DeFakto.bg DeFakto.bg
Механизмът за наблюдение на правосъдието и борбата с корупцията в Румъния ще бъде прекратен по-рано от този за България, ако румънските власти изпълнят очакванията на Европейската комисия. Това обяви председателят ѝ Жан-Клод Юнкер на среща в Брюксел с румънския премиер Дачиан Чолош:
„Повторих пред министър-председателя, че в мандата на тази Комисия ще сложим край на Механизма за проверка. Няма тясна, непосредствена връзка между случая на България и този на Румъния. Ако Румъния е готова преди нашите български приятели, очевидно е, че механизмът ще бъде преустановен”.
„Ако Румъния прилага и изпълнява очакванията на Европейската комисия и на останалите страни-членки, това ще бъде направено. Във всеки случай ще направя всичко по силите ми, за да ускоря този процес, защото съм убеден в качеството на напредъка, постигнат от румънското правителство”, допълни Юнкер.
Дачиан Чолош заяви, че страната му пристъпва към голяма административна реформа и към консолидация на постигнатото в областите на правосъдието и вътрешните работи.
„Според нас този механизъм е стигнал до края си, постигнал е целите си поставени, когато е бил задействан“, каза той.
Румъния трябва да продължи борбата с корупцията и да затвърди резултатите си в нея дотук, но вече е постигнала „достатъчно напредък“, каза Чолош.
Румънският премиер съобщи и че са обсъдили с Юнкер кандидатурата на страната му за Шенген и че тя изпълнява критериите за допускане в зоната без вътрешен паспортен контрол.
Юнкер не каза кога Румъния може да се надява на прекратяване на механизма. Но при представянето на последните доклади на 27 януари, европейски представител даде да се разбере, че при следващото им издания Комисията ще направи етапна десетгодишна преоценка на наблюдението и е възможно да предложи промени в него.
Комисията досега винаги е отказвала да сравнява двете страни, изтъквайки, че механизмът оценява всяка от тях „по собствените ѝ заслуги“. Това не изключва едната да елиминира нуждата от механизма преди другата.
Процедурно Комисията трябва да установи това и да го предложи за утвърждаване от държавите-членки. ЕС наблюдава Румъния по четири показателя, свързани с реформите в правосъдието и борбата с корупцията. Българските показатели са шест защото включват и организираната престъпност, която ЕС не вижда като проблем в Румъния.
От присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз през 2007 година, ЕК изготвя, всяка година, доклади за изпълнението на реформите в правосъдието и борбата с корупцията. В последния доклад от 27 януари ясно показа разликите в резултатите между двете държави. Румъния беше похвалена за добрите постижения в борбата с корупцията, а за България бе подчертана най-вече липсата на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Отчетена бе и липсата на независимо правосъдие и политическата нестабилност, заключи докладът.
