КАЗУС: Работя по безсрочен трудов договор в една фирма. След нова година ръководителите й настояват служителите да променят трудовите си договори по следния начин – една част от правоотношението да остане по трудов договор, но срещу заплащане в размер на минималната работа заплата. А останалата част да се оформи като авторски договор срещу хонорар. Позволява ли законът това и редно ли е хората да бъдат притискани доброволно да се отказват от безсрочните си трудови договори и възнагражденията по тях? Това не е ли очевидно заобикаляне на задълженията за внасяне на осигуровки в НАП? М.
Кодексът на труда, чл. 118, изрично забранява едностранната промяна на трудовото правоотношение от която и да е от страните по него, освен в предвидените от закона случаи. Не се смята за изменение на трудовото правоотношение единствено преместването на работника или служителя на друго работно място в същото предприятие, т.е. промяна на самото помещение, в което се полага трудът, като това е допустимо да бъде извършено от работодателя, в случай че не се променят мястото на работа, т.е. адресът на предприятието, длъжността и размерът на основната заплата.
Изключенията и редът за тяхното прилагане, при които Кодексът на труда допуска едностранно изменение на трудовото правоотношение, са описани в чл. 118, ал. 3 и чл. 120 – 123а от Кодекса на труда и касаят специфични хипотези като увеличение на трудовото възнаграждение от работодателя, възлагане изпълнението на друга работа от работодателя при производствена необходимост или при престой, изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, командироване в друго населено място, промяна на работодателя. Тъй като във въпроса на М.Х. от София няма данни за нито една от тези хипотези, няма да се спираме подробно на тях, защото считаме, че не касаят конкретния казус.
Мястото и характерът на работа, трудовото възнаграждение, срокът на договора и другите елементи на договорното съдържание на трудовото правоотношение могат да се променят само при наличие на взаимно съгласие на страните по него, изразено в писмена форма, съгласно чл. 119 от Кодекса на труда. Това означава, че в конкретния случай, предлаганата от работодателя промяна, може да се извърши, само ако служителят се съгласи с нея и това се оформи писмено в допълнително споразумение към трудовия договор. В това споразумение трябва да са посочени всички промени на договорното съдържание на трудовото правоотношение и то да е подписано от всяка от страните по него – от служителя и от работодателя.
По отношение на въпроса за осигуровките отговорът не може да бъде еднозначен с оглед на наличната информация. Ако въпросният „авторски договор срещу хонорар“ е така формулиран, че попада в обхвата на Закона за авторското право и сродните му права, доходите, получени от него не са доходи от трудова дейност. Законът за авторското право и сродните му права урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведения на изкуството, литературата и науката. Съгласно чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права, обект на авторското право е всяко произведение на изкуството, литературата и науката, което е резултат от творческата дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е субективна форма. В същия член са посочени и обектите на авторското право.
Носителите на правата върху произведенията, обект на авторско право, имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение използването на същите. Възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права, не представляват доход от трудова дейност. В тази връзка, този вид възнаграждения не попадат в обхвата на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.
В случай че договорът е формулиран като договор за услуга и не попада в обхвата за Закона за авторското право и сродните му права, осигуровки ще се дължат съгласно чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване в зависимост от месечния осигурителен доход на лицето – изпълнител по този договор.
––––––––––––––––––
Авторът е „Консултант в областта на човешките ресурси“