DeFakto.bg DeFakto.bg
18-годишният Тодор Йорданов от Враца не е издъхнал от нанесения му побой, а от наследствено сърдечно заболяване. Това е категоричното заключение на петорна съдебномедицинска експертиза, в която са участвали специалисти от „Пирогов“, ВМА, болницата във Враца. Данните бяха оповестени от прокуратурата.
Това тотално преобръща досегашната конструкция на обвинението – за умишлено убийство по хулигански подбуди и поставя ред въпроси пред обществото в цялост и пред прокуратурата в частност. Най-вече: може ли да се формира обвинение не на базата на фактите, а на обществения гняв? И докъде води това.
Поводи за гняв имаше достатъчно
Тодор издъхна на 12 януари на улицата във Враца след сбиване между него и братята Иван и Десислав Дамянови. Пред очите на десетки свидетели, които вместо да се притекат на помощ, бяха предпочели да снимат сцената с мобилните си телефони. Гръмна обществен скандал. На прицела на който обаче беше цялото общество и неговата безучастност и равнодушие към другия.
Последва обвинение за нанасяне на телесни повреди и смърт поради непредпазливост. Това роди нова вълна обществен гняв – срещу „помилването на убийци“.
Кризисен пиар
Два дни по-късно, на 14 януари по разпореждане на Сотир Цацаров във Враца бе изпратен отряд от двайсетина висши прокурори. И последва ново обвинение – най-тежкото, за умишлено убийство. Без да е готова експертизата, която трябваше да изясни от какво е настъпила смъртта. Действията приличаха на кризисен пиар. Така и остана неясно защо с едно разследване трябва да се занимават 20 прокурори, след като стига и един, но на място.
Основавайки се и на неизяснената фактология, апелативният съд в София освободи обвинените братя Дамянови от ареста – действие, посрещнато на нож от обществото.
Няма насилствена смърт
Сега излезе експертизата. Причината за смъртта на Тодор Йорданов е „ ритъмно-проводно нарушение, възникнало на базата на съществуващата при него аритмогенна деснокамерна дисплазия. Тези остри ритъмни нарушения, от своя страна са довели до остра сърдечна и дихателна недостатъчности и смъртен изход от ненасилствен болестен произход“, категорични са специалистите. И още: „Установяват категорични данни за това, че Йорданов е боледувал от наследствено хронично заболяване на сърцето, а именно аритмогенна деснокамерна дисплазия /кардиомиопатия/, което има продължително протичане и постепенно развитие.
При тези болестни изменения в сърдечния мускул смъртта може да настъпи и внезапно, бързо, неочаквано и при видимо добро здраве.
Всички констатирани травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с незначителна кинетична енергия. Следва да се отбележи, че част от уврежданията са получени след прилошаването и падането върху терена, а други – от проведените реанимационни мероприятия.
Категорично трябва да се има предвид, че установените травматични увреждания по трупа на Тодор Йорданов с оглед вида, характера, тежестта и локализацията им, не могат да доведат и не са довели до настъпването на смъртта.“
Чакаме отговори
Специалистите се произнесоха. Време е за равносметка, чакат се отговори.
Например на въпросите: Защо прибързано бе променено обвинението? Може ли обяснимата скръб и гняв на близките и приятелите да мотивират вътрешното убеждение на магистрата и да игнорират фактите? Кой ще плаща цената за прибързаността, след като двама души публично бяха посочени като убийци?
Въпросите са тежки. Но магистратите са хора с мисия и отговорност – те решават нашите съдби.
