Последни новини
Home / Коментари / Проф. Емилия Друмева: Пътят на отделния човек до Конституционния съд пак остана заграден 

Проф. Емилия Друмева: Пътят на отделния човек до Конституционния съд пак остана заграден 

Defakto.bg
zx450y250_2274746[1]
Проф.Емилия Друмева
   Петото изменение на Конституцията е вече факт. Съгласно установената традиция и тази поредна поправка представлява комплекс от изменителни и отменителни текстове, подчинени на обща идея да се засили ролята на Съдебната власт в съвременната държава. На теория Съдебната власт (Юдикативата) като клон на „разделените власти” не участва в политиката – нито във формирането й, нито в изпълнението й. Тя по дефиниция е независима от другите две „политически” власти. Юдикативата решава правни спорове и така защитава права и законни интереси на отделния човек, на юридическите лица и държавата. Но едновременно с това Юдикативата упражнява пряк контрол за законосъобразност върху Изпълнителната власт, вкл. върху актовете на правителството и на отделни министри, разглежда и решава правни спорове със значими интереси за държавата и за частни лица, т. е. участва в цялостното функциониране на държавата и в тази си позиция подлежи на отчетност и контроли (вътрешни и външни).

Фокусът на 5-ото изменение отново бе върху Висшия съдебен съвет (ВСС). Обяснимо е, защото този орган олицетворява цялата концепция, заложена в Конституцията, че Съдебната власт няма политическо измерение, за разлика от другите две власти няма титуляр с ръководна функция, че е самостоятелна в осъществяването на функциите си. Но  едновременно с това не е капсулирана в себе си, а взаимодейства с другите власти в рамките на Конституцията. ВСС е орган на съдебната власт за вътрешна самоселекция на нейните кадри – съдии, прокурори и следователи, и тяхната кариера. Първият Закон за съдебната власт (1994 г.) определяше ВСС като орган от действащи магистрати, който заседава веднъж седмично. През годините това разбиране претърпя еволюция, за която съществен принос имаше и Конституционният съд, а  след изменения в Конституцията и законодателството ВСС стана управленски орган, но не в Изпълнителната власт, а в Съдебната власт. И тук е сложността: като управленски орган ВСС прилага правила и практики, присъщи на Изпълнителната власт, включително като издава и подзаконови нормативни актове. А като орган на съдебната власт ВСС прави кадрова селекция на магистратите, замислена като гаранция за независимостта на системата, но и със задачата да се повишава нейния потенциал и ефективност.

Цялата

тази сложност бе в сърцевината на предприетото 5-о изменение на Конституцията. Гвоздеят бе промяна в структурата на ВСС с отражение върху вътрешното разпределяне и балансиране в отношенията между съдилища и прокуратура с цел повече ефективност, прозрачност и отчетност като осъзната обществена необходимост. ВСС бе разделен на две колегии – съдийска и прокурорска (вкл. следователи). Принципът за съставянето на ВСС от три източника (по право, избрани от Съдебната власт и избрани от Народното събрание) бе запазен; след преструктурирането ВСС функционира в три формата – съдийска колегия, прокурорска колегия и пленум (всички членове). В Конституцията са записани главните правомощия, осъществявани от всеки от тях; възприет е подходът, че законът може да предвиди още правомощия, вместващи се в общата конституционна рамка.

Впрочем, такова разделяне на ВСС на две колегии е идея, отдавна обмисляна в правните среди, препоръчвано е и като работещ в други страни инструмент. Констатацията е, че с извършеното изменение на Конституцията са изпълнени следните изисквания, препоръчвани от експерти и отговарящи на същността и предназначението на Съдебната власт:

при изборните членове на ВСС бройката на парламентарната квота във всяка една от колегиите да не надхвърля бройката на професионалната; във всяка колегия професионалната и парламентарната квота да имат равен брой изборни членове;

парламентарната квота за целия ВСС да се избира от Народното събрание с квалифицирано мнозинство 2/3 от народните представители. Гвоздеят в предприетото преструктуриране се оказа как членовете от парламентарната квота да бъдат разпределени във всяка от двете колегии, като инструмент за необходим баланс. Въпросът придоби остри политически измерения до степен, че доведе до оставка на министъра на правосъдието, ангажиран с въпросното разпределяне според внесения законопроект, изменено в хода на законодателния процес.

(Бел. ред.: на 9 октомври 2015 г. правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка при гласуването на второ четене на промените в Конституцията. Поводът бе неспазено от политическото мнозинството обещание с поправките да се укрепи независимостта на Съда.)

Очаква се новата структура да функционира пълноценно след необходимите изменения в Закона за съдебната власт. А те са предвидени да се случат в много кратък срок – към края на месец март т. г.!

И още един момент, на който или не се отдели внимание, или вниманието бе прибързано заредено негативно – с 5-ото изменение на Конституцията, въпреки че се въведе нова структура на ВСС, не се пристъпи към предсрочно прекратяване мандата на заварения състав на ВСС, а изборните му членове съгласно изрична преходна разпоредба, довършват 5-годишния си мандат, за който са били избрани. Смятам, че този подход на законодателя е изцяло в синхрон с правилата на правовата държава, свидетелства за уважение към мандатността като правен институт на демократичната държава и заслужава подкрепа. А до изтичането на мандатите изменителният закон предвижда механизъм за разделяне на заварения ВСС съобразно с правилата на приетите конституционни промени. Това преходно разделяне ще бъде важен тест за наличието на вътрешен потенциал на цялата Съдебна власт към конструктивизъм за постигането на близки и по-далечни цели.

С 5-ото изменение на Конституцията бяха засилени правомощията на Инспектората, функциониращ към ВСС съгласно Конституцията, който вече е „Инспекторат на съдебната система”!

И още една стъпка, заложена перспективно във внесения законопроект – да бъде улесняван достъпът до Конституционния съд чрез разширяване на кръга от субекти, имащи право да го сезират. За съжаление, усилията приключиха със скромен резултат – право да сезира Конституционния съд бе дадено само на още един субект – на Висшия адвокатски съвет, и то в ограничен мащаб. Цялата конструкция копира едно към едно правната фигура на Омбудсмана, имащ право да сезира този съд само за закони, нарушаващи правата на гражданите, без обаче въобще да се отчитат същностните различия между Омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Стъпката наистина е силно незадоволителна, но най-малкото провокира замисляне, търсене и намиране на пътеки (а те са възможни; разработени са схеми!) към осъществяването на голямата цел – отделният човек да може да се обърне към този блюстител на Конституцията и при определени условия да търси справедливост за нарушени негови конституционни права.

About De Fakto

Проверете също

Доц. д-р Наталия Киселова: По кои въпроси (не) може да има национален референдум?

На 17 септември, в деня на Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, …

Към прокурорите: Участието в избора на член на ВСС е вот на доверие към Иван Гешев, не му го давайте!

Обръщение на съдия Емил Дечев към колегите му обвинители Изборът на един нов член на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.