DeFakto.bg DeFakto.bg
Поема за правото
De facto legal днес ( 9 февруари) публикува нова част от Гражданскоправната поема на проф. Огнян Герджиков. В добавка – не по-малко любопитната рецензия на поета Недялко Йорданов за таланта на професора по гражданско и търговско право.
ПРАВНА ПОЕЗИЯ
![freeimage[1]](https://defakto.bg/wp-content/uploads/2016/02/freeimage1.jpg)
Нищо не разбирам от право, признавам си…
И не само… Просто не понасям правните закони – непонятна скука. Недостъпна за моя мозък материя…
И изведнъж – пълен обрат.
Да омешаш поезия и право – това е хрумване, граничещо с лудост.
Някаква маниакалност…
Не че не са правени подобни опити в Германия и Франция, струва ми се.
Но в България?!
Само един човек би дръзнал да се втурне в подобна авантюра. И да посвети цяла година от драгоценното си време на това на пръв поглед безмислено начинание.
И този човек се казва Огнян Герджиков!
Трябва веднага да кажа, че той има вече две поетически книги: едната – детска, другата – хумористична и е доказал, че е овладял напълно професионално тайните на поезията.
За правото – не ще и дума. Там той е всепризнат.
И така – появи се нов жанр в съвременната българска литература.
ПРАВНА ПОЕЗИЯ.
Не „ правена” а правна!
Звучи съвсем естествено, не дразни с натрапчивост, нито със сухота на изказа…
Звучи дори вкусно!
И ми се прииска направо да изучавам право!
На тези години…
И да се ядосвам, че съм пропуснал тази възможност на младини.
Прочетете този поетичен правен наръчник и ще изпитате същото, сигурен съм.
Недялко Йорданов
Из Гражданско -правната поезия – част II 
ИЗТОЧНИЦИ. ПРАВНИ НОРМИ
[Понятие]
В основата са правни норми,
събрани в актове различни.
Те ИЗТОЧНИЦИ се наричат
първични, също и вторични.
Начело е закон основен,
и Конституция се казва,
на всички други правни норми,
какви да бъдат – тя показва.
Законите са също важни.
Без тях не може обществото.
Приемат се от Парламента
и се завърта колелото:
Наредби, правилници разни,
постановления различни,
инструкции и тем подобни…
Това са актове вторични.
Но има източници други,
например, обичаи правни,
решения и справедливост,
са източници меродавни.
Решения, но само тези,
които нормите тълкуват,
така че правните субекти
да няма много да умуват.
Решения, такива, могат
съдилищата да издават,
но само, ако са върховни,
а другите – да ме прощават.
И още конституционен,
когато е съдът тълкуващ,
единствено, във свойта дейност,
на Конституция робуващ.
Но има източници спорни.
Такива са „добрите нрави“.
За източници ги признават,
но мисля си – дали са прави?
Един път за критерий служат
надежден – нравите, добрите,
чрез тях тълкуваме закона
и справяме със празнините.
А втори път са факт известен,
предвиден в норма на закона,
с последица – нищожна сделка, Чл.26,ал.1
която замърсява фона.
[Влизане на закона в сила]Кога законът влиза в сила?
Държавен вестник само знае.
Тогава е пределно ясно.
Но ако вестникът си трае?
Та, ако вестникът си трае –
тогава точно три дни стигат Чл.5, ал.5 Конст
и нормените адресати
започват по закон да мигат.
До влизане закона в сила,
в чакалня кротко пребивава,
а времето във тазʾ чакалня
с vacatio се означава. Vacatio legis
[Отмяна на закона]Abrogatio expressa,
аbrogatio tacita,
знаеш ли това какво е?
Кой не знае – да попита.
Abrogatio expressa
е изричната отмяна.
ЗНА я „препоръчва“, Чл.11 ,ал.3 ЗНА
за да бъде тя разбрана.
Аbrogatio tacita
е отмяна мълчалива.
Щем не щем, ще я приемем
стигнем ли до круша крива.
А пък крушата е крива,
щом закон се нов приеме
и мълчи какво да стане
със закона – вече бреме.
Lex posterior derogat –
новият закон отменя,
правилото повелява – Lex posterior derogat
lex priori фира дава. legi priori
Ако новият обаче,
е закон от общ порядък, Lex posterior generalis
не отменя lex speciali – non derogat legi
случай релативно рядък. priori speciali
И обратното е вярно –
новият закон специален Lex posterior specialis
не отменя, а стеснява non derogat legi
стар, ако е генерален. priori generali
[Действие на нормите]Как действат нормите изобщо?
По замисъл те действат трайно,
по отношение на всички,
във случаи – число безкрайно.
Във времето, по принцип, действат
ex nunc, което занапред е
и без да се съобразяват
дали е зиме или лете.
Ex tunc е другата възможност.
Това е действие обратно.
Опасност крие за лицата,
затуй – по-малко вероятно.
Когато нормата завари
тя отношения висящи,
ги преурежда незабавно –
обува ги във нови гащи.
[Видове норми]Какви са видовете норми?
Деления различни биват:
започват с ОБЩИ и СПЕЦИАЛНИ,
не бива да се припокриват.
Те конкурентни са, и в сблъсък
специалната ще надделее,
прилага се със пълна сила,
пред нея общата немее.
С финес се казва: lex specialis
derogat legi generali(s).
Типични в гражданското право
са нормите ДИСПОЗИТИВНИ,
те в двойка са със други норми,
наричат се ИМПЕРАТИВНИ.
Критерият е много важен,
той крие се във интереса.
А стара приказка оглася,
че интересът клати феса.
Така, когато правна норма
защита дава на лицата,
от тях зависи, те решават,
какви да бъдат правилата.
Така е щото правилата
не са на правото противни,
че туй е смисълът резонен
на нормите диспозитивни.
Съвсем различна е играта
при нормите императивни.
И всички опити срещу им
ще бъдат все нелигитимни.
Причината е – защитават
държавни, важни интереси.
И всички, що ги нарушават
тях правото ще ги „обеси“.
Известни са и още норми,
които нещо предполагат.
ПРЕЗУМПЦИИ се те наричат –
доказването подпомагат.
Така, например, не е ясно
за бащинството на детето.
Презумпцията повелява –
съпруг на майката е дето. Чл.61, ал.! СК
Навярно вече се досещаш –
презумпция е ОБОРИМА.
А правото познава още
обратната – НЕОБОРИМА.
Известна прилика със нея
е ФИКЦИЯТА на закона,
във името на справедливост
навлиза тя в опасна зона.
Заченатият е за пример.
Законът друг статут му дава.
Когато има интереси,
с родения го приравнява. Чл.2, ал.1, б.“а“ ЗНасл.
Каква е разликата питаш:
върху измислица фингираш; Praesumitur super
в отличие от този случай, vero, fingitur
ти истината презумираш. super falso.
Утре – за тълкуването на закона
Тук Поема за правото – част първа
