Правосъдие в отвод

Defakto.bg

                             Автор  Лилия ХРИСТОВСКА

 Трета година масово съдии от Софийски градски съд отказват да влязат по дело на скандален жалбоподател, заради отказите обаче бизнесмен търпи финансови загуби

Докато политиците си вадят очите за съдебната реформа, която отдавна трябваше да е реалност, проблемите в третата власт продължават да се трупат на гърба гражданите. Не са редки случаите, когато вместо експедитивно правосъдие хората търпят загуби и разочарования от липсата му.

В капана на професионалното безсърдечие е попаднал и строителният преприемач Искрен Миланов от София, който потърси съдействие от пресата, за да припомним на магистратите, че работата им е да прилагат законите, а не да бягат от дела. Вече трета година фирмен имот на бизнесмена е под възбрана, но делото заради, което той е блокиран не може да „влезе” в съда. В случая съдиите не желаят да го гледат заради скандалния опонент на предприемача. Историята на Миланов е показателна и за безсилието на правосъдието да се справя с недобросъвестните си клиенти, които нахално злоупотребяват с авторитета му. Казусът гъмжи от сюреалистични етюди.

 Бизнесменът Искрен Миланов

 Историята

В далечната 2007 г., на 23 август, софиянецът Момчил Добрев закупува на 10 вноски от строителното дружество „Вълканов и Миланов” офис №4 в строеж в един от добрите столични квартали за 42 хил.лв. Сделката приключва коректно, Добрев заплаща стойността на офиса, получава съответните разписки и стандартната фактура с включено ДДС за това, както и нотариален акт.

Близо пет години по-късно, на 17 април 2013 г. управителят на дружеството Искрен Миланов е изненадан като от гръм от ясно небе, че е възбранен скъп имот на фирмата му заради неизпълнени задължения към коректния купувач Момчил Добрев. Оказва се, че в Софийския районен съд Добрев е завел жалба за пропуснати ползи и нанесени вреди от „Вълканов и Миланов” ООД. Добрев твърди, че през  2007 г. той е заплатил този път наведнъж  75 хил.лв. за още един – офис №5, но фирмата на Миланов не му го е прехвърлила. Молбата е придружена с  разписка за извършено еднократно плащане – но кой знае защо посочената сума  е 75 750 лв., т.е. по-висока от „договорената” и Добрев си иска съда да му върне парите, а като гаранция, че ще ги получи настоява да бъде  наложена възбрана на друг фирмен имот. И не само – претендира ни повече ни по-малко сумата от 141 990 лв., в която е сумирал всички „претърпени вреди и пропуснати ползи”.

Предприемачът Миланов е категоричен, че дружеството му никога не е продавало втори имот на Добрев. Твърди, че парафът под т.нар. договор „дори не наподобява” подписите на нито един от тримата съдружници във фирмата. Под договора липсва и печатът й, който е задължителен атрибут при подобни сделки. Убеден, че „ смъртта на един от съдружниците му Михаил Вълканов, починал на 25 юни 2012 г. е родила блестящата идея на Добрев да сложи ръка върху чужд имот”. Не е случайно, казва той, че върху т.нар. договор стояло името на покойния му съдружник.

Преди близо три години предприемачът е бил убеден, че в най-скоро документната измама ще лъсне в съда. И всеки ще получи своето в тази жалка история. Надеждите му се оказват твърде преждевременни!

Най-напред исканата от Момчил Добрев възбрана не минава лесно в Софийски районен съд – на няколко пъти съдия Любка Голакова отказва да наложи обезпечение върху посочения от него имот. Отказва да освободи Добрев и от държавна такса по бедност заради противоречия с Търговския регистър, нещо, което по-късно е докарало много ядове на съдийката. Като не е признат за социално слаб Добрев трябва да внесе държавна такса от 4% върху претендираната сума. Тъй като не може да си позволи това той свежда претенцията от 141 990 лв. на … 5000 лв! Тъкмо, когато е намалил драстично размера на иска си, изненадващо съдия Голакова издава обезпечителна заповед и на практита за претенция от 5000 лв. „заключва” имот за близо половин милион лева.  А като гаранция за скъпото обезпечение на  Добрев е определена едва на 1000 лв.

Естествено, предприемачът Миланов обжалва пред по-горния СГС възбраната като прекомерна, а Добрев оспорва отказа да бъде освободен от държавна такса и т.н. Подобни „ предстартови” въпроси се изчистват за месец-два, преди съдиите да се захванат със същинския въпрос – купувал ли е Добрев втори офис и  основателни ли са претенциите му към фирмата на Миланов и т.н., обясняват адвокати по случая.

Срок за решение обаче няма

Трета година, нито един съдия от СГС не желае да се произнесе по жалбите на двамата заради участието именно на Момчил Добрев в делото.

До септември т.г. 47 от близо 90 –те съдебни състава на СГС са си направили отвод. Стигнало се е дотам административни ръководители да указват „ делото да се докладва за преразпределение, докато бъде опредлен съдия докладчик, готов да го приеме и разгледа”. Но както е тръгнало въпросът ще иде за решаване я в Пазарджик, я в Перник или в странство, ако и останалите съдебни състави на  СГС откажат делото.

Защо се случва това, питаме новият председател на СГС Калоян Топалов.

„Логично е, казва той, съдиите да не искат да гледат дела, по които търпят обидни квалификации и клетви от тези, които са ги завели. Научаваме, че Момчил Добрев е един от емблематичните четирима-петима души, които са превърнали завеждането на дела в хоби. Съдят държавни институции и частни лица, затрупват инстанциите с неоснователни жалби, обиждат магистратите, а после опитват да изкарат по някой лев от държавата за бавно правосъдие и т.н.

Кошмарът на магистратите

Пред името си Добрев е поставил титлата „Лорд” и „професор”, а в пресата се представя за „немски, австрийски и швейцарски” възпитаник и специалист по икономика и право. Завежда ефектни дела из цялата страна за бомбастични суми, които впоследстиве намалява, като оставя впечтление, че все е кяр да спечели някой лев. Съдил е (безуспешно) дори малолетния си син за … 3 млн. лв. обезщетение за обида и клевата, след изказване на момчето, че го е биел като дете. В СГС има над 100 дела, а само по едно от тях отводите, направени от съдиите или поискани от него са над 97.

Наричат го „кошмарът на магистратите” заради страста му да съди съдии и прокурори, ако не е доволен от решенията им. Заради отказа на съдия Голакова да го освободи от държавна такса например, той я е обвинил в оклеветяване. Поискал й е обезщетение за морални вреди от 1 млн.лв., което по-късно намалява на 500 хил. лв, плюс над 100 хил. лв. за материални щети. Е, трудно ще препечели от едно решение, взето от магистрат в рамките на служебните му задължения, но пък нищо не пречи да опита. Пък и престижно е някак да къса нервите на съдията!

С уникален аргумент Добрев е поискал да бъде сменен съдебния състав в СГС по жалбата му срещу Голакова, защото там имало „…Една к..ва и проститутка съдийка, която го клевети и ходатайства срещу него” – тук Добрев визира бившата си съпруга, но не открит за коментар на блестящите си агументи. Инак, най-големия „порок” на бившата му половинка ,(срещу, която също води не едно и две дела), е че е съдия в СГС поради което пък, без да пести безобразни епитети, прави отводи на колегите й.

Възмутително, разбира се. Но вместо да бъде засипан от глоби за обида на правосъдието, съдиите предпочитат да не му виждат очите?!

За правата и злоупотребите

Всеки има право да защитава интресите си, но без да злоупотребява с чуждите, а масовите отводи в подобни случаи по-скоро насърчават злоупотребите с права вместо да ги пресичат.

Като гаранция за обективно правосъдие законът позволява на магистратите да се оттеглят от дела, ако по една или друга причина безпристрастието им е разклатено. Има случаи, когато това е повече от задължително, но има и такива, за които трудно може да се намери обяснение. Безспорно е, че масовото нежелание на съдиите от СГС да участват в делото „Добрев срещу Миланов” се оказва заразително. Отводи по него правят вече и новопостъпили младши съдии, макар да е очевидно, че като ново попълнение в съда, те не са могли да създадат каквито и да е спорни взаимоотношения дори с бившата съпруга на Лорда Добрев.

Факт е, че масовите откази отдавна са тема за размисъл в магистратска гилдия. Не случайно етичната комисия на СРС е обявила неоснователния отказ от дела за нарушение на Етичния кодекс на магистратите. Предстои и ВСС да вземе отношение по проблема. Трудният въпрос е кой ще даде дефиниция кога един отвод е основателен и кога не, казва съдия Калоян Топалов.

Сега този въпрос е предостовен изцяло на вътрешната преценка на магистратите. Отводът не подлежи на контрол нито от административния ръководител, нито по реда на горните инстанции. Затова самоконтролът е важно качество, но когато не е на ниво, каква е пречката основателността на отказите да се преценява от по-високите инстанции, така, както е при разследващите? Ако имаше подобно правило в закона, предприемачът Искрен Миланов поне би опитал да спре епидемията.

„Моето лично убеждение е, че съдията трябва да има по-висок праг на търпимост по отношение на личното си достойнство”, напомня Калоян Топалов. Убеден е, че вулгарното отношение не винаги засяга безпристрастността на магистрата, който може да си свърши работата, без да се превръща в жертва на манипулации.

Неизбежният Страсбург!

Докато се търси автор на най-точната дефиниция на проблема, същинският въпрос в конкретния казус – истински или лъжлив е интересът на лорда Добрев към имотите на строителното дружество на Миланов. От 2013 г. досега, е факт, че спорът не може да прекрачи прага на съдебна зала! Затова пък съдийските отводи заради ищеца реално наказват ответника Искрен Миланов, чиито интереси са засегнати сериозно, а като страна по делото, той разчита на правосъдие. Трета година имот, купен с инвестиционна цел, стои блокиран. Загубите от това, по сметки на предприемача, са близо 160 000 лв. Докато делото е висящо пред гражданския съд прокуратурата пък не може да разследва има ли в случая  документно престъпление.

И знаете ли какво следва? Претърпените вреди Миланов ще си навакса като обезщетение от държавата, която с лекота ще осъди в Страсбург. А масовите отводи на финала ще се окаже, че наказват данъкоплатците, с чиито пари ще бъде платено  обезщетението. Но още по-куриозното е, че и Момчил Добрев, от когото съдиите бягат като дявол от тамян, хипотетично също може да се сдобие с чек за мудно правосъдие, именно заради направените отводи!

Разликата е, че едни се облагодетелстват от провокациите, на които правосъдието се поддава, а други търпят реални вреди от липсата му.