Вотът на недоверие може да провали избора на инспектори

На съдебния Инспекторат не му върви на избори. Освен трудно постижимото мнозинство от 160 депутатски гласа за успешен вот, сега, оказва се, изборът на 10 нови инспектори може да се спъне във вота на недоверие към кабинета.

По Конституция и закон членовете на Инспектората, който проверява работата на съдиите, прокурорите и следователите, а вече ще ги гледа под лупа и за почтеност и конфликт на интереси, е 4 години. Мандатът на сегашния състав изтече през януари т.г., а вотът за нови не е насрочен. Това не е прецедент – над половин мандат институцията стоя и без нов председател (неговият мандат е 5 г.). Едва м.г. парламентът избра за главен инспектор Теодора Точкова. Случи се след два фалстарта на процедурата. После се забави заради изискването за 2/3 мнозинство от депутатски „за” този вот.

Сега в деловодството на НС са внесени 19 кандидатури за 10-те инспекторски места. На 20 януари те бяха изслушани и от правната комисия. Тогава бе съобщено, че се очаква изборът в пленарна зала да е на 4 февруари.

Но не би. Според обясненията на депутати забавата се дължала на командировки и липсващи по други причини техни колеги, което можело да провали избора.

„Предвиждаме този вот да влезе в програмата на Народното събрание за следващата седмица”, каза днес шефът на правната комисия Данаил Кирилов пред De Facto Legal. Но поясни – първа точка в програмата е обсъждане на първия вот на недоверие към кабинета „Борисов”-2 за провал в здравеопазването, и гласуване на следващия ден. Това пак може да отложи вота за инспекторите.

Защо ревизорите не са приоритет?

Забавата засега не е чак толкова голяма, но след прецедента с главния инспектор вече е говоряща – в посока, че „ревизорите” на третата власт не са парламентарен приоритет. Ако наистина е така, е жалко. Инспекторатът не заслужава подценяване, нито да губи състезанието с „горещи” теми в пленарната зала, най-често на ръба на скандала, та и отвъд.

Ако съдебната власт и нейната реформа сериозно интересуват избраниците ни, предстоящият избор изисква и сериозност, и отговорност, и аргументираност. Инспекторите, поне по замисъл, не са поредните чиновници на държавна хранилка. От тях се очаква да са юристи не само с вещина, но и със съвест, свободно мислене и почтеност. Та да бият камбаната и без компромис да търсят сметка за безобразията на магистрати, включително за забравено правосъдие. Въпросът какви хора ще попълнят третия поред инспекторски състав не е формален, на партийно-квотни договорки, а на дебат по същество. След който депутатите да носят отговорност за своя избор.

Чакаме.