Последни новини
Home / Законът / ВКС подема второ „царско” дело

ВКС подема второ „царско” дело

Defakto.bg

Т.нар. царски имоти за втори път преминаха през цедката на последната инстанция – Върховния касационен съд. След като през 2012 г. ВКС реши казуса „Кричим”, сега ще се занимае и с делото „Саръгьол”. С определение от 8 февруари, оповестено днес, зам.-председателят на ВКС Красимир Влахов и съдиите Камелия Маринова и Веселка Марева приемат, че това е от значение за „точното прилагане на закона и развитието на правото”. И дават зелена светлина за разглеждане на делото „Саръгьол” по същество.

Основният въпрос, на който ще се търси отговор от ВКС сега, е дали изобщо е възможна реституция на базата на решение на Конституционния съд. Проблем, същностен за цялата сага с „царските имоти”.

При управлението на кабинета „Сакскобургготски” областни управители и поземлена комисия му връщаха дворци и гори, като се позоваваха именно на решение на КС от 1998 г., с което бе обявен за противоконституционен еднократно действалият закон от 1947 г. за обявяване на държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Така за разлика от останалите български граждани, Симеон и сестра му Мария Луиза получиха резиденциите „Врана”, „Царска Бистрица”, „Саръгьол”, „Ситняково”, както и 16 500 дка рилски гори, без специален закон за тази реституция. През 2011 г. държавата заведе дела за връщането на тези имоти.

Какво ще се решава?

Резиденцията „Саръгьол” винаги е била собственост на държавата, а не частно притежание на монарсите и техните фамилии, решиха вече две инстанции – Софийският окръжен съд и Софийският апелативен съд. Същото е и решението за „Ситняково”. А на първа инстанция Симеон и сестра му загубиха и „Царска Бистрица”, както и спора за бившето стопанство на УБО край Врана.

Мотивите на магистратите са сходни – интендантството, на чието име са всички нотариални актове, е било държавна служба и е владеело от името на държавата, а решението на КС от 1998 г. няма реституционен ефект. В казуса „Саръгьол” двете инстанции се позоваха и на принципа, че постройката е на онзи, чиято е земята, както и на законите за горите от 1897 г. и 1904 г. – че държавни гори са онези, които не принадлежат нито на частни лица, нито на общини. Защитата на Сакскобургготски и сестра му оспорва решението и твърди, че резиденцията е станала частна собственост на царската фамилия по давност (в техния прочит интенданството е частна структура за обслужване на монарха, а решението на КС е основание за реституция – б.р.).

Сега Красимир Влахов, Камелия Маринова и Веселка Марева допуснаха казуса до касационно обжалване по шест въпроса, опиращи и до историята.

Първо, изследване и тълкуване за начина на установяване и доказване на държавната собственост на имот, попадащ под действието на Закона за горите от 1897 г. и следващия го Закон за горите.
Второ, тълкуване на въпроса дали при абдикация владението на имоти отива към новия монарх. Повод е абдикацията на Фердинанд през 1918 г., след което на престола се възкачва Борис Трети.

Трето, може ли монархът да придобива право на собственост по давност при действието на Търновската конституция.

Четвърто, има ли решението на КС от 1998 г. „правовъзстановяващо действие” и трябва ли гражданският съд да се съобразява с него при липсата на специален закон.

Пето, дали решенията на КС изобщо и това от 1998 г. в частност са „годно правно основание” за упражняване на добросъвестно владение.

Шесто, когато държавата сама е върнала имот, трябва ли да й се плаща обезщетение за неоснователното му ползване.

Какви ще са последиците?

Тепърва предстои ВКС да насрочи процес по същество. Макар и на вниманието му да е конкретният казус „Саръгьол”, решението му ще касае цялата „царска” реституция.

През 2012 г. по делото „Кричим” – единственият дворец, отказан на Сакскобургготски, друг състав на ВКС начело с Костадинка Арсова вече даде отговор на друг същностен въпрос в сагата между държавата и Симеон. Тогава върховните съдии категорично обявиха, че интендатството, на чието име са дворците и горите, е било най-добре организираната държавна служба. И тяхната дума бе зачетена от съдиите по другите „царски” дела.

Любопитното ще е дали сега ВКС ще влезе в разнобой. Макар въпросите да са различни, това по принцип е възможно. Например ако върховните съдии приемат, че решението на КС е достатъчно основание за „царската” реституция, не е изключено проблемът законно ли са връщани имоти на Симеон да се решава в тълкувателно дело от целия ВКС.

About Елена Енчева

Проверете също

841 от 1531 прокурори избраха Евгени Иванов във ВСС

Общо 117 магистрати пуснали недействителен глас, 573 не са гласували С гласовете на 841 от …

Прокурорите избират нов член на ВСС (допълнена и обновена)

Два протеста пред Съдебната палата срещу вота Прокурорите от страната гласуват днес за нов член …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.