DeFakto.bg DeFakto.bg
На вниманието на министър Екатерина Захариева и екипът за промени в библията на магистратите
Цветелина Златева, адвокат, специално за De Facto Legal
Напоследък почти не минава конкурс на Висшия съдебен съвет (ВСС) без неговото обжалване. В някои от случаите жалбите на кандидатите-участници са обосновани с
неспазване на процедурата от висшия ръководен орган, с противоречия на материалния закон или несъответствие с целта му. В един от последните възникнали казуси Върховният административен съд трябваше да съблюдава за законосъобразността на акт на съвета, издаден в условията на
несъществуваща законова регламентация.
Този случай породи множество въпроси пред членовете на ВСС и върховните съдии: Може ли статутът на магистрат да бъде пречка за назначаването на длъжност „младши съдия“? Заобикаляне на закона ли е участието на кандидат за младши съдия в последващ конкурс?
Хронология на казуса
Участник в конкурса за младши съдии, проведен през 2014 г., е класиран за кандидат за младши съдия и така стартира неговото задължително първоначално обучение в НИП. По време на обучението, докато е със статут „кандидат за младши съдия“, участва и в конкурса за младши съдии, проведен през 2015 г., на който отново е класиран за кандидат за младши съдия, но в друг избран от него съд.
Кандидатът своевременно уведомява ВСС за участието си в последващия конкурс, като отправя въпроси по процедурата за назначаване в съда, според класирането от 2015 г., както и за зачитането на успешно завършеното обучение в НИП. Комисията по предложенията и атестирането (КПА) дава отговор на запитването, че
ВСС е длъжен да назначи
успешно завършилите обучението в НИП кандидати на длъжност „младши съдия“ и в зависимост от последващи волеизявления на кандидата, ще предприеме съответните действия. Така кандидатът встъпва в длъжност като младши съдия в съда, съобразно конкурса от 2014 г.
Няколко дни след това в свое решение Комисията по правни въпроси (КПВ) възприема становището, че липсват законови забрани, както за участие в следващ конкурс, така и в последващо обучение в НИП. Почти месец след встъпване в длъжност на кандидата, отново правната комисия, приема в друго свое решение, че качеството на магистрат
не позволява назначаването
на длъжност „младши съдия“ по обявения през 2015 г. конкурс. И настоява, че възникналото служебно правоотношение със съответния Окръжен съд следва да бъде прекратено, за да продължи участието си в конкурса от 2015 г.
Въпреки депозираната с оглед указанията на КПВ оставка, същата не е разгледана от ВСС, а вместо това последва изключването на кандидата от списъка с одобрените кандидати за конкурса от 2015 г. и отпадането му от класирането.
Естествено казусът отиде във Върховния административен съд. В мотивите към финалния съдебен акт ВАС прие, че „участието в последващ конкурс… създава възможност за заобикаляне на разпоредбата на чл. 258а, ал. 3 от ЗСВ“, според която ВСС назначава кандидатите, успешно завършили обучението в НИП, на длъжността, за която са одобрени. Едновременно с това обаче съдът разграничава конкурсните процедури (от 2014 г. и 2015 г.) като отделни и независими. Решението е окончателно.
Така възниква въпросът: Може ли да има заобикаляне на краен резултат, постигнат в отделен и независим конкурс, участието в който не е ограничено със законова забрана? Върховният съд (ВС) в свое Решение № 357-81-I ГО дава следното определение за заобикалянето на закона като основание за нищожност: „При действие в заобикаляне на закона правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат.” Тоест в конкретния казус кандидатът е следвало да цели постигането на забранен или непозволен от закона резултат, чрез участието си в повече от един конкурс, всяко от което не противоречи на повелителните правила на закона.
Разпоредбата относно задължението на ВСС за назначаване на успешно завършилите обучението в НИП кандидати не е забранителна. В Закона за съдебната власт няма забрана за участие в последващ конкурс и заемане на друга длъжност, предпочитана от кандидата в органите на съдебната власт.
Законовите условия за назначаването на едно лице на длъжност „младши съдия“ са изчерпателно уредени в чл. 238 от ЗСВ, а проверката за несъвместимост по чл. 195 от ЗСВ се осъществява едва след влизане в сила на решението на ВСС за приемане на окончателния списък на одобрените в конкурса кандидати.
В Решение на ВСС по т. 4 от допълнителните точки от Протокол № 8 от заседание, проведено на 23 февруари 2012 г. е възприето следното становище: „Няма пречка за кандидат, класирал се в повече от един конкурс и встъпил в съответна длъжност, да бъде проведено гласуване за заемане на друга длъжност до допълване на местата, при условие, че няма изрично заявление за отказ от по-нататъшно участие“.
Интересно е как така три години по-късно съветът взима обратното решение, без да са настъпили каквото и да е законови промени?! В правната ни система има механизъм за уеднаквяване на съдебната практика, но липсват правила, да изправят противоречивата административна практика.
Остават без отговор и въпросите: Ако се даде „зелена линия“ за кандидатите, които се обучават в НИП, да се явяват в последващи конкурси, ще наруши ли това организацията за предвиждането на свободни щатни бройки за „младши съдии“?
Не трябва ли да се преуреди законово тази част от Закона за съдебната власт, вместо да се допускат разширителни тълкувания на императивни правни норми?
Не на последно място стои и въпросът достатъчен ли е контролът за законосъобразност на решенията на ВСС, предвиден само на едноинстанционна проверка от тричленен състав на ВАС?
