DeFakto.bg DeFakto.bg
Мира Суховейко, журналист от телевизия PolsatNews, специално за de facto legal
Европейският комисар по цифрова икономика и цифрово общество Гюнтер Йотингер предупреди властите в Полша, че е възможно откриването на процедура за нарушаване на основни ценности на ЕС. Преди това имаше криза и със статута на част от съдиите в Конституционния съд. Каква е политическата основа за развитието на тази правна и конституционна ситуация?
Ситуацията в Полша привлече вниманието на Европейската комисия след поредица от решения на новото полско правителство, дошло на власт след последните парламентарни избори. В средата на м. декември 2015 г. се разгоря скандалът с новите изменения на закона за Конституционния съд. Според промените съдът, който се състои от 15 съдии, ще взима решения с две трети от гласовете в сравнение с необходимото преди обикновено мнозинство.
Всичко започва от правния проблем с Конституционния съд в Полша, който доведе до това, че съдът в момента е блокиран. Новото парламентарно мнозинство промени правилата на действия на този съд. Това се случи с три поредни радикални стъпки – като не беше приета клетвата на конституционните съдии, които бяха избрани от предишното мнозинство, втората стъпка беше назначаването свои нови съдии от новия парламент – тяхната клетва веднага бе приета от президента Анджей Дуда. И най-накрая не се изпълни решението на Конституционния съд по този въпрос. Така съдът частично не се съгласява с част от новите правила и под въпрос остава съставът на Конституционния съд и затова практически не работи. Да напомним, че това е органът, който контролира конституционната съобразност на приеманите закони. Тук трябва да припомня, че при предишното управление на „Право и справедливост” (PiS) Конституционният съд се смяташе за една голяма пречка. При сегашното управление те просто решиха, че е време да го подчинят или да го елиминират. В момента мнозинството няма достатъчно гласове в Сейма (долната камара на Парламента), за да промени Конституцията, и както се вижда, най-лесното е да се изключи Конституционният съд като решаващ фактор (наричан още третата парламентарна камара). Както тукашните коментатори напомнят, Ярослав Качински, сега депутат и лидер на „Право и справедливост”, на практика е начело на държавата. Качински беше 13-ият министър-председател на Полша между м. юли 2006 г. и м. ноември 2007 г. Той е брат близнак на покойния бивш президент на Полша Лех Качински. Хора, които наблюдават случващото се в неговата партия, го определят като стратег. Приема се, че обича риска и няма да позволи Полша да бъде отстранена от групата на важните играчи в Европа.
В момента полското общество живее в две действителности – лява и дясна. В случая това не е типичното ляво и дясно разделение, по-скоро е разделение между консерваторите и либералите. Освен традиционните либерали от Гражданската Платформа, ръководена до преди 2 години от Доналд Туск, която загуби подкрепата на обществото, трябва да отбележим, че има нова партия – „Новочесна“ (Съвременна), на икономиста Ришард Петру, която е в опозиция и е изключително популярна. Нейни привърженици са тази част от обществото, която печели малко по-добре и живее в големите градове. Именно те бяха хората, които протестираха през последните седмици. Промените в държавните медии и в дейността на Конституционния съд бяха разпознати като посягане на основите на държавата и хората излязоха по улиците. Първият протест изкара по улиците близо 50 хиляди души. Трябва да отбележа, че в тези хора като че ли няма достатъчно ярост – макар това да е моя лична преценка. Заедно с това трябва да припомним, че има и друга част от обществото. Това е Полша от малкия град, Полша на селото. Това са често пъти бедни хора като в тях има повече ярост, защото през последните осем години те се чувстваха забравени от властта. Политиците от Гражданската платформа по много различни начини показаха, че са се самозабравили, включително и по време последните президентски избори. Така че имаме конфликт на хората от градовете и хората от селата, които търсят виновни, защото не се чувстват облагодетелствани от 25-те години демокрация, чувстват се излъгани. Техен политически представител е партията на Качински. През тези осем години държавните медии малко или много се присмиваха на „Право и справедливост”, имаше го този момент, сега просто техните привърженици са готови да си го върнат. Това е един много популярен аргумент тук, в Полша, че това е вкусът от загубата, това е цената на изборния провал. Това е аргументът на управляващата PiS, с който отговаря на атаките на опозицията.
Промените по отношение на Конституционния съд наистина са много противоречиви, но имам чувството, че хората не ги усещат като свои проблеми. Обикновеният поляк не познава толкова добре механизмите на властта, че да почувства, че там се случва нещо радикално и опасно. Ситуацията с държавните медии също не е лесна за разбиране. Обществото е свикнало с драстични промени в медиите. Мисля, че привържениците на „Право и справедливост” няма лесно да си променят мнението за този, за когото са избрали.
Нарастващият евроскептицизъм в Полша е вид реакция на това, което се случва в Европа, включително и на нахлуващите бежанци. Тези настроения дават на управляващите легитимно да оправдават всякакви решения на новата власт. Мисля си, че също така в представите на полското общество през последните 25 години бе създавана една специфична нагласа – очакването бе поляците да бъдат господари на своята съдба, а то сякаш бе отнето от Брюксел. Това е основата в полското съзнание – една борба за утвърждаване на своята идентичност, дори това да е илюзорно. Тук не се говори на висок глас, но лично аз имам чувството, че държавата сама не би постигнала такова развитие без парите от европейките фондове. Въпреки новите си нагласи, полското правителство не би могло да постигне своите цели без европейските пари.
Според мен едва ли ще видим задействане на наказателен механизъм срещу най-голямата източноевропейска държава. Това е продължителна и оспорвана процедура. Едва след нейното приключване би могъл за първи път да се активира въведеният през 2014 г. правен инструмент „Рамка за върховенството на закона“, който позволява налагането на санкции. Той бе създаден заради действията на унгарския премиер Виктор Орбан и се състои от три степени за натиск. Орбан наскоро каза, че ще наложи вето над всеки опит на ЕС да въведе санкции срещу Полша.
В аргументацията си управляващата „Право и справедливост” вече даде пример с Франция, където имало същия закон за контрол на правителството над обществените медии. Според Reuters правителството на PiS се смята за имунизирано срещу каквито и да било правни действия от страна на еврокомисията. „Това е така, защото смятат, че Полша е по-важна от Унгария, както и защото ако сега пуснем „ядрената бомба“, няма да ни останат никакви лостове за натиск след това.“
( Материалът е публикуван в брой трети на правното списание De Facto legal)
