DeFakto.bg DeFakto.bg
Основната цел на Гражданско-правната поема е да представи дълбоката връзка между правото и поезията, заяви в предговора към книгата си проф. Огнян Герджиков. Не случайно римляните са казвали: „ius est ars boni et aequi“ Правото е изкуство… В него има и поезия, схваната в най-широкия ѝ смисъл, убеден е професорът.
Днес публикуваме финална част от бестеслъра на добронамерения автор и специалист проф.Герджиков. Трогателно е и заключението на книгата му, в което той се пита: „Ще има ли следа и смисъл? Или напразно съм се трудил, че Бог така ме е орисал.“
Из поемата
СРОКОВЕТЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
[Понятие и видове]
Времето за правото е важно.
В него то се ражда и живее.
И законът му се подчинява –
времето и него го владее.
За да бъде с времето съзвучен,
нормотворецът съобразява
как и колко и кога да взема,
как и колко и кога да дава.
Някои срокове права пораждат –
туй е вещна давност – ПРИДОБИВНА,
а напук пък ПОГАСИТЕЛНАта
е със функция съвсем противна.
Тази функция е сякаш ясна,
нещо трябва да се погасява,
но какво е то, мълчи законът,
лесен отговор не ще да дава.
Щом като кредитор ти бездействаш
и въобще не те е никак еня,
не очаквай друг да те обгрижи –
нормата защитата отменя.
Правото обаче не угасва,
и остава право материално.
Но лишено вече от защита
се превръща то във номинално.
Няма пречка и да се изпълни,
и не може да се възразява,
че изпълнилият не е знаел,
щото той надлежно изпълнява.
Друг обаче ще е резултатът,
в случай, че за времето внимава,
винаги тогава ще да може
той на давност да се позовава.
За да го предпази от атака,
правото добра защита дава.
А защитата е много проста –
с възражение се упражнява.
Има и права непогасими:
правото на собственост, делбата…
те на давността са неподвластни,
идват от бащите към децата.
[Видове давностни срокове]
Давностният срок не е константен.
От една страна различен бива,
А от друга – спира и прекъсва,
ако срещне някʾва съпротива.
Давността е обща: петгодишна,
Също и специална – три години,
Хипотезите са все различни –
членовете молят: прочети ни!
Сто и десет, сто и единайсет,
Важни са, сакън не ги пропускай!
А са кратки, външно безпроблемни,
просто захапи ги и ги схрускай!
Има давност още „по-специална“,
тя е изключение голямо,
от година е при крайна нужда,
още в два-три случая е само.
Даже има давност и по-кратка
и е точно половин година
Случаите виж ги във закона,
иначе ще литне перушина.
[Начало на давността]
Нещо важно трябва да се знае.
То е: давността кога започва?
В случай, че началото не знаеш,
губиш одма под краката почва.
Принципът е закрепен в закона,
с правото на иск се свързва здраво,
а пък то, на своя ред, се свързва
с изискуемост на всяко право.
[Спиране и прекъсване]
Стана ясно, че е уязвима,
давността от малко се влияе.
Има случаи, не ще да тръгва
или спира тя, кога си знае.
Ако искаш също да научиш
хипотезите на спряла давност,
погледни закона незабавно,
няма друга меродавност.
В него хипотезите са осем.
Много са, но всички са логични.
Ако пет-шестина ти запомниш,
туй ще бъдат знания прилични.
Спре ли давността, не почва нова,
ами безпроблемно продължава
след като причината отпадне.
Теклата преди се наслоява.
Да прекъсне давност е различно.
Случаите пише ги в закона.
Малко са и трябва да ги знаеш.
Те са в задължителната зона.
Ако ти дълга си го признаеш,
давността веднага ще прекъсне.
Колкото и пъти да го правиш,
ще прекъсва, докато ти втръсне.
Също предявяване на иска
води до последица такава;
както изпълнение съдебно,
същият проблем го разрешава.
Щом прекъсне давността изчезва
всичко що е текло дотогава.
Казано с езика на физика:
давността във миг се занулява.
[Преклузивни срокове]
Има още срокове в закона.
Преклузивните са най-известни;
с продължителност са те различна,
но последиците им са лесни.
Те са срокове категорични
и от нищичко не се влияят.
Изтекат ли, просто нямат милост,
погасяват – друго те не знаят.
Нито спират, нито пък прекъсват;
те са просто непоколебими.
Правото от упор точно пръсват;
не признават „Моля те, прости ми!“
[Други срокове]
А картината, за да е цяла,
има срокове гарационни.
Този списък няма да е пълен
без такива – рекламационни.
Рекламационните са нужни,
дело да не води се съдебно.
Задълженото лице ще трябва
да направи що ти е потребно.
А гаранционните, какви са?
Те със мисъл са за купувача.
Вмести ли се в тях ще може лесно
да предпази се от неудача.
- ●●
Това е гражданското право,
представено във стих, със чувство.
То заслужава го, понеже
самото право е изкуство.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Обзет от мания невнятна,
творих със пламък във сърцето.
И с неувереност си мисля:
май се получи, общо взето?!
Май се получи, но защо ли?
Ще има ли следа и смисъл?
Или напразно съм се трудил,
че Бог така ме е орисал.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Обзет от мания невнятна,
творих със пламък във сърцето.
И с неувереност си мисля:
май се получи, общо взето?!
Май се получи, но защо ли?
Ще има ли следа и смисъл?
Или напразно съм се трудил,
че Бог така ме е орисал.
––––
––––––
