Конституционният съд получи нов пакет дела

Defakto.bg

    Лилия Христовска

Безделничи ли Конституционният съд с по десетина дела годишно? Питането често занимава обществеността, която е склонна да оценява важността на един съд по броя на преписките пред него, а не според обществените проблеми, които решава. Като се вгледаме в оплакванията от лошо законодателство, които съдът трябва да разреши през 2016 г., е по-добре да се помолим делата да не стават повече!

Възможно ли е прекратени поради давност дела да се завръщат в съдебните зали?   Редно ли е  здравеопазването да се дели на  „неотложно” и „изчакващо”?   Правилно ли е държавата да не плаща пълния размер на осигуровките, които дължи? Тези и още  много сериозни въпроси  очертават широкия  диапазон от проблеми, влезли  в девет дела (засега) пред КС. По всяко от тях е поискано да бъде обявена  противоконституционност на гласувани от парламента текстове.  През ситото на КС ще минат Наказателния кодекс,  Закона за МВР, Закона за адвокатурата,  Закона за здравното осигуряване, Закона за  лечебните заведения и  Закона за акцизите и данъчните складове.  Едно единствено дело – за избора на председател на БНБ изглежда позагубило правния си смисъл, доколкото веднага, след като миналата година  депутати  оспориха процедурата за номинации на кандидати за председател на БНБ,  парламентът избра новия шеф на националния трезор.

 Гастролът на Цацаров

 Новата година бележи сериозен гастрол на главния прокурор Сотир Цацаров пред Конституционния съд – три от деветте дела на съда са по негово искане.

Срещу възкръсналата давност

Малко преди Коледа той изпрати в КС един от безспорните хитове на парламента през 2015 г. С промени в Наказателния кодекс управляващите отмениха давността за преследване на престъпления, „извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции“. Можете да удължавате срока на давността, но не можете да съживявате дела, които вече са прекратени заради изтичането й, казва Сотир Цацаров на народното представителство. „Всяка законова разпоредба, с която едно деяние, различно от престъпленията против мира и човечеството, престане да е обвързано с какъвто и да е давностен срок за реализиране на наказателна отговорност, е противоконституционна“, категоричен е той. И напомня, че промяната е в тежка конфронтация и с ред международни актове за основните права на гражданите, по които България е страна.

Обявената цел на промените, внесени от ГЕРБ и Реформаторския блок, бе виновните за смяна на имената на българските турци (т. нар. възродителен процес) и трудовите лагери от началото на миналия век да бъдат изправени пред съда. На 8 януари 2016 г. Четин Казак козирува пред електората в Кърджали, че е „направено всичко възможно”, за да бъдат наказани виновните за възродителния процес. Но не каза, пък и никой не го попита защо партията му, която през последните 26 г. рядко слизаше от властта, допусна да изтече 25-годишната давност на това дело. Колкото и странно да изглеждаше процесуалната идея за разпити на всички пострадали, не трябваше ли именно ДПС да осигури свидетелите пред съда, та поне обществеността да чуе разказите им? Трето и четвърто е, че виновниците за възродителния процес отдавна са покойници, а вината трябва да бъде персонално доказвана. Подобна е съдбата и на делото за лагерите.

През 1990 г. специално парламентът увеличи давността от 20 на 35 години по това дело. А през 2002 г., пак поради изтичане на абсолютната давност, ВКС прекрати производството, а делото забуксува заради кончината на обвиняемите по него.

 

   

Проф.Мариана Карагьозова, Филип Димитров

Новият конституционен съдия проф. Марияна Карагьозова е съдията докладчик, който ще предложи решение по казуса. А КС има  богата практика по въпроса, доколкото хъсът да се пререшава миналото с юридически средства, отдавна е пуснал корени. През 1992 г., когато сегашният конституционен съдия Филип Димитров бе премиер, синьото мнозинство прокара серия ретроактивни поправки в законите, чиято цел бе да накажат червените. По идея на Александър Йорданов в тогавашния Закон за пенсиите бе записан нов чл. 10а, който със задна дата отне стажа за пенсия, придобиван преди 1989 г. в органите на БКП, ДКМС и т. н. В Закона за банките и кредитното дело пък бе забранено на бивши партийни членове да участват в ръководните органи на трезорите. И двете „демократични” поправки през 1992 г. загубиха битката с конституцията, а КС показа, че няма да толерира политическата дискриминация и придаването на обратното действие на закони, с които се отнемат придобити права

Изводите са ясни – едно са политическите оценки на мрачни събития от живота, друго са принципите на съвременната правова държава, които не търпят политиката да шета като слон в стъкларски магазин из законотворчеството

 Скитниците – под закрила на прокуратурата

Неочаквано прокуратурата се зае със защитата на социални аутсайдери. Съдията Анастас Анастасов ще предлага решение дали е издържано правомощието на полицията принудително да настанява скитници и просяци в домове за временно настаняване. Според Цацаров текстът от Закона за МВР (чл. 95а), според който „полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица“ за срок до 30 дни, противоречи на конституцията – заради липсващия съдебен контрол в случая.

