Предстои да назначим човек на важна позиция. Искаме да работи при нас най-малко 1 година, тъй като ще премине първоначално обучение, за което ще вложим ресурси, труд и работни часове на други служители. Можем ли да уговорим в трудовия му договор да плати неустойка, в случай че напусне предприятието, преди да отработи поне 1 пълна година? – Е. Боева от София
|
Автор Жанет Богомилова
По Кодекса на труда не могат да бъдат уговорени неустойки, свързани със забрана за напускане на предприятието. Това би нарушило конституционно закрепеното право на свободeн избор за работа и професионална реализация. Според чл. 48, ал. 3 от конституцията всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
Обезщетение при напускане на работа в КТ е предвидено, ако не се спази срокът на предизвестието. Всяка от страните по трудовото правоотношение може да го прекрати и преди да отработи договореното или определено в закона предизвестие, при което дължи на другата страна обезщетение. То е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. При безсрочните трудови договори може да се уговори най-много 3 месеца предизвестие.
В случай че новоназначен служител преминава през първоначално обучение за съответната длъжност, между него и работодателя може да се сключи трудов договор за обучение по време на работа по чл. 230 от КТ.
В трудовия договор с условие за обучение работодателят се задължава да обучи служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а обучаемият – да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж.
С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуално обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
През време на обучението се получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
С договора страните определят и срока, през който обучаемият се задължава да работи в предприятието след завършване на обучението, а работодателят – да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.
Според чл. 232, ал. 3 от КТ, ако обучаващият се работник по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението. Размерът се уговаря от страните по договора, като не може да бъде по-голямо от шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност.
Ако пък работодателят не осигури на служителя работа съответна на придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за длъжността за времето, през което не му е осигурил работа, но за не повече от 6 месеца, доколкото не е уговорено друго.