Малкият конституционен съд – по определението на патриарха на българското правосъдие проф. Живко Сталев, Върховният касационен съд има задачата да бъде независимата институция на страната на гражданите, която да следи за законността на заповедите, решенията, подзаконовите актове на комисии, кметове, общински съвети. Като първа инстанция ВАС разглежда споровете по актове на министри. Наскоро внесен в Народното събрание законопроект лансира идеята за довършването модернизацията на администрастративното правораздаване. Защо това вече е наложително и дали идеята за създаване на Централен административен съд ще получи колкото поддръжници, толкова и противници – с тези въпроси потърсихме отговор от заместник председателя на ВАС и член на работната група по законопроекта, съдия Боян МАГДАЛИНЧЕВ.
Когато формулирахме идеята се придържахме към няколко основни положения с оглед на действащата Конституция, защото там е казано, че със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Не е въпрос на мода, но вече трябва да помислим и как да разтоварим върховните съдии, които и сега имат много работа. Да не забравяме, че по Конституцията ВАС не е същинска касационна инстанция в типичния смисъл на думата. Касационното производство е редовен способ за контрол в рамките на съдебната власт. По административни дела, то представлява редовно второинстанционно съдебно производство. У нас касационен съд по административни дела се явава ВАС. Понятието касация е с латински произход и означава разбивам или анулирам.
На второ място спазвайки правилото, че административните спорове трябва да се разглеждат от съда, в чиито район на действие е издаден административния акт, практически отново ще натоварим и без това претоварения АССГ. Само за пример по техните отчети един съдия в този съд разглежда средно по 48 дела месечно. Разделено на 20 работни дни излизат между 2 и 3 дела на работен ден. Това означава, да се прочете, да се изслушат страните, да се отсъди и да се напише мотивирано решение, на основата на доказателствата. Изобщо смятам, че Върховният административен съд най-после трябва да се „разтовари” от делата, които не са същински спорове по административни действия на министри или на правителството. При това дори не се налага да говорим за промени в Конституцията. Аз не приемам идеята да се отпуска допълнителен щат съдии и администрация, защото това ще направи съда (АССГ) прекалено голям. Големият съд е труден за административно управление и често е генератор на противоречива съдебна практика. Да не говорим, че битовото разполагане в сграда на този софийски съд и сега вече е изключително притеснено.
Поради всички тези причини стигнахме до идеята и у нас да бъде създаден Централен административен съд. Виждал съм как функционира такава съдебна институция в Португалия и в Литва. Даже в Португалия има Северен и Южен централен административен съд. Като създадем ЦАС, ще разтоварим ВАС и няма да натоварваме АССГ. Едновременно с това ще запазим двуинстанционния характер на административно съдебно производство, където бързината също е важна за защита срещу актовете на облечените във власт институции. Ако тръгнете да събаряте на един човек жилището, той ще има нужда бързо да се разгледа спора, защото държавата с цялата си мощ бързо може да влезе в имота с машините. Затова не трябва да се чака с години да се разбере на чия страна е било правото. За гражданите и за бизнеса бавното правосъдие нанася много вреди и води до излишни разходи и несигурност.
Тук трябва да добавим и още една група аргументи – всички административни съдии имат нужда от подкрепено кариерно развитие. За да не остане съдията 10 или 15 години на едно място и да не гледа едни и същи дела, което може да го вкара в коловозите на рутината. Естествено всички съдии не могат да израстнат до това да правораздават като върховни съдии. И остава да помислим и за тях. Основното обаче е да мислим за интереса на гражданите. Дали те ще продължат да бъдат по-скоро критични към актовете на съдилищата. Целта за създаването на Централен административен съд трябва да е подобряване на правораздаването, което винаги ще е само и единствено в интерес на гражданите.
Разтоварването на ВАС ще му позволи да отделя повече време за уеднаквяване на практиката на цялото административно правораздаване в страната. В проекта се предлага ЦАС да е със статут на апелативен съд. Защото повишаването на съдията в ранг и заплата не е същинско повишение. То е с краткотраен ефект за магистрата. Той остава в същия съд, със същите колеги, при същите битови условия и със същите дела. Той фактически не променя нито битността си, нито квалификацията си. Едно издигане в ЦАС би дало този необходим за него тласък и нова визия в мисленето.
Нека да коментираме и още нещо, което произтече от скорошните спорове с министъра на финансите за магистратските възнаграждения, които са фиксирани в закон и следва да бъдат актуализирани всяка година. При цялото ми уважение към министъра на финансите и споделеното от него намерение да намали средствата за работно облекло, намаляването на процента за прослужени години и други. Трябва да отбележим, че това разрешение противоречи на нормалната логика и на практиката на КС. След като съвсем наскоро тази година имаме произнасяне на Конституционния съд по искането на Главния прокурор и се отмени текста от Закона за публичните финанси, където на държавата е вменено задължението, да покрива пълните нужди на съдебната система. В този смисъл Конституционният съд следва една трайна политика. Казал го е в редица свои решения и становища, че правосъдието е функция на държавата и тя трябва да гарантира изцяло нормалното осъществяване на тези конституционни функции на системата. Нека да подчертая и още нещо важно – няма друга сфера в държавата, при която да има толкова силна рестрикция по отношение възможностите за осигуряване на доходи. Единствено за съдебната система важи тоталната забрана да се занимаваш с нещо друго, с изключение на преподавателска дейност. Естествено не могат всички съдии да бъдат и преподаватели. Това са близо 3000 души.
Уважаеми г-н Магдалинчев , Познавам добре правораздаването Ви е то не е на нужното юридическо равнище ,но това е само Ваш проблем. Това ,което дрънкате са глупости и изнесените от вас факти не отговарят на истината. Върховния административен съд не е натоварен ,тъй като един съдия разглежда средно на ден по едно дело или годишно около 200 дела. Спестявате си обаче да обясните това ,че не всички постъпили дела във ВАС се решават с решение по същество на материално правен спор, а повечето са частни производства , които се решават за десет минути. Друг процент от делата пък са такива с предмет молба за отмяна на влязло в сила решение, които дела се решават изключително лесно на основата на малък обем писмени доказателства. ВАС , ако се приеме ,че е натоварен това не е по причина на това ,че са се увеличили правните спорове като такива , а е налице груба процесуално правна некомпетентност у съдиите докладчици по процесуалното разрешаване на въпроси от процесуално естество така например вместо до насрочено открито съдебно заседание да се съберат доказателствата и да се решат доказателствените искания ,направени с жалбата ( касационна или първоинстанционна) се тези доказателства се събират в насрочено открито съдебно заседание , което причинява отлагане на делото за разглеждане в друго съдебно заседание. Системни са случаите ,когато допустимостта на една жалба се разглежда едва в открито съдебно заседание вместо това да стане в закрито съдебно заседание преди делото да бъде насрочено.Много процесуални недостатъци мога да изложа ,но да не Ви излагам от ВАС ,защото напоследък съжденията на един съдия от ВАС приличат на разсъжденията на първоинстанционен съдия. Извода от изложеното е този ,че ще си гледате във ВАС делата като хората и няма да се натоварвате толкова. Даже е напълно възможно да се намали състава на съдиите от ВАС , тъй като делата не са толкова много за разглеждане.