кодекса на труда и Закона за държавния служител, Закона за съдебната власт, Закона за МВР и др.

В конкретния  случай освободените служители поради частична ликвидация имат право на  обезщетение на неползвани отпуски или части от тях за 2013-а и 2014-а  години. ,   независимо дали са искани или под натиск не са подавани молби за ползването им. Това е така, защото правото им на ползване не е било погасено по давност към момента на прекратяване на трудовите договори през 2015 г. Давността за правото на отпуски от 2013 г. започва да тече от  1 януари 2014 г.и изтича на 31 декември 2015 г., а за 2014 г. – от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г.

Многобразните промени в режима на отпуските през последните години често водят до погрешни тълкувания за правото им на ползване и обезщетяване. Законът обаче не допуска неточните изводи на администрацията да  остават за сметка на работници, служители, държавни чиновници, магистрати и прочее.

Заради  злоупотреби с натрупани отпуски в държавната администрация през  2010 г. парламентът въведе  2-годишна давност в  Кодекса на труда( КТ) и Закона за държавния служител (ЗДС) за ползване на годишните отпуски. Тогава поправките „конфискуваха” всички заварени и неползвани почивки до 31 декември 2009 г. ,като едновременно с това законът съкрати отлагането на отпуска за следваща година само до 10 работни дни и то в крайно ограничени случаи. ( Дотогава годишните отпуски можеха да се ползват до прекратяване на трудовия договор,  без да се загубват.  До 31 декември 1992 г. пък действаше режим на 3-годишна давност за ползването им.)

Крайностите, в които залитнаха промените обаче не издържаха последвалата ревизия на Конституционния съд и той обяви, че отнемането на придобити права със задна дата е противоконституционно Така тогава отпадна „конфискацията” със задна дата на стари  отпуски до 31 декември 2009 г. , както и ограниченията, свързани с отлагането им. (Решение № 12 от 2010 г. по к.д. № 15 от 2010 г., бр. 91 от 2010 г.)

   С  „поправки на поправките” през 2011 г. освен, че работниците и служителите получиха старите си отпуски, законът се отказа от ограничението, че обезщетение за отложен отпуск се дължи само за „текущата” календарна година. Така освен поради производствена необходимост или по молба на работника със съгласие на работодателя, отлагането стана възможно и поради отпуск за временна нетрудоспособност при обща болест, трудова злополука и професионална болест, както и заради а гледане на болен член от семейството и др.  Законно стана и отлагане на ползването  и в случаите на други законоустановени отпуски – неплатен родителски отпуск (чл. 167а), учебни отпуски (чл. 169-171а), неплатен отпуск (чл. 160) и др. Към тях спадат и отпуски за бременност, раждане, осиновяване и гледане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст.

В чл. 224, ал.1 от КТ изрично бе записано, че: “При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност.”  А не е погасен по давност онзи отпуск, който  не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се отнася, независимо от причините за това, е записано в закона.  Важно е да се знае също, че  когато  ползването на платения годишен отпуск е отлагано поради друг законоустановен отпуск двегодишната давност започва да тече от края на календарната година, през която

отпада причината за отлагането.

Например, ако един работник не е ползвал редовния си отпуск (или части  от него) през 2013 г. поради заболяване, което е приключило през 2014 г. , двегодишният погасителен погасителен срок започва да тече от 31 декември 2014 г., защото това е краят на годината , пред която е отпаднала причината, довела до отложеното ползване на платения годишен отпуск за 2013 г.

В описания случай, ако бившата фирма на освободените работници и служители действително „ занулявала” неползвани отпуски от 2013 и 2014 г. , тя е допуснала  сериозно нарушение  на трудовото законодателство,  нещо за което виновните  длъжностни лица могат да бъдат глобени  от 1000 до 10 000 лв. глоба.  Недопустим е и отказът на администрацията да приема  молби за обезщетяване на неползваните отпуски.Подобно нарушение  влече след себе си имуществени санкции или глоби от 1500 до 15 000 лв.

Заради погасителната давност над отпуските от 2013 г., до края на 2015 г. на основание чл. 224 ал.1 от Кодекса на труда уволнените служители ; могат да потърсят правата си чрез районния съд по местонахождение на фирмата. Според чл. 115 от Закона за задълженията и договорите давността спира да тече по време на съдебния процес. Производствата  по трудови дела са безплатни за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски. Това не важи за адвокатските хонорари, но ако делото бъде спечелено, уволнението служители могат да поискат  от съда парите за адвокатската им защита да бъде заплатена от  работодателя. За да бъдат изплатени дължимите обезщетения е добре първо да се  подадете сигнал в Инспекция по труда и в случай, че те отново бъдат отказани , да се заведе съдебното дело. Общата давност за неплатени средства от трудови правоотношения е 3-годишна и тече от датата на която вземанията са станали дължими, тоест, в случая, от деня на прекратяване на трудовите договори през 2015 г.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Фондът за гарантиране на вземания обезщетява, ако търговецът – работодател е обявен в несъстоятелност

Работникът и служителят не може сам да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу неизправен …

СЕС: Кога пътниците няма да си получат допълнителните разноски, направени след анулиран полет от превозвача

    Полет за връщане ( репатриране), организиран в контекста на мярка за консулска помощ, …

3 коментара

  1. Бивша служителка

    Здравейте и благодаря за полезните съвети. Казусът ми е подобен – през 2015 г. при частично съкращаване на щата сме се разделили с предишния работодател. Изплатено е обезщетение за неизползван отпуск за календарната 2015 г. За 2014 и 2013 г. това не е направено. Подала съм заявление до работодателя за изплащането им и за двете години, като съм го направила преди края на 2015 г. Това значи ли, че ако сега заведа дело, губя по давност правото на обезщетение за 2013 г., или с подаването на заявление тя (давността) започва да тече отново?
    Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.