Поема за правото

Defakto.bg

В брой трети на новото правно списание De facto legal публикувахме част от уникалното произведение на известния български юрист проф. Огнян Герджиков. В 350 четиристишия, подредени в рима, той е създал един непознат за нашите земи бестселър – „Гражданскоправна поема”.    Освен шедьовър, който носи духовна наслада, поемата е и отлично спомагало ( по думите на автора) за изкушените, но и за неизкушените от правото. С разрешение на проф. Герджиков – в правния сайт De facto lega.  публикуваме съдържанието на  уникалното му  четиво.

---

Вместо предговор  

„Кодекс прекрасен и без равни,

поклон заслужил си от славни!

Ти моя гордост и съдба –

на теб поднасям таз хвалба.“

       Така започва предговорът към едно от чудесата на световната правна книжнина. Авторът е д-р Август Плешнер фон Айхщет. През 1896 г. той преразказва Австрийския ГК, състоящ се от 1 502 текста, в мерена реч. 119 години по-късно, един скромен български професор прави опит, който наподобява поетичния труд на австрийския адвокат – задача изключително трудна.

      Какво е предназначението на представената Гражданско-правна поема. Тя не е учебник. Дори не може да претендира за учебно помагало. Най-много да е „спомагало“. Т.е. да спомогне на начинаещия юрист по-лесно да възприеме някои от институтите на общата част на гражданското право.

        Основната цел обаче е друга. Да представи дълбоката връзка между правото и поезията. Не случайно римляните са казвали: „ius est ars boni et aequi“ Правото е изкуство… В него има и поезия, схваната в най-широкия ѝ смисъл. Да дадеш модел на отношенията между хората, се родее с висшата форма на словесния текст – поезията. Тя съчетава слово и музика. Не случайно Братя Грим посвещават едно от многобройните си есета на тази тема „За поезията в правото“.     Дали и доколко съм успял – не знам.

        Ти ще бъдеш съдникът ми, читателю!    Авторът 

---

Начало 

ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

 

Из „Гражданско-правна поема”

 

Какво е гражданското право?

Съвкупност е от норми правни.

Това е право обективно,

При него всичките сме равни.

Различно е в отрасли други,

които ни субординират.

Така е в публичното право.

При него често ни нервират.

— — — —

Въпросът е: какво урежда?

Урежда правните субекти и отношенията техни

да бъдат равни, без дефекти

Така излиза втори принцип –

РАВНОПОСТАВЕНОСТ се казва,

Не може никой да нарежда –

Това тоз, принцип ни показва.

 

(Система)

 

Богатството от правни норми

е подредено в(ъв) система.

Каква е тя по наш‘то право

е настоящата ни тема.

 

Отпред – изведени пред скоби,

стоят най-общите въпроси.

Във древен Рим не са успели

да сътворят такива глоси.

 

Със ОБЩА ЧАСТ започва всичко.

След нея идва ВЕЩНО ПРАВО.

ОБЛИГАЦИОННОТО го следва,

Обагрено е във лилаво.

Ако попитате случайно,

Защо пък точно в лилаво?

Елементарно е, колеги,

– Не му отива резедаво.

След тях настъпват с устрем мощен

правата интелектуални,

Начело с АВТОРСКОТО ПРАВО

И сродните му – интелектуални.

Ред на СЕМЕЙНОТО е вече,

НАСЛЕДСТВЕНОТО е след него.

Тук някой може да попита

търговското ни право де го?

ТЪРГОВСКОТО е по-специално,

но с гражданското се родее,

от него се е зародило,

не ще без него да живее.

За ТРУДОВОТО не говоря,

То някак настрани остава,

уж частно е, но по-различно,

за гражданско не се признава.

А ЧАСТНОТО МЕЖДУНАРОДНО?

Дискусии за него има.

Не ща в дискусии да влизам.

Не ми е темата любима.

Бел.ред.  Утре проф. Герджиков в рима ще ни просвети  що са това Източници и Правни норми