Хигиенизирането на законите обаче подсеща и за все още липсващия съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува наказателни дела. Въпреки активното законотворчество на обвинението от последните години, то нито веднъж не предложи да се въведе съдебна ревизия над бариерите, които пуска пред наказателното правосъдие. За да не тегне съмнението, че прокуратурата покровителства престъпления по високите етажи на бизнеса и властта, единствено Борис Велчев като главен прокурор предлагаше съдът да контролира отказваното правосъдие. Никой не го чу.

Адвокати на прицел

На доклад при председателя на КС проф. Борис Велчев е трето искане на главния прокурор Сотир Цацаров до Конституционния съд, в което той взе на прицел Закона за адвокатурата (ЗА). Става дума за тестове от ЗА, които позволяват членове на Висшия адвокатски съвет заедно с представители на съда, досъдебното производство и др. да извършват проверки и предлагат наказания, ако „на адвокат или адвокат от Европейския съюз при или по повод службата му, не е оказвано дължимото уважение и съдействие” . „Предвидената процедура е в противоречие с принципа на правовата държава и непосредственото действие на конституцията”, е позицията на главния прокурор.

  Безсрочното отстраняване от длъжност – на мушка

Върховните административни съдии Боян Магдалинчев, Александър Еленков, Георги Георгиев, Тодор Тодоров, Росен Василев поискаха от КС да зачертае чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител. Повод е конкретен казус за отстраняването още през 2010 година от длъжност на тогавашния главен секретар на Министерството на труда и социалната политика Иван Пенчев заради започнало разследване срещу него.  В тези случаи законът задължава работодателя да отстрани безсрочно обвиняемия от длъжност, като се приема, че отстраняването продължава до  приключване на наказателното производство.То обаче  също е безрочно и може да трае безчет години.  Разпоредбата противоречи на защитените от конституцията права на труд и обществено осигуряване, както и на принципите на пропорционалност и правна сигурност, категорични са петимата от ВАС.   Когато законът не защитава и не гарантира труда, той е неконституционен”, напомнят съдиите решение на самия Конституционен съд.  В конкретния случай отстраняването трае над 5 г. – време, през което отстраненият не само не може да заема досегашната си длъжност, но няма как да започне и друга работа.    А оттам той е лишен и от осигуровки за пенсия, здраве, безработица. Дори правото на труд на лишените от  свобода срещу заплащане е защитено,  казват съдиите.  Създаването на подобна неяснота и несигурност по отношение на основни права е в разрез и с Европейската конвенция за човешшките права и  практиката на Евросъда в Страсбург, сочат върховните магистрати.

Новият конституционен съдия  Филип Димитров е докладчик по делото, а от решението което КС ще приеме   зависи „животът” на още една подобна норма.  В чл. 230 от Закона за съдебната власт, временното отстраняване от длъжност също е безсрочно и  допуска съдиите, прокурорите и следователите да  стоят без работа, доходи и осигуровки с години, докато трае наказателното производство.

И ракията кацна за ревизия

 Новият омбудсман Мая Манолава на 21 декември м.г. сезира КС заради новата забрана в Закона за акцизите и данъчните складове за варене на ракия в казани над 500 литра от януари до юни.Наред с твърденията за  нарушения на  свободната стопанска инициатива, правото на труд, задължението за предвидимост на законите, в искането се  откроява протестът срещу  дискриминацията на малките спрямо големите.

„Под благовидния предлог, че  правителството ще се  бори със сивата икономика, парламентът ограничи дейността на малките производдители, без да пипа по-големите”, казва омбудсманът.   Ограниченията, които се въвеждат в обема на съдовете за дестилация – до 500 литра и забраната да ес дестилира алкохол  от 1 януари до 30 юни всяка година,  е основана на  по-скромно материално състояние на малките производители. Това е абсурдно,   категорична е   Манолова, която при встъпването  си в длъжност обеща да поеме  защитата на слабите и беззащитните пред силните на деня.

   Фалитът на КТБ опря до конституцията

Вместо в Съда на Европейския съюз, казусът за фалита на КТБ се озова за разнищване при новия конституционен съдия Константни Пенчев. Върховният касационен съд поиска от КС да отмени две разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, с които се ограничава правото на жалба на акционерите, въпреки че притежават над 5% от капитала и са страни по делото. Според атакуваните текстове обявената несъстоятелност на една банка може да бъде оспорвана само от квесторите, временните синдици, БНБ и прокуратурата.

Конституцията и конвенцията за човешките права гарантират на всички граждани и юридически лица право на непосредствена и ефективна съдебна защита във всички стадии на процеса. И то в условията на равенство и състезателност, мотивират се магистратите.

Казусът стигна до ВКС по жалби на акционерите „Бромак” и „Бългериън акуизишън къмпани”, представител на Султаната на Оман, които поискаха ВКС да прати делото за тълкуване в Люксембург.

Съдиите обаче намериха достатъчно основания за решаване на драмата у дома. Ако КС обяви атакуваните текстове за противоконституционни, бързият финал за фалита на КТБ няма как да не се отложи.

  Реформите на Москов, до една, са  в съда

Без съмнение, едни от най-сложните дела, които трябва да решава КС, са свързани с новостите на здравната реформа, които опозицията вкупом атакува пред съда. Като противоконституционни депутатите оспориха промените в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. В първия случай недоволството е срещу поделянето на медицинските услуги в два пакета плюс привилегията на държавата до 2026 г. да плаща в половин размер здравните вноски на осигуряваните от нея лица. Съдия-докладчик по делото е Стефка Стоева. Във втория са атакувани поправките в Закона за лечебните заведения, според които НЗОК ще преценява с кои лечебни заведения да сключва договор и да закупува услуги, както и реда за създаване на нови болници и услуги в стари лечебни заведения. Докладчик по делото е съдия Георги Ангелов.

Фаворит на проблема е разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, който поделя медицинската помощ на основен и допълнителен пакет. Според замисъла в основния пакет попадат всички тежки и социално значими заболявания, които са с гарантиран финансов ресурс. В допълнителния пакет влизат болести, лечението на които може да се отлага. А ако пациентът не желае да е в листа на чакащите и иска незабавно лечение, ще трябва да си го плати или да разчита на допълнително здравно осигуряване.

На практика КС трябва да отсъди дали финансовата целесъобразност на реформата, се вписва в задължението на държавата безукорно да осигурява „достъпна” медицинска помощ на всички осигурени български граждани, независимо от материалното им положение.

По ключовия въпрос

що е „достъпна” медицинска помощ

– КС вече се е произнасял. С решение № 32 през 1998 г. съдът обяви, че понятието „достъпна помощ по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване, както и еднакви възможности за ползване на лечението”. Дали сегашното разделение на медицинските услуги в отделни пакети въвежда „различни” възможности за лечение, ще разберем не по-рано от средата на м. февруари, научи „de Facto legal.

Тъй като самият закон не уточнява кое заболяване в кой пакет отива, КС трябва да се запознае с наредбата по приложението му. По принцип подзаконовите нормативни актове са извън компетенциите на съда, но в случая без преценка на разпоредбите в наредбата не е възможно да се изследва нарушени ли са стандартите за лечение на осигурените лица. Друга тема на разговор е дали конституционни въпроси като здравеопазването е редно да се решават от най-ниския по ранг нормативен акт. В становище до КС Висшия адвокатски съвет нарича тази техника противоконституционна. Адвокатите са категорични, че промените в здравния закон са в челен сблъсък с конституцията.

Абсолютно нарушение на принципа за равенство с останалите осигурители  е и освобождаването на държавата от задължението й да плаща пълния размер на вноските на осигуряваните от  нея лица, смятат депутатите. Законът за здравното осигуряване записа, че до 2026 г. държавата като осигурител на определени групи граждани ще заплаща ( ученици до 18 г, студенти до 26 г., докато учат, хора на социални помощи и др) 55 % от минималната  база за здравно осигурявене. Тоест, половината от  минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, който е 420 лева

Очевидната привлегия не обрича ли на хронично недофинансиране на НЗОК? Това не засяга ли пряко  правото на здраве на гражданите?   Отговорите са  наложителни, защото   „подобреното”  здравеопазването остави впечатление, че  не Хипократовата клетва е в основата на ремонта, а по-скоро  парите, като ценност  за осъществуването му.