През 1995 г. Конституционният съд го извади от парламента заради двойно гражданство
Лилия Христовска
Предстоящата президентска кампания обещава да е колоритна с включването на Жорж Ганчев в битката за Дондуков 2. Новината за участие в президентските избори съобщи самият той в ефира на бТВ в неделя.
„Кандидатирам се за президент, защото не мога да гледам какво става у нас. За мен е чест да бъда българин, затова съм 26 години в отечеството си”, в типичен стил обяви Ганчев. И гарантира, че сам ще си плаща кампанията.
Ганчев е убеден, че ще бъде втори на изборите за президент и уточни, че ще бъде издигнат от партия Християнсоциален съюз.
![wcol.fe9dc22a1273[1]](https://defakto.bg/wp-content/uploads/2016/02/wcol.fe9dc22a12731-300x162.jpg)
Това ще е четвъртият опит на политика да стигне до президентския пост. Неуспехите си досега оправда с „червено синята мъгла”, която работела срещу него и прекършила битките му във властта.
Когато обаче тръгваш към върха трябва да си точен.
През 1995 г. Жорж Ганчев бе изваден от парламента, защото не отговаряше на условието да има само българско гражданство в изборите от 1994 г. за 37- о Народно събрание. С решение №2 от 1995 г. КС прекрати пълномощията му заради двойно гражданство – българско и американско. Жорж Ганчев Ганчев е бил освободен от американското гражданство с акт на Държавния департамент на САЩ едва след 31 януари 1995 г., констатира КС.
Това значеше, че към датата на изборите – 18 декември 1994 г. е бил нарушен чл.65 ал.1 от Конституцията, според който „за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода”
Вероятно, сега всички условия за участие в надпреварата на Ганчев са изрядни, защото през годините друго фатално изречение е отрязвало полетът на сериозни кандидатури към президенството. Става дума за чл. 93 ал.3 от Конституцията, според който: „За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.“
.С решение №12 от 1996 г.Конституционният съд изясни понятието „български гражданин по рождение”, а с решение №3 от2001 г. изтълкува какво значи кандидатът за президент „ да е живял последните 5 г. в страната”. В единия случай съдът „отказа” Георги Пирински от участие в кандидатпрезидентската кампания, защото прие,че не е българин по рождение, а във втория – Симеон Сакскобургготски, защото не отговаряше на условията за петте години уседналост в страната.