„Фактът, че от раз са избрани съдебните инспектори, не е от добрите новини“. Така бившият зам.шеф на ЦИК Петър Обретенов коментира за De Facto Legal изборът на 10-нови инспектори, които имат важна роля за съдебната власт. Под заглавие „Парламентът от раз избра 10-те инспектори на съдебната власт” на 16 февруари информирахме, че изборът е минал за по-малко от час и без дебати, въпреки очакванията,че ще вотът ще бъде белязан от сериозна конкуренция между 19-те номинации за 10-те места. Остана и впечатлението, че в много от случаите депутатите пратиха в инспектората партийни назначения, а не професионални кандидатури. Именнно този факт коментира и юристът Петър Обретенов по долу.
„ Изборът без дебат, означава,че е резултат от политическо съгласие (да не употребя – сделка), а това не е най- удачния начин за избиране на инспектори с високи професионални качества и утвърден авторитет. Вземал съм участие в подобен избор – Великото народно събрание избираше съдиите – и съм наясно, че мнозинството от депутатите нямат понятие за кого гласуват и всичко се решава в партийните централи и на базата на лични връзки. Като институция Инспекторатът е създаден преди повече 100 години и е бил орган, който е имал решаващо значение за квалификацията, подбора и кариерното развитие на магистратите. Но по стария ЗУС / Закон за устройство на съдилищата/ изискванията за заемане на тази длъжност са били много по – големи и инспектор е можел да стане само този, който е преминал последователно през йерархията най- малко до председател на окръжен съд / ако е имал 5г. стаж като такъв /. Обикновено, за инспектори са командировани/ от Министъра на правосъдието – това е друга тема/ съдии от ВКС и апелативните съдилища. Това е особено важно във връзка с възобновеното / добре забравено старо / правомощие на инспекторите да анализират качеството на свършените дела.
Как сега един инспектор, който отговаря на минималните изисквания /бил е 7 г. районен съдия и 5г. окръжен/, ще ревизира съдии от ВКС със стаж над 20г.? Това са само бегли бележки върху един голям проблем, който не е разрешен удачно нито нормативно, нито в персонален аспект. А това ще създава много затруднения в работата на съдебната система.
*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.
Един коментар
Pingback: Мнозинството от депутатите нямат понятие за кого гласуват | Блогът на Петър Обретенов