Задкулисието се самоопраска

Премиерът Борисов не е прав – макар и звезден, не той блести в разобличаващите откровения от изтеклите разговори между две солидни съдийки и последвалите ги събития. Главен герой в позорната драма е задкулисието и неговите прислужващи от Темида. След вчерашните фойерверки във ВСС то окончателно се самоопраска.

Болката на премиера

От какво го боли Борисов е извън съмнение – от нараненото его и поставянето под съмнение на неговата сила, власт и състоятелност „правилно” и дълго да е на върха на държавата. Това струи от вчерашните му изблици пред съдебния съвет, където гневът се редуваше с патос и плавно преливаше в бащинско назидателни нотки към кадровиците на третата власт. Но мина денонощие, време е за хладнокръвие. А то откроява три нюанса в премиерската реч: „Не можете да ме викате!”, „Не можете да ме биете!”, „Не е ваша работа да ми давате акъл и да ме критикувате!”. Контекстът конкретно са подмяната на конституционните промени, а оттам и на съдебната реформа, последвалата реч на Лозан Панов и бунтът на съдиите, както и изказаните на глас възражения срещу замитането на скандала „Двете каки”. А изобщо – крехките опити за реванш на демокрацията. В която разделението на властите и съдебната независимост не са празни думи.

Бойко Борисов е докачлив. За себе си е прав да се гневи на изтеклите записи, на инатенето на неколцината „революционери” от ВСС проверката по тях да не се претупва и най-вече на нахалството на един съдия, пък той и председател на върховен съд (Лозан Панов) да направи явно онова, което не е за пред публика. В случая – публично да обяви за препратения му есемес (в който някой от ВСС информира Борисов какво се случва в съвета по проверката „Двете каки”, а той пък го препраща на Панов). За гняв си е – общуването с подобни съобщения, свидетели на чинопочитанието и средство за завоалирана заплаха (имай едно наум – да знаеш, че знам!), се обезсмисля, ако всички ще разберат за тях. Конфуз за управление, изградено върху мантрата за всевиждащият и всеможещ министър-председател.

Но стига за премиера. Още повече, че мантрата също е привидност и той вероятно добре го знае.

Ятаците на подмяната

В съдебната власт, обявена от конституцията за независима и подчинена САМО на закона и вътрешното убеждение на магистратите, отдавна шестват ятаци на подмяната. Подмяната, в която независимостта се превръща в услужване на „силните” и отпраскване на „неудобните”, законът и убеждението падат жертва на конюнктурата. А играчите са навързани в нишки от интереси (лични, кариерни, икономически) и съответните зависимости. Това е то прословутото задкулисие. Вирее на тъмно, тихо, удобно.

Обичайно в третата власт правилото най-силно лъсва на полето на съдебния съвет. Факт е, сегашният му състав не е първият, а поредният, хванал се на хорото. Но това не извинява, нито оневинява играчите.

На този фон скандалът „Двете каки” беше неудобен в две посоки. Първо, правеше явен един сценарий за потулването или поне отърваването с минимални поражения от поредица закононарушения (аферата „Червей). От устата не на друг, а на председателя на Софийския градски съд Владимира Янева се лее разказ как главният прокурор Цацаров първо й обещал тя да не пострада, а после получил нареждане от премиера Борисов да я „опраска”. Гарнирано с ходатайства и уверения от други високопоставени магистрати (председателят на Върховния административен съд Георги Колев, шефът на етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, кадровика Милка Итова), че се прави всичко възможно Янева да оцелее. Плюс ебмлематични определения за ролите в съдебния кадровик от типа „човекът на Бойко” – за Димитър Узунов. Подобни откровения удрят по най-святото за мнозинството във ВСС – титаничният им напън публично да се представят за независими, отговорни, почтени и прозрачни. Затова беше ясно – наченатата от съвета проверка на скандала ще е формална и няма да доведе до нищо. Както, впрочем, и стана. Ятаците геройски се бориха за това.

(Дали Янева е виновна или не е друг въпрос – има наказателен процес и три съдебни инстанции).

Второ, „Двете каки” имаха аналогии – скандалите „Кокинов” (за ходенето на някогашния градски прокурор в къщата на Борисов в Банкя и връчването на резултатите от проверката „Костинброд” преди официално да са обявени) и „Ситнилски” (за лобирането на някогашния зам.-главен прокурор да бъде избран във ВСС), довели до уволнения. Всички тръгваха от едни записи, а взетите на прицел категорично отричаха да са вършили нещо нередно. И в трите случая имаше и свидетели, които потвърждаваха достоверност (при „Двете каки” това е Румяна Ченалова). А при всички важеше правилото, че съветът не може да взема решения, основани на СРС или други записи. Проработи обаче само в третия – проверката изобилства от сведения за манипулация на записите (която може да се и само до отрязване на несъществени реплики) и позоваване на отрицания.

Но за мнозинството във ВСС е характерно да става глухо и сляпо за очевидностите, особено когато самото то е застрашено. С това вероятно щеше да приключи и поредната драма. Ако не беше едно „но” – десантът на Борисов, провокиран от Панов.

Бели и пухкави

В анимационния филм „Мадагаскар” има емблематичен епизод, в който пингвините-разбойници, изкомандвани от тартора: „Бъдете бели и пухкави!”, моментално надяват невинни усмивки на уста и ангелски започват да махат с криле на публиката. Сладури.

Същата сцена видяхме и вчера във ВСС след речта на Началника.

Част от кадровиците сякаш се чувстваха длъжни да вземат думата и да го уверяват, че са невинни за ставащото и са му благодарни за отношението към третата власт. Нещо повече, тръгнаха да подават на премиера реплики, изобличаващи недоволството срещу замитането на скандала като „сценарий за война между институциите” и да громят „търсенето на сметка” на височайшия гост. Всеки по своему, както може. Кои бяха ли? Ами същите онези „герои” от записите – Димитър Узунов, Ясен Тодоров, Милка Итова, за които проверката бе прекратена поради липса на нарушения.

Поне да не се бяха обаждали! Може би все някой щеше да им повярва, че никога не са участвали в подобни събития и никога няма да го направят. Уви, навиците си казаха думата. Или пък така е трябвало. Те си знаят. Саморазобличаването обаче няма да ги спре, за тях е без значение. Тези хора са опасни – те имат власт и определят кой да попадне и да се издигне в съдебната система. Както и кой магистрат, съответно, да бъде опраскан (простете за честото използване на глагола, говорящ е!)

На прицел

След вчерашната визита на Борисов във ВСС болезнено се открои още нещо – съдия №1 Лозан Панов е взет на прицел и нищо няма да му бъде простено.

Една от опорните точки, не че е нова, вече бе изказана от министър-председателя – магистратът Панов недопустимо се меси в политиката. Оттук нататък върху всяко негово изявлене ще бъде слагано това клеймо. А членове на ВСС отдавна подгряват публиката с разкритиет, че Панов искал да стане президент. (Кой ще го издигне и защо изобщо му е нужен въпросния пост на председателя на ВКС, който е на върха на пирамидата в третата власт и има 7 г. мандат не се пояснява). Важно е да се посее съмнението. А задкулисието това го може, „свои” медии – бол.

Затова вероятно оттук нататък всяко изявление на Панов ще се чете като „политическо” и ще бъде отхвърляно и омаловажавано с този аргумент. Като нищо се стягат и други „компромати”.

Може да се стигне и до по-драстични последици. Председателят на ВКС (както и всеки от „тримата големи”) за превратно изпълнение на задълженията си и подобни обвинения се разглеждат и решават от съдебния съвет. Наистина, конкретен механизъм няма (проектът на Христо Иванов за съдебния закон се опитваше да запълни празнината). Би било и прецедент в историята на ВСС, донякъде опасен – щом може за единия, би трябвало да може и за останалите двама (председателят на ВАС и главния прокурор). Ще видим. Арсеналът за натиск е богат.

Ще издържи ли Лозан Панов? Дотук се показа неочаквано борбен. Но и доста емоционален, а емоциите са лош съветник в подобни битки.

По ирония на съдбата натискът може да заработи и за него – подложените на гонения понякога стават герои.