Амбициозен пакет от промени в НК, НПК и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража пусна за обществено обсъждане Министерството на правосъдието.
Голямата новост е въвеждането на института на възстановителното правосъдие чрез медиация. Това е и изискване на Директива 2012/29/ЕС.
Досега медиацията (решаването на спорове чрез споразумение) можеше, но рядко се прилагаше в наказателното производство и отсъстваше от НК и НПК.
Споразумяването – за леки престъпления
Предлага се занапред медиацията като алтернатива да се отнася до извършителите и пострадалите от леки престъпления (за които се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 г., когато е умишлено, или лишаване от свобода до 5 г., когато е непредпазливо, а когато е извършено от непълнолетен и за кражба, включително на МПС, както и за унищожаване или повреждане на чужда вещ). Това съобщиха от Министерството на правосъдието. Друго изискване е деецът да не е осъждан и да признава вината си, а пострадалият да даде съгласие за пристъпване към медиация.
За да не се стигне до прекалено широка и неуместна употреба на медиацията са въведени допълнителни ограничения за приложението й в случаите, в които е причинена тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.
Поемане на задължения
Целта на процедурата е да се сключи споразумение между извършителя и пострадалия. То може да включва задължение за дееца да възстанови причинените вреди, поемане на задължение за въздържане от определено поведение, лечение, участие в корекционни програми и програми за въздействие, извинение на пострадалия и др. Пострадалият може да договори онези последици, които в най-голяма степен отговарят на неговите нужди.
Кога и от кого се задейства процедурата?
Страните могат да бъдат насочвани към медиация още преди образуване на наказателното производство, както и на всеки негов етап, от съда или прокуратурата, съобщават от правосъдното ведомство. Предвидено е процедурата да приключва в двумесечен срок със сключване на писмено споразумение, което се одобрява от органа, насочил пострадалия и дееца към медиация. В този случай наказателно производство не се образува или образуваното се прекратява.
Контрол по спазване на споразумението се осъществява от органа, който го е одобрил – съда или прокуратурата. Той образува наказателно производство или възобновява делото, ако извършителят не изпълнява писмената договорка.
Медиация за затворници
С изменение в Закона за изпълнение на наказанията се въвежда възможност за възстановително правосъдие и спрямо изтърпяващите ефективно наказание в затворите. По отношение на тях медиацията няма да има същите последици като при висящите дела. Стремежът в случая е да се осигури помирение между лишения от свобода и пострадалия или неговите близки, особено в случаите, в които има вероятност те да живеят заедно в бъдеще. Възстановителните практики предвиждат диалог, конфериране, участие в омиротворителни кръгове, които да се осъществяват преди освобождаването на лишените от свобода.
Защита на пострадалите от престъпления
Пакетът от законови промени поставя акцент и върху засилване защитата на пострадалите от престъпления, като въвежда изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, съобщават от министерството.
Новите разпоредби гарантират, че пострадалите ще получават подходяща информация, подкрепа и защита като участници в наказателното производство. В чл. 74 от НПК дефиницията на пострадал от престъпление се привежда в съответствие с легалната дефиниция на „жертва“ в директивата – физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление. Разширява се кръгът на хората, които законът третира като пострадали от престъпление, като се въвежда нов текст, според който: „При смърт, която е пряка последица от престъплението, пострадали са съпругът, съответно лицето, с което починалият се намира във фактическо съжителство, низходящите, възходящите, братята и сестрите, както и издържаните от починалия лица.“
Създават се специални мерки за защита на пострадали в нов раздел в глава осма от НПК. Те предвиждат органът на досъдебното производство да разпорежда извършването на индивидуална оценка на пострадалия с цел определяне на специални мерки за защита, например разпитът да се извършва в специализирано помещение от лице от същия пол, да не се допуска пряк контакт между пострадалия и подсъдимия, разпитът да става, чрез видеоконферентна или телефонна връзка.
Сини стаи за разпит на деца
В специални помещения или т.нар. „сини стаи“ да се провеждат разпитите малолетни и непълнолетни свидетели или пострадали от престъпления, както и на пострадали от насилие, предвиждат още промените в НПК.
Детето свидетел ще бъде изслушвано пред съдия непосредствено след установяване на деянието или след установяване на пострадалия Броят на разпитите ще е ограничен до минимум, без да се допуска пряк контакт на пострадалия с обвиняемия или с неговия защитник. Специалист, подготвен за работа с малолетни и непълнолетни ще провежда разпита, а допълнителни въпроси ще могат да бъдат задавани от съдия, прокурор, разследващ полицаи или адвокати, чрез аудиооборудване. Показанията ще се записва с аудио – визуално техническо средство, след като пострадалият бъде уведомен за това.
Условията, на които трябва да отговаря помещението, както и изискванията към специалиста, водещ разпита, ще се определят в наредба на Министерски съвет.