Поема за правото -част пета

Defakto.bg

 

Из Гражданскоправната  поема на проф. Огнян Герджиков – Част пета

СДЕЛКИ

 [Понятие и видове]

СДЕЛКАТА е стожер същи,

тя на гражданското право,

който иска да я знае,

трябва да се труди здраво.

 

Във основата е ВОЛЯ.

Няма сделка без такава.

Ако волята една е

ЕДНОСТРАННА СДЕЛКА става.

 

А когато две са воли

и СЪГЛАСИЕ формират,

авторите ювелирно

сделка-ДОГОВОР гравират.

 

Не забравяй важна тънкост:

има ДОГОВОР ДВУСТРАНЕН;

колкото и да е чудно –

среща се и ЕДНОСТРАНЕН.

 

Разликата тук се крие

във критерий пó различен –

не във волята, в страните,

а във белег друг – вторичен.

 

Задължения за всеки –

договорът е двустранен;

ако пък за едногова,

съответно – едностранен.

 

Пример лесен за двустранен:

договорът за продажба.

Срещу стоката – цената,

иначе ще бъде кражба.

 

Задължение едничко

е при договор за заем –

предоставяш безвъзмездно,

иначе ще бъде наем.

 

Заемателят е този,

който е длъжник надлежен.

Трябва взетото да върне,

за да е длъжник прилежен.

 

А когато има воли,

дето са в една посока,

туй е СДЕЛКА МНОГОСТРАННА,

сложила си цел висока.

 

Цел например като тази:

нов субект да се формира,

спазят ли се правилата,

няма кой да я стопира.

 

Ако вземем за критерий –

нужна ли е строга форма,

сделките се подразделят,

според много проста норма:

 

Сделки, дето са ФОРМАЛНИ –

искат форма непременно,

инак нищо не пораждат,

правилото – неотменно.

 

Тъй е в гражданското право,

във търговското – различно,

но е рано да го кажа,

ще е просто неприлично.

 

Е ли формата обаче

без значение такова,

тя е сделка НЕФОРМАЛНА

и за действие готова.

 

Казаното означава:

формата е МАТЕРИАЛНА.

Строго се отграничана

формата ПРОЦЕСУАЛНА.

 

Че при нея има сделка,

тя е сделка в пълна сила,

но доказването страда,

няма как да е насила.

 

Много сделки са ВЪЗМЕЗДНИ,

тъй като нормално даваш,

не за друго, а защото

искаш и да получаваш.

 

Има случаи обаче –

просто БЕЗВЪЗМЕЗДНО даваш,

тъй е винаги, когато

подаряваш, завещаваш…

 

А при някои редки сделки,

казват се АЛЕАТОРНИ,

губиш ли или печелиш,

фактите не са ноторни.

 

Тъй, когато застраховаш,

плащаш премии с години,

но дали ще имаш полза? –

Все едно купуваш дини.

 

Другите – КОМУТАТИВНИ,

нямат същите проблеми –

резултатите са ясни

катʾ решени теореми.

 

Според друг критерий важен

някои сделки са РЕАЛНИ,

а на тях им съответстват

сделките КОНСЕНСУАЛНИ.

 

На последните им стига

да се срещнат двете воли,

щом се срещнат и покрият,

няма никакви неволи.

 

А, когато са реални,

нужно е да се извърши

още нещо от страната –

сделката да се завърши.

 

Знай! – продажбата е сделка –

пример за консенсуална;

а пък заемът, например,

сделка винаги реална.

 

Има сделки КАУЗАЛНИ,

повечето са такива,

а АБСТРАКТНИТЕ са рядкост,

тях без кауза ги бива.

 

[Основание (кауза) на сделката]

Знайш ли КАУЗА какво е?

Туй причина е типична

сделката да предприемеш.

Тя не ти е безразлична.

 

Каузите разни биват:

първата е aquirendi –

даваш, за да придобиеш,

може и да е credendi.

 

При последната престираш

вземане да придобиеш,

и целта ти е резонна,

и го правиш, без да криеш.

Кауза solvendi значи:

даваш, за да погасяваш.

Има също и donandi –

просто безвъзмездно даваш.

 

При абстрактните не питат

имаш ли си цел, причина,

щом си сделката извършил,

задължен си до амина.

 

Тъй е записът, например,

щом на заповед издаваш,

никой няма да те пита

що го правиш – и ще даваш.

 

Сделките пък са СЪВМЕСТНИ,

ако тях ги сключват двама,

примерът е общи вещи,

мъж-съпруг, съпруга-дама.

 

Общи вещи – обща воля,

туй е толкова логично,

ако някой сам напъва,

ще е крайно неприлично.

 

[Сделка-решение]

Най-накрая – странна сделка,

тя РЕШЕНИЕ се казва,

орган някакъв го взема,

що решил е – тя показва.

 

Но е важно да се знае:

органът – корпоративен.

Този орган няма общо

с орган административен.

 

Щом на теб са ти известни

тези видове различни,

то това ще означава:

имаш знания прилични.

 

[Сключване на сделката]

А как се сключва сделката ли? Просто.

Ти волята си правна изявяваш.

Обективираш я в надлежна форма.

Каква е сделката ли? – сам решаваш.

 

Когато сделката е едностранна

от чужда воля тя не се нуждае.

Но, ако договор решиш да сключваш –

е нужна друга воля – то се знае.

 

И двете воли трябва да се срещнат,

да се харесат и да се покрият.

Така съгласието е налично.

Страните афишират го – не крият.

 

Понякога ще трябва още нещо:

от орган на властта – благословия    Чл.130, ал.3 СК

или съгласието на родител,          Чл.4, ал.2 ЗЛС

за да не стане някʾва простотия.

 

[Съдържание на сделката]

Пита се: какво съдържа

сделката като такава?

Първо, включва се във нея

туй, що същината дава.

 

Щом предметът е визиран

и цена стои насреща,

туй продажба е – показва

констатацията веща.

 

Ако пък предмет е стока,

искаща да се превози,

Всеки може да се сети

що за договор е този.

 

Съдържание такова

сделката я типизира.

даже, може да се каже –

индивидуализира.

 

А кога и как, и колко

и подобни тутикванти,

са случайни елементи –

служат те като тиранти.

 

Както, за да не увисне,

панталонът е с тиранти,

тъй на сделката са нужни

разните ѝ тутикавнти.

 

Има клаузи, които

няма нужда да се вписват.

Тях законът ги предвижда

и защо да се преписват?

 

Те, естествени се водят,

действат си автоматично,

затова, дори да липсват,

няма да е неприлично.

 

[Модалитети на сделката]

Срок, условие и тежест –

ето ти модалитети,

действието обуславят,

първите, отделно взети.

 

Срокът винаги настъпва,

но различно той го дава:

или действие отлага,

или пък го прекратява.

 

И условието също

има действие такова,

но дали ще се получи,

туй е неизвестност нова.

 

Тежестта е друго нещо,

името само говори:

който притежава право,

трябва с нещо да се зори.

 

Пример: нещо получаваш,

безвъзмездно уж, но ето

задължаваш се при нужда

да издържаш ти детето.

 

• ●●

Всички сделки са валидни,

ако са по правилата.

Иначе рискуват много

да излязат от играта.