Поезия за правото – част трета

Defakto.bg

     De facto legal днес ( 10 февруари) публикува нова част т Гражданскоправната поема на проф. Огнян Герджиков. Вчера представихме любопитната рецензия на поета  Недялко Йорданов за таланта на  професора по гражданско и  търговско право.

 Какво мисли за способностите и ума на автораq днес ще  прочетете в коментара на проф. Васил Мръчков,  един от корифеите на правото у нас.

                         

                                                                                             ЗАКОН, ВЪЗПЯТ В СТИХОВЕ

Проф.Васил Мръчков

Мълвата отдавна разнасяше в  северното крило на родната Алма Матер, че известният  български юрист-цивилист, университетски професор, изявен учен с национално признание, председател на 39-то Народно събрание (2001-2005 г.) – Огнян Герджиков е тайно изкушен в изящната словесност. То си му и  личеше по грижливото и култивирано говорене. Той сам изненадващо се разкри, изпреварвайки мълвата с 350 четиристишия, посветени на общата част на гражданското право.

 

Попадение в десетката при избора на темата!

Не е взел  някой нов, модерен по предмет на регулиране закон от българския преход,за да демонстрира своята привързаност към демократичните реформи, които ни дебнат отвсякъде, като например Закона за обществените поръчки с неговите 34 изменения за 11 години. При това този закон би могъл да му бъде и професионално близък,  като се има предвид, че е пълен с любимите на автора смесени юридически състави. А се е прицелил в Закона за задълженията и договорите от 1950 г. – перлата на българското законодателство през ХХ век, с около само двайсетина изменения за 65 години.  При това през последните цели 7 години, като по чудо, не е променян.

Професор Герджиков е възхитен  от езиковото и логическо съвършенство на Закона за задълженията и договорите. Продължител на едноименния закон от 1892 г., интелектуален потомък на Френския Граждански кодекс от 1804 г., чрез посредничеството на двата италиански граждански кодекса от 1865 и 1942 г., този закон десетилетия наред печели неизменно признанието на поколения български юристи с пестеливото си  използване на думите, щедро наситени с богат мисловен потенциал, използване на нюансите на граматическите наклонения, те му придават особена сила с лапидарно формулираните  разпоредби. Вещ познавач на нормативното му съдържание, авторът  владее не само правното му съдържание, но и хармонията на думите и тяхното благозвучие в блестящо подредените изречения, структурирани в  членове с по не повече от 2-3 алинеи. Тяхното езиково съчетаване изразява не само дълбока и многопластова мисъл, но възбужда и преклонение, като пред всяко голямо творение на човешкия дух в слово и звук.

Авторът притежава, както таланта на ума на школувания юрист да вникне в силата на  думите в правото, така и дарбата на други сетива – да го преживее емоционално и да нареди до мисловната, и поетична енергия, като превърне думите от нормативния изказ, в рими, които оказват емоционално въздействие. А то по неведоми пътища възбужда други сензори и центрове на необятното пространство на човешкия мозък.

Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, призвани да отправят предписания, се превръщат  в благозвучни четиристишия с послания, които достъпно  –леко и меко склоняват и убеждават.

Тази магия е присъща само на постигналия съвършенство закон, който се е превърнал  в право. Него има предвид Публий Ювениций Целз, когато във ІІ в. от новата ера елегантно определя правото като изкуство на справедливото и доброто. Нашият Закон за задълженията и договорите е достигнал правното съвършенство. Той  излъчва вдъхновение и  поетична енергия. Това е заслуга на закона и на тези, които са го сътворили – съзвездието български юристи, формирани в периода между двете световни войни.  Европейци по дух и култура.

Заслугата на професор Герджиков е, че има сетива за непреходната сила и красота на Закона за задълженията и договорите – да я открие и улови,  да я изрази  и  подреди в римувани редове, да я  преживее и сподели. Друга заслуга на автора е, че е успял да запази автентичното нормативно съдържание на закона. Останал му е верен в рими. Нещо повече. Разказва ни Закона за задълженията и договорите като приказка, с  емоционална привързаност и доброта  към него като към голямо човешко дело. И с вроденото си чувство за лек ефирен хумор, усмихнато ни ободрява и води по пътя на правото, като ни приобщава към доброто и справедливото. Едно изкуство се е превърнало в друго, защото са еднородни.

В основата на вдъхновението на проф. Герджиков е Законът за задълженията и договорите. На неговите уредби е посветено поетичното изложение за упражняването на правата, правните сделки, тяхната недействителност, субективните права, представителството, сроковете, давността, обезпечаване на вземанията и др. Но за да остане верен на темата в същия дух и стил на приказно разказване основателно и сполучливо са включени и  съответни уредби от Конституцията, Закона за лицата и семейството, Закона за нормативните актове и други по въпросите на източниците и тълкуването на правото, гражданскоправните субекти с правоспособността, дееспособността, юридическите лица и т.н., които са част и  от гражданското право. Навсякъде е успял да запази  познавателното правно  съдържание на изложението.

И обобщава поетичното си вдъхновение:

Това е гражданското право,

представено във стих,със чувство.

То заслужава го, понеже

самото право е изкуство.

В Заключението, с присъщото на всеки учен съмнение, Авторът  се  пита:

Обзет от мания невнятна,

творих със пламък във сърцето.

И с неувереност си мисля:

май се получи, общо взето?!

Отговарям му без рими: Да, получило се е  нещо ново, закачливо и игриво, умно сътворено и вдъхновено изразено преклонение пред правото. То го заслужава. И  поздравявам автора за това!

 

Из Гражданскоправната поема, част трета         

 

[Тълкуване]

Но как прилага се законът?

Тук нужна е прецизна мисъл.

На туй тълкуването учи –       Чл. 46, ал.1 ЗНА

разкрива истинския смисъл.

 

Започва се със граматично,

то винаги е първа стъпка,

чрез него бързо получаваш

необходимата ти тръпка.

 

С функционално продължаваш,

като логическо известно,

владееш ли ги тез прийоми

на тебе ще ти бъде лесно.

 

Да редуцираш ad absurdum,

да овладял си тъждеството,

на ти с изключеното трето –

на смисъла е тържеството.

Науката познава още

тълкуване систематично.

Без него няма как да бъде

по резултат да е прилично.

 

Че тука изводът зависи

от мястото на правилата.

Затуй е то систематично –

това го знаят и децата.

 

Най-просто е, когато има

покритие на дух и буква  –

тогава лесно се тълкува

и мисълта спокойно руква.

 

Но, ако буквата е тясна,

налага се да я тълкуваш,

да търсиш скритата повеля,

на буквата да не робуваш.

 

Обратното – и то възможно –

широка формула буквална,

не трябва да ѝ имаш вяра,

щом тя е толкова нахална.

 

Оттука изводът какъв е?

Когато дух се с буква бие,

не трябва ти да се съмняваш

кой всъщност трябва да надвие.

 

А щом законът се тълкува

от органа – творец на акта,

то задължително ще бъде,

изисква го закон, не такта.         Чл.51, ал.1 ЗНА

 

[Празнините в правото]

Дори и много да се пъне,

то правото не ще обхване

живота в цялото богатство.

Защото няма как да стане.

 

Има способи обаче хитри

да преодоляваш празнините.

Ако ги владееш съвършено,

със финес ги превъзмогваш всите.

 

Наясно ли си що е аrgumentum?

Логически прийом, за да докажеш.

Когато овладееш го ще можеш

противника си лесно ще размажеш.

 

Per argumentum a contrario, например.

Чрез него от противното извличаш

неуредения, но верен извод.

Умееш ли го – на юрист приличаш.

 

А другият звучи – a fortiori         Per argumentum

Приложиш ли го – страшна сила дава.             a fortiori

В основата – логична симетричност,

която празнината побеждава.

 

И аналогиите не забравяй,

чрез тях издирваш твоя случай сходен,

единият е със уредба ясна.

Откриваш изхода от него воден.

Едната аналогия е legis.             Чл.46, ал. 2 ЗНА

При нея подпомага те закона.             Analogia legis

Със iuris аналогия обаче             Analogia iuris

напускаш твърдо на закона трона.

Извеждаш принцип от уредби сходни –

намираш общия им знаменател,

и чрез дедукция на резултата

ти влизаш в ролята на вещ ваятел

(Утре – за гражданските правоотношения)