Какво знаем и какво не за дроновете

Автор: Д-р Любка Ценова

Определението за дрон е следното: летящо устройство (безпилотен летателен апарат), задвижвано чрез дистанционно управление или по предварително зададен маршрут с помощта на GPS; малък безпилотен самолет или хеликоптер, управляван от разстояние.

Въпросите, които възникват с наличието на пазара на този вид устройство, са много, сред които: безопасността на полетите, нарушаване на собствеността ни, нарушаване на личните ни права и правото ни на лично пространство.

Има и още въпроси: кой може да си закупи дрон? Кой ще има право да управлява дрон? Кой ще носи отговорност за нанесени материални и нематериални щети от ползването на дрон? Какви са правата на собствениците на дронове? Какви са задълженията на собствениците на дронове? Какви са правата и задълженията на останалите хора?

Много въпроси, на които има само едни обезпокоителен отговор – няма нормативна уредба, която да регламентира продажбата, използването, контрола върху тях, какви са правата и задълженията на отделните членове на обществото към този вид съвременна техника?

Действаща охраняваща и защитаваща законодателна уредба няма както в България, така и в много други страни по света.

Дори в САЩ законодателството е доста слабо уредено, като основното задължение е дроновете да бъдат регистрирани, за да се ползват.

У нас има много фирми, който предлагат дронове на всякакви цени от 50 лв. до 2 500 лв., че и по-скъпи.

Възниква въпросът къде да се използват само на открити площи, където няма жилищни или други сгради или навсякъде? Ами в градска среда? Кой ще контролира тяхната използване? Има ли орган, пред който да се оплачем и да потърсим закрила? Телефон 112 ще ни помогне ли ако, например, един дрон безшумно е „увиснал” пред нашия балкон и „любопитства”, т. е. записва какво става в границите на нашата собственост.

Търговците предупреждават собствениците на дронове да не ги пускат да летят в близост до летища, ползвани от гражданската авиация, нито в открити площи, които се обработват със селскостопанска авиация.  Според специалистите опасността се състои в това, че когато един граждански или военен самолет е на ниска височина, той може да бъде повреден по време на полет при удар дори от най-обикновен 250-грамов дрон.

Но има ли значение какъв е дронът и с какви размери, за да решим, че е безопасен и да допуснем неговото безпрепятствено и неконтролируемо летене? Кой ще решава този въпрос?

У нас Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства и съо-

ръжения на територията на Република България. Проверка на de facto legal показва, че се подготвя законопроект за регулация на тези въпроси. Все пак обаче освен за регистрацията на дронове над определени размери, трябва да се мисли и за интересите на гражданите без дронове.

Идват пролет и лято. Дроновете все по-често ще нарушават нашето ежедневие. Могат да летят над главите ни, прелитат над дома ни, над двора ни и да ни снимат. Собственикът на дрона става собственик и на снимките, които могат да бъдат запазени, но могат и директно да се препредават в социалните мрежи в реално време.

Ако се замислим, какво се случва с нашата лична свобода и личното ни пространство? А с нашата собственост, която ще бъде нарушавана?

Един обикновен пример: когато батерията на дрон от среден клас спадне до 30% от капацитета си, където й да се намира дронът сам си избира програмата и се насочва към връщане към мястото, от където е излетял. До тук добре, но може да се случи така, че поради насрещен вятър или други природни явления дронът може да изразходи батерията си доста преди да се е върнал при собственика си. Дроновете са програмирани така, че когато останат с 10% от зарядния капацитет на батерията, те предприемат действие „приземяване”, където и да се намират. Така че дронът успешно може да се приземи на терасата ни, на масата ни или в нашия двор. Може да нарани дете, да ни изплаши и т. н.

При такава постановка какво се случва оттук нататък. Дроновете са снабдени с карта, която дава информация на собственика къде дронът се е приземил с точност в радиус от 10 м.

И какво се случва тогава – идва ядосан, обезпокоен или нервен собственик на дрон и нахълтва в имота ни, за да си прибере дрона. Ако в имота (двора) няма никого, какво се случва тогава? Има ли право собственикът на дрон да влезе в имота ни? Истината е, че той дори няма да се замисли дали има право или не, а направо ще влезе.

Какво престъпление ще е налице тогава – влизане с взлом или кражба?

Дори да сме добронамерени и допуснем собственика на дрона да си го прибере, ще знаем ли със сигурност, че това е неговият дрон? Ще имам ли право да изискаме документи за собственост? Възможно е половин час след като дронът е взет да дойде истинският собственик и да си го поиска. Тогава ще ни обвини, че сме го върнали на лице, което не е собственик? Какви права за защита ще имаме ние?

Или вместо защита ще се развие нов вид търговия – продажбата на т. нар. дрон-прихващач, който слага прът в колелото на другия дрон или буквално – пуска лента в перките на досадника и той пада? Тогава какви са ни правата и имаме ли защита за ползваме такъв дрон?

Отговорите на част от тези въпросите могат да се отнесат и към един цял нов клон от застрахователния пазар, който de facto legal ще следи